Едната има по-хубаво дупе, но няма да кажа коя. Със сестра ми се споглеждаме. Хубаво е да има сеир. Хората се излагат и без да ги провокираш. Мълчим, гледаме (тя) и слушаме (аз подслушвам) до къде ще стигне. Наистина ли този човек си мисли, че в момента изглежда як? Не му ли е ясно, че изглежда като прекупвач на коне. Като търговец-интригант, който опитва да смъкне цената. Като някой толкова дребен, че лочи последните капки от каната с мляко, застанал на четири крака на дъното й.
Сестра ми ме е прибирала, когато съм седяла трепереща, ревяща и изгонена. Говорила ми е, когато съм виела по време на някой край. И не толкова драматично - държали сме се за ръце, когато съм разказвала приказка, строили сме укрепления за мравки, висели сме по цели дни на клоните на крушата, правили сме замъци от картон с мебели от кестени, прибирали сме кучета, прибирали сме котета, крали сме череши, жулили сме колене, падали сме от дървета (аз), цопвали сме в река (тя). Така се създава някой, без когото не си представяш да си. Който ще вдигне телефона, когато си помислиш за него.
Ние сме сестри и не може да не ни сравняват, понякога хората го правят несъзнателно - аз съм се родила по-дебела, тя - по-висока, аз бях побойничката, тя - нежното момиче, аз четях - тя играеше, аз бях умната, тя - усмихнатата, аз бях революционер, тя - дипломат. Дали сме били такива наистина, или само погледнати в огледалото на сестрата, е друг въпрос. С малката ни разлика в годините толкова много сме се карали, щипали, ритали и сдобрявали, че сме създали непробиваема броня на нашата връзка. Между нас има хармония - сигурност, която не е особено спокойна. Дупето ли ще застане между нас?
Не знам защо този човек говори така. Вбеси ме, че се опита да блесне доста по балкански. Да гледа на нас като на "открийте разликите", но с "коя-ще-пусне-да-я-наеба-защото-съм-толкова-рушащ-правилата" контекст. Или без ебането. Но с блещенето. За него.
Лиценз: Всички права запазени