Кой ще познае днешното предизвикателство?

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Детето отсреща умря.
Прибирам прането от терасата
и гледам празния прозорец.
Излизам от къщи и гледам люлката му.
Прибирам се от работа и тихата им,
много тиха къща ме вледенява.
Влизам вкъщи и се вкопчвам
в детето си.
Така ще бъде и утре.
И все така, докато
едната от нас не каже
Здравей, Мария

  Иглика Дионисиевав „Кръстопът”.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

 Днешният пътепис ще ни води до Америка – и без друго всички мрънкате, че празнувате американски празници днес Домоседа ще ни покаже тазгодишната Америка, Като за начало тръгваме по Сьомговата река, за да стигнем до поредния паметник на Ленин (който има шансовете да остане последния в света

С последната снимка в настоящата част искам да поздравя Асен Геновсоправдателната присъда

Приятно четене:

USA 2014

първа част

Сьомговата река и Сиатъл

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

По Средния Приток на Сьомгова река

- Извинете, сър, бихте ли искали да ви хвърлим въже и да ви спасим?
– Да, благодаря.
– Моля, заповядайте.
Преминаваме към действие, пускам шалтето, хващам въжето през рамо и се оставям да ме изтеглят на брега.

От моя гледна точка, тонът на диалога е една идея по-абсурден, отколкото ситуацията предполага. Чувствам се като Леонардо Дикаприо в края на филма „Титаник“. Лежа на ненадежден и напълно ненавигируем плаващ предмет сред осезаемо изсмукваща телесната ми температура студена водна маса, само че за разлика от неговата моята водна маса се движи. Бързо и еднопосочно! Но скороста при плаване не сгрява, както евентуално би сгрявала при плуване. А и, разбира се, точно в тоя момент не нося спасителна жилетка, защото реката не се беше преполагало, че ще е хладна и ще тече, още по-малко – бързо.

От тяхна гледна точка, културният диалог е задължителен, първо, защото така са възпитани, и второ, защото вероятно съм им заприличал повече на Том Ханкс, нежели на Леонардо Дикаприо. Някакъв добре облечен джентълмен (код на облеклото „елегантно-небрежен“ с червена тениска и дълги сини панталони) се спуска по дива планинска река на надуваемо шалте.
Това би могло да е личният му проект за прекосяване на Съединените Щати. Float, Forest, Float!

Така – с летящ старт – се печели конкурсът за Легенда 2014на Средния Приток на Сьомгова река, Айдахо!

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Всичко беше почнало от идеята на Джей Пи, скипера на надуваемия рафт, който я е минавал тая река поне стотина пъти, да пусне 9-годишната Селина да си играе с шалтето в едно привидно закътано заливче. А аз бях издоброволствал да проверя «за всеки случай» дали все пак няма риск да я подхване течението. Случи се такъв случай. Но също случих да налетя на хора с въже на не повече от миля от неволния старт на упражнението.

Предишния ден се бяхме спуснали поне 25мили, без да видим жива душа. А за още по-голямо удобство лагернците вече бяха закусили и боравеха нещо около лодките си, където въжето им беше под ръка. Иначе бих си продължил на шалте още 70-тина мили по Средния приток до слива със Сьомгова река и после още неколкостотин до Змийска, оттам до Кълъмбия и оттам, до Тихия океан на границата на щатите Вашингтон и Орегон. Теоретично бих могъл да си сбъдна мечтата да стигна и до Хаваите.

Нашата собствена група беше изостанала с няколко часа, залъгвайки се да лови риба. И предвид че всичко по реката се движи със скоростта на реката, надали имаха шанс да ме настигнат, а още по-малко – изпреварят. Физически закон, който се сгромоляса със страшна сила, когато час по-късно настигнахме осиротялото шалте. И си го прибрахме, но не преди да си поиграе малко на котка и видра. Спира на някое подаващо се водорасло и точно, като го наближим, потегля пак до следващия сиит. И така – дор’ три пъти.

