Интересно как с повишаването на броя на ТВ каналите, пропорционално се увеличава способността им да лъжат, да неадекватничат или избягват от километри неудобните теми и опасните събеседници. Информацията става повече, но и манипулацията става по-силна. Започването на несправедлива война се отразява, но и се подплатява с фалшиви аргументи и минава метър, забутано в другия крачол от следващата инвазия.
Не е само в България, телевизията, водещият комуникационен канал, си отглежда специфични кадри, от които изгражда “общественото мнение” и създава крехката илюзия за обществена представителност.
1. Телевизионерите. Коне с капаци, които още от гимназията стават “дръжка на микрофона” и не са способни да осмислят дори казаното от самите тях. Изчитат аутокюто, после отиват и се напиват безпаметно. Имат угризения, но остават да го работят, защото не умеят нищо друго и алтернативата е гладна смърт или подигравателна страница в жълтите вестници.
2. “Вечното присъствие”, малко по-интелигентна порода, които се въртят като гости във всички предавания, дрънкат глупости и пак обслужват някаква ясна теза, рекламирайки по между другото и себе си.
3. Понякога за разнообразие се включват (“пряко”) “експерти” със съмнителен капацитет, снощи една такава мома беше наизустила около 2 абзаца от някоя книжка по психология и ги рецитираше видимо притеснена да не ги забрави, относно случката в Сливен.
4. Пророците на Религията или Науката. Смешни попчета, които анатемосват Мадона или “мастити” учени, които разсъждават от висотата на висотата си – един дол дренки. Социологията е наука, която изненадващо, само за век, придоби силата да решава всички съдби. Ако 51% от населението искат хуй, останалите 49% със засилка получават хуй, щат или нещат. Родните социолози съвсем открито се редят на масата, фризирайки резултатите от проучванията си според капарото на клиентите си – политици. Политилозите пък винаги обясняват Лявото и Дясното, изстрелвайки кошница от сложни понятия. Дори Бойко не прави разлика между дясна и лява политика. Избирайки Цар и Пожарникар, българският избирател обезсмисли Политологията като наука, несбъдвайки нито едно от пророчествота и и променяйки играта, преди още плешивите глави да са я проумяли.
В крайна сметка Телевизията лъже и си противоречи толкова много, че за 30 минути возене в такси можеш да чуеш повече важна информация, отколото за 1 седмица гледане на телевизия. Често пъти принудително. Таксиджията има изгода да оживееш, за да те вози пак. А телевизионерът просто те напада с поредната Криза – свинския грип, радиацията, вулкана Катопотепетъл, заложници и похитител с воден пистолет.
Всеки месец имаше нова Криза, сега всяка седмица има нова Криза. Единственото сигурно е, че Кризата е вечна. Единственото нещо, което може да спре Кризата, са рекламните блокове.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic