кой ще излезе от морето тази нощ? със зъби от пяна с устни от небе
видях един хляб да изгрява в небесата и реките да потичат наобратно
една картина отпечатана върху лицето ти и два портокала наместо очи
и си казах: зад завесата ни чака друга завеса и пиеса за студ и строгост и тъга
чии сподавени викове ще удавят тишината?
четем лорка и плачем в брадясалия дом на свободата
под маските ни има само оловен шепот и маслини
сърцето свива се в юмрук и чупи стъкленицата на тялото
морето е чаршаф в онова легло където две непорочни тела
зачеват поезията на вековете без да се докосват
горчивина потича братко горчивина и болка
ти излезе от морето тази нощ обрасъл в сол
и аз усещам твоята болка на одрано животно
а зад завесите тиктака разкъсващото наказание
поетът ходи сам в този свят
и в брадясалия дом на свободата
боли да бъдеш боли да бъдеш
Лиценз: Всички права запазени