Днес видях поредното оплакване от липсата на обективност на медиите в България. В същото време Яна е пуснала анкета по темата, та ето малко и от мен.
(като предварителна информация, аз от българските online неща чета редовно само Дневник и Капитал, от време на време и каквото ми пратят. Не вярвам на нито едно напълно, ама имам някаква идея кой ги притежава (а и то си проличава доста добре на моменти). Не гледам телевизия, не чета вестници, не слушам радио освен ако не съм принуден).
Като за начало, изцяло обективна медия няма, няма как и да има – никой не би говорил против собственика си/този, който му плаща (например рекламодател), всички имат различни идеи какво е важно и какво не е и разбира се, получаването на точна информация не винаги е лесна задача. Така че, ако някой иска точна и пълна информация, може да пробва следните методи:
- да чете оригинални източници, да се рови сам, да корелира информация и т.н., и ако му остава някакво време от това, да спи.
- да изчака около 50 години и да чете какво пишат историците (по-добре би било да изчака 100, ама медицината май още не е напреднала достатъчно)
- да приеме, че съвсем точна информация няма как да се получи, и чрез комбинация от няколко медии, критично мислене, цинизъм и малко параноя да се опита да си изгради мнение за достатъчно важните неща.
Българските медии, разбира се, са трагедия. Аз ги деля на няколко вида:
1) такива, които се стараят да са честни и им се промъкват малко глупости (и отбелязват кои статии са платени) (хубав пример е Капитал (сигурно защото собственикът му гледа да не се налага изобщо да се пише за него), може би и Биволъ (който не чета редовно, но изглежда ок) )
2) такива, които прокарват определена политика/линия на собствениците си и може да се използват като ветропоказател (като “Стандарт”)
3) шумогенератори (не знам как се казват, виждал съм да ги четат хората, всякакви безсмислени статии кой с кого спал и т.н.)
4) комбинация от 2) и 3) (bTV)
(може би има и други комбинации, не съм попадал, но не съм и търсил)
Прилична част от проблемът при нас е, че никога не сме имали свястна журналистическа традиция (имали сме тук-таме някой свестен журналист, но иначе генералната традиция е била да са политически подчинени, още от 1878 насам. Има малко подобрение след 1989та). Разследващата ни журналистика може да се похвали с 3-4 човека сумарно, преподаването на журналистика по това, което съм чувал не струва, а като си погледна какво пишат журналистите в моята област и направо ми идва да се гръмна.
(сериозно, повечето IT журналисти вероятно и в “Шок” няма да ги вземат…)
Много би ми било интересно да видя доколко хората вярват на новините по телевизията (аз почти автоматично почвам да си мисля “глупости” в рамките на първите 5-6 изречения), и доколко по принцип хората вярват на журналистите. Анкетата на Яна е някакво начало, ама е в много ограничен кръг от хора…
(а разбира се, колко трябва да се вярва на агенциите за социологически проучвания е един още по-весел въпрос…)
Лиценз: Всички права запазени