От известно време не съм писала в блога и у дома са започнали да ме подпитват и подръчкват, „Занемарила си блога нещо виждам… Не си писала отдавна…. Не мислиш ли за читателите си?“ Имаше и заплахи, че ще влязат с паролата ми и ще пишат постинг от мое име :) и ето че мина се не мина време, най-накрая стигнах до това да ви разкажа за едни сладки (да речем, защото може и да са бисквити, но не са така твърди), които правя напоследък като ми останат белтъци.
Последният път направих толкова много, че станаха цяла тава. Обикновено не стават толкова много, но у дома И. доста ги харесва и не сме имали проблеми с усвояването им :).
Не съм споделяла тази рецепта, тъй като, за разлика от друг път, тук винаги нагласях някак си съставките за крайната консистенция, но не преценявах колко точно още малко брашно или още малко кокосови стърготини слагам, но реших, че след като при мен се получаваха всеки път и при вас така ще се получи, така че донякъде мерките са много точни (в началото), а после е възможно добавяне лъжица по лъжица на око, но ще ви разкажа като стигна дотам.
Милански сладки с кокос
адаптирани по рецепта на Baking obsession
около 100 сладки
170 г масло, размекнато
280 г пудра захар, пресята
210 мл белтъци на стайна температура (около 3-4 белтъка)
1 с.л. ванилов екстракт
1 с.л. кокосов екстракт (нямам и не съм слагала)
1/2 ч.ч.* брашно
1/4 ч.ч. кокосови стърготини
* 1ч.ч. = 240 мл вода
Разбийте маслото и пудрата захар до пухкавост. Постепенно започнете да добавяте белтъците, след което ваниловия екстракт и накрая брашното и кокосовите стърготини поетапно докато се поемат от сместа. Сместа трябва да е с такава консистенция, че да може да премине през пош или шприц с кръгъл наконечник (1 см), но тук започват вариантите при мен. Тъй като сместа ми се беше сторила по-течна от необходимото и добавих 1 с.л. брашно (а може би и малко повече) до получаване на нужната консистенция, но последния път колко съм добавила, не знам, сместа не искаше да мине през поша, при което с помощта на чаена лъжица оформих сладките (няма да са така идеално кръгли, а ще са като тези в снимките на този постинг).
Още преди да започна да добавям брашната, пускам фурната да се загрее на 180 градуса, като вадя тарелката преди това и я покривам с хартия за печене. И започва оформянето на сладките. Да са долу-горе с еднакъв диаметър около 2.5 см и да са на разстояние 5 см, тъй като ако са по-течни се разтичат и както каза моя племенник веднъж (за едни други подобни сладки), „Мира, ами те са станали на пътечки“, така хубаво са се слепнали :).
Печете до светлозлатисто по краищата като ги наблюдавате след 5-тата минута приблизително 7-10 мин. Аз ги изваждам с дървена шпатула върху скаричка да се охлаждат и правя следващите – така няколко пъти до привършване на тестото. След като се охладят напълно могат да бъдат слепени с ганаш, но ние никога не сме стигали дотам, а винаги си ги хапваме така, тъй като вкусът им е много фин и по този начин, но може би някой път за в бъдеще бих пробвала и с ганаш (идеи за ганаша можете да видите в оригиналната рецепта).
Можете да ги съхранявате няколко дена в плътно затворени кутии, но са най-хубави пресни.
Пожелавам ви хубава седмица, макар, че е малко мрачна и дъждовна, но поне на температура го докарва вече, а и предишните няколко седмици имаше слънчеви дни, така че иде пролетта. :)
Лиценз: Всички права запазени