Майк Рам: Резолюции, цели, приоритети

Повечето хора дават своите обещания (резолюции) в началото на новата година, но аз като виден прокрастеник (отлагач), реших, че точно в началото на пролетта е най-доброто време. (Добре, че успях да напиша този пост преди първи април, че никой нямаше да ми повярва :-) )

Какъв е смисълът от това? Ами, преди всичко е личен. Написаното решение, още повече, когато е дадено пред свидетели, става обещание, което трудно можеш да не изпълниш. Факт е, че над 85% от хората не изпълняват онова, което са си обещали по Нова година. Затова аз ще обещая малко, за да имам по-големи шансове да го постигна.

Майка ми искаше да ме види успял човек, но повече се страхуваше, че няма да постигна нищо значимо и ми внуши голяма част от тези си страхове. През целия си живот се опитвах да й покажа, че няма да се проваля, че вървя напред и че това, което постигам всеки ден, никак не е малко. Проблемът беше, че нито тя, нито аз можехме да дефинираме и да измерим успеха. Днес, три години след смъртта й, това вече няма значение за мен. За мен успехът не е онова, което другите ще ми признаят, не е нещо, с което се състезавам с тях. Той е моето лично усещане, че съм водил смислен живот. И независимо, че може и да съм изпуснал правилния момент да започна да мисля и да работя в тази посока, който е бил преди 10 години (примерно), няма да изпусна втория точен момент, който е сега. (Това го научих от семинара на Браян Трейси за психологията на успеха.)

Затова реших да започна нов живот, при това не революционно – с драстични промени, – а с малки, но уверени стъпки, така че след време като погледна назад, да видя съществен резултат. (Така кротко и полека преди 4 месеца просто спрях да пуша.)

Моята резолюция, всъщност е една – да започна да записвам целите си, да приоритизирам задачите си, да си съставям планове и да ги следвам. Мързелът е велика сила, но тя може да бъде както източник на нови идеи, така и инерцията, която ни държи на едно място. Е, аз реших да започна да се боря с моя мързел и се надявам да стана по-добър, по-продуктивен и по-стойностен човек от преди.

За да успея да управлявам целите и плановете си, реших, че ще са ми нужни и принципи, въз основа на които да мога да приоритизирам задачите, които възникват в ежедневието. Мислих, мислих и реших, че на първо време ще ми стигнат само два.

Първи принцип: да бъда полезен. Ще кажете: ама това е толкова естествено! Ами не е. Много хора, включително и аз, се занимават с неща, които някой им е възложил или в по-добрия случай, които просто ги кефят, но съвсем не е задължително да са полезни за другите. Е, аз реших, че поне за една година, преди реша дали да се захващам с дадена работа или конкретна задача, ще си поставям въпроса дали и доколко тя е полезна за другите. Ще се старая по-висок приоритет в моите планове да имат онези дейности, който носят най-много полза за най-много хора. Разбира се, няма да спра да върша неща просто защото ми е приятно, но ще се старая много по-усилено да бъда полезен.

Втори принцип: да си искам възнаграждението. Или с други думи – да работя повече за пари. Ако си мислите, че това е продиктувано от алчност и противоречи на първия принцип – не е така. Моят труд, моят опит и моите знания струват пари и колкото съм по-полезен, толкова по-сериозни основания ще имам да искам ползата, която съм допринесъл, да бъде възнаградена. Досега съм правел много неща безплатно и ще продължавам да го правя. Но за съжаление, от възгласи „Браво!“ и „Само така!“ хладилникът ми не се пълни, а заемите и кредитите, с които съм натоварил семейния бюджет, непрекъснато се увеличават.

Дълго време хората от моето поколение бяхме възпитавани, че парите са мръсно нещо и е срамно да искаш пари за труда си. Това внушение сериозно е повлияло на моя начин на работа и отношенията ми с хората и все още изпитвам някакво неудобство да искам (достатъчно) пари за онова, което върша. Сега съм решил, че това трябва да се промени. Хлебарят може и да ми е приятел, но аз си плащам за всеки закупен хляб. Защо тогава моите услуги и моят труд да бъдат безплатни? Е, приятелите ми знаят, че няма да почна да ги таксувам за „добър ден“, но онези, които ползват професионалните ми услуги, трябва да знаят, че са клиенти и че трябва да си платят. Така е честно.

И накрая, за да има нещо конкретно, което може да се измери и да се сравни след една година, си поставям три конкретни цели:

Финансова: до края на годината да покрия всичките си дългове и да се отърва от бремето на кредиторите.
Професионална: до края на годината да напиша и да издам поне една книга от всичките, които съм замислил.
Лична: до края на годината да сваля теглото си под 98 килограма (за сравнение – в момента съм 105 килограма).

Не е много, но не е и малко. Вярвам, че всичко това е постижимо и съм убеден, че мога да се справя с нещата, които съм обещал пред себе си и пред вас. Надявам се, че най-много след година ще мога да се похваля с постигнати резултати, а няма да се налага да се оправдавам защо нищо не съм направил. Вие ще сте моят съдия и коректив.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.