Златното неписано правило на доброто писане гласи, че е добре авторът да започне творбата си с някакъв увод, а не да стоварва прозренията си като чувал с картофи върху главата на невинния читател.
За съжаление майсторите на перото мълчат и не дават съвет какво се прави в случаите, когато прозренията са се стоварили като чувал с картофи върху главата на автора, вследствие на което той се оказва неспособен да съчини какъвто и да е бил увод.
И ето ме и мен. Седя, гледам втренчено бялото поле, гледам клавиатурата, обаче думите продължават да не ми идват. А не е като да няма мат’риал. Сега всеки ден и всеки час, навсякъде има мат’риал. Осигурява ни го лично Премиера.
За Премиера напоследък често мисля. Образът му ме гледа от екрана на телевизора, аз също го гледам и мисля. И нищо не мога да измисля. А ако случайно измисля нещо, този енигматичен за мен човек с лекота успява да се измъкне отвъд очертанията на портрета, който с толкова труд съм успяла да му изградя.
И се улавям, че напоследък, тоест откакто мисля за Премиера, е започнала да ме гони някаква носталгия по соца. Спомням си с добро за времето на Тодор Живков и ми става някак мило. Така де, бившият Първи беше кротък, простичък и необразован човечец, който също често надничаше от телевизионния екран и от вестниците, но го правеше някак контролирано - прочита дежурното приветствие за Нова година, после току ще изтърси нещо за полупроводници и мат’риали, ще каже нещо за социализъма, ще пуснат банани и така затваряме цикъла до времето, когато той ни ощастливява със следващия си бисер.
С Премиера човек обаче никога не може да бъде сигурен. Всъщност, единственият въпрос, по който има абсолютна сигурност е, че колкото и човек да очаква неочакваното, накрая последната дума има Премиера. И тази дума всъщност винаги е най-малко предпоследна. В най-добрия случай.
Но аз наистина немея пред този доморасъл народен гений. Авангардният му подход към управлението на държавата просто трябва да бъде разглеждан на академично, че и на по-високо по възможност, ниво. Идеите му за увеличаване на БВП чрез директен стимул върху картофопроизводството чрез усвояване на пустеещите и необработваеми земи задължително трябва да влязат в някаква литература. Специализирана. Фройд със сигурност би могъл да извлече много от детските му спомени, безжалостно развявани по вестници и телевизии, и вероятно щеше да намери в свинските кочини на тежкото детство обяснение за настоящето вманиачване към ножиците, което определено вече говори за някаква патология.
Съществува обаче известна предсказуемост в непостоянството му. Така например, ако Премиера каже, че нещо няма да бъде правено, то рано или късно ще се окаже, че винаги е твърдял, че ще прави нещото, но не точно по този начин, по който всички са си мислели, че ще го прави. И дори ще иде да му пререже лентата. На нещото, дето е нямало да го прави. Каквото и да е то.
Ако съществуваше дисциплината политическа педагогика, Премиера щеше да се изучава цял семестър. Защото той е живото доказателство за причините, поради които човек трябва и пред танка да легне, но да не позволи на чело на държавата да застане зле възпитан инфантил с характер на разярено пинчерче и с чувство за хумор на необучен питбул.
Да се спрем например на предпоследната му мъдрост, но преди това може би е по-добре да направим кратка ретроспекция. През пролетта на настоящата година Премиера гарантира високи заплати за младежите в IT сектора и обясни, че възнаграждeнията на IT-специалистите били по 7-8 хиляди лева. Това се случи през април. Спомням си, че тогава отново отделих време, за да мисля за Премиера и словата му и усърдно се чудих в какво точно се изразява гаранцията му за високи заплати в определен отрасъл на частния сектор. Може би докато го гледаме, че реже ленти като вманиачен, той тайно извършва подривни дейности за повишаване на жизнения стандарт посредством стимулиране на бизнеса? Реших да не се бъркам в делата премиерови и скътах тези му думи в сърцето си близо до кьошето, в което съхранявам указанията му за отглеждане на картофи в градски условия.
Това обаче беше през април. През юни месец явно обстановката се оказа коренно променена и Премиера прати същите тези IT-специалисти, на които им беше гарантирал високите доходи, да пасат овце. Щото в момента цяла Европа се търсело агнешко и овчо… И зеленчуци. (Вероятно картофите за момента отпадат, щото май бяха грудкови. Търсят ли в Европа картофи без e. coli, знае ли някой?).
Всъщност не съм забелязала IT-специалистите да се оплакват от нямане на работа, но пък никога не е късно човек да се вслуша в гласа на разума. Дори може да се организира мотивационна кампания за насаждане на пасторална култура сред младежта посредством курсове за работа с млекодайни биологични единици.
И вместо да словоблудствам повече, отивам за овца. Ще си я гледам при картофите, докато чакам Премиера да пререже лентата на магистрала „Хемус“, та Варна най-сетне да спре да бъде онова село, дето го завари в ранна пролет.
Някой да е навит да играем на камък-ножица-хартия?
Ех, бедни ми Лахана, поради що не си остана свинепас?
Filed under: Из друмищата на Абсурдистан, Моите пет стотинки, Не разбирам, Психиатрично отделение Tagged: Бойко Борисов, мерки срещу безработицата
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран