Новото българско кино, новата генерация, възраждането на бг-киното…
Яхнал тази вълна на гузен патриотизъм, носещ в себе си нотки на оптимизъм, очаквания и преоткриване на „българското“, дойде и Love.net. Дойде с една крачка напред и две – назад. И то след близо едногодишно въртене на трейлъра и агресивен за родните стандарти маркетинг.
Повърхностното разглеждане на тенденциите в българското интернет-пространство, чатовете там, сайтовете за запознанства и забавления, че и на човешките взаимоотношения като цяло е най-малкия проблем на филма. Може би Илиян Джевелеков – за комуто това е режисьорски дебют – съзнателно не е искал да дълбае. За всичко останалото обаче няма оправдание. Плиткия сюжет не отговаря на тоновете претенциозност. Няколко принципно нелоши актьори са обречени на безразборен… сценарий. Именно от него и в частност от диалозите лъха адската снобарщина. Много реплики гонят някаква помпозна оригиналност до такава степен, че изглеждат като извадени от контекста цитати. В същото време думите са изречени с небивал фалш и звучат нереално, неестествено. Но дори тези абсурди не пречат на лентата да тече монотонно скучно.
Илиян Джевелеков си е писал името в началото на филма, в края на филма, дори с най-големи букви в официалния сайт на филма; така, сякаш е сътворил нещо изключително. А може би е – учудващо как от една толкова проста история може да се набърка подобна каша.
Мога да продължавам, но нито знам откъде да започна, нито ще знам кога да спра. Затова ще завърша оптимистично – хубаво българско кино има и в известна степен дори се прави напоследък. Просто не го търси в тази лента.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Generic