See-It– мярка за речна дължина, въведена от Джей Пи, равна на видимия участък до следващия завой. Много удобна! Къде ще лагеруваме ? След седемсиита.Точно и ясно.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Джей Пи е на 52и има бизнес освен с рибарски екскурзии и с коледни елхички. Гледат ги в Орегон и ги карат на пазара в Сакраменто. Не бил креационист и вместо на творец се прекланял пред природата като креатура. И не поставя по съмнение клетвата на бай Еди кой си, който 70 години пускал лодки по реката и един път на завоя на пътя видял йети. Самият Джей Пи бил виждал всички видове елени и мечки по много, а вълци – по-малко. Аз пък видях ена раирана катеричка.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Цялото спускане по реката все пак излиза по-кръгло в мили. 100. Отне шест дни. Има някакви регулации, колко хора може да има по течението във всеки един момент и местата за лагеруване се разервират предварително. Даже, ако нямаш комерсиален лиценз, играеш на някаква лотария като за зелени карти, че да те пуснат да влезеш. После от тебе си зависи дали ще можеш и да излезеш, стига да не оставяш никаква следа от бивакуване. Има регулации и колко рибата трябва да има в реката във всеки един момент и, особен ако си рибар, трябва да внимаваш броят и да остане непроменен. Вадиш я от водата, целувка, селфи и … обратно. А ако искаш и да ядеш риба, си носиш от рибарницата.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Пейзажът се сменя всеки ден – от обли хълмове с поразена от пожар гора, през рехаво залесени с борове, до навлизане в скалист 25-милен каньон без авариен изход освен надолу по течението.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Много малко от земята наоколо е частна собственост. Преброих две (2)ранча, покрай които се въртяха разни ковбойци на коне.Индианци не видяхме. Предполага, че са ги депортирали за дребно хулиганство. Проблемът не е толкова, че са надраскали скалите с графити, а че не може да се разбере какво са нарисували. Лос или елен.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Възникна голям спор, който си остана неразрешен, защото вниманието на различни участници беше отвлечено от живи мечки, сърнички и гърмящи змии.

А на ковбойците не им е работата да гледат крави, ами да се грижат за няколкото струващи милиони частни бунгала да не ги погълне горски пожар. И да продават колекционерски тениски и сладолед.

Една вечер пристигнахме толкова рано до лагера, че тръгнах нагоре по баирите да проуча за изненади. Първата беше една сърничка, която ме допусна по-близо до себе си, отколкото очаквах. Втората беше една чесна, която се бе притаила в дървена барака, край заравнена поляна, достатъчно дълга, че да излети. И гориво имаше в туби. Да бях я пробвал. Нали съм гледал как се карат тия неща. А после срещнах и образа Брус. Сезонен рейнджър-доброволец, който може часове наред да те занимава със сладкодумни истории за порове, ракуни и чипмънкове*, докато чорбицата му от прахчета къркори на печката.

 From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

На някои от лагерите, които се предполага, че през вековете са били ползвани и от доевропейските туземци, можело да се намерят върхове от стрели. Чарли (12) си намери. Дали я остави пак там, че да я намери и друг някой след него, не съм сигурен. Ако беше частен комерсиален терен, да заподозреш, че чорбаджията подхвърля тия стрели. Но това е щатски резерват, поддържан с добрата воля на минаващите през него да му се радват. Водата е студена, но чиста и за по-кратки плувания или излежавания на вързано шалте ставаше. Отделно, че поне на три места спирахме на топли минерални извори, някои оформени като басейнчета за потапяне, а други направо като душ.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Не всички лодките бяха такива, каквито си мислех. За рибарите бяха по-подходящи двуместни (плюс шкипер) лодки от твърда материя. Това е явно стандартът по старата школа. Бил ги изобретил дядото на тартора на групата Джеф още през първата половина на XXвек. Младата конкуренция все още се придържа към архаичната за останлия англоезичен свят дума outfitters за име на занаята, но твърдо е минала на надуваеми съдове. Били те и катамарани. В нашия outfit имаше и огромен товарен надуваем сал-катамаран. Който в никакъв случай не трябваше да потъва!

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Оказва се, че без да искам, ми се е паднала най-добрата дата за сезона. Първата седмица на юли. След това нивото спада и се тръгва от цял ден път по-ниско. А по-рано не можело да се стигне до входната точка, защото снегът не бил отворил пътя. А най-важната дата през първара седмица на юли е Четвърти, денят преди тръгването по реката.

4-ти юли в Стенли, Айдахо

From USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

В Стенли почуствах синдрома на правилното място в правилното време.

Имам предвид точност до секунди, а не до дата. Промъкнахме с пикапа последни по главната (шосето) през центъра към 17:30 преди шерифът (шкембест като от сапунен сериал, субсидиран от интерщатска компания за понички) да завие откъм пресечката и да блокира шосето, за да пусне манифестацията. Малко планинско градче, по-точно – кръстопът с няколко дървени хижи около него, играещи ролята на мотелчета, барове и магазини за непромокаеми якета и спални чували. И пожарна. Която се опитваше да играе главна роля в четвъртоюлската манифестация. Но не и достигаше смелост (топки, англ.) да пусне и водна струя срещу зяпачите. За разлика от всички открити пикапи с тийнейджъри, на които им стигаше. Съвсем като на сонгкран на Ко Панган, Тайланд, но това е тема за отделна сводка.

А вечерта се откри паркетът (мегданът) за „вихрени“ танци за всички възрасти, точно пред верандата на заведението Redd с градско меню, съдържащо пера като „агнешко сувлаки с хумус и сушени на слънце доматчета“ и „салата от спанак и рукола с круша и козе сирене“, което никой самоуважаващ се местен каубой не ми препоръча. Пуснаха и фойерверки. Една по една. Всеки пет минути. Докъм полунощ вероятно. Недочаках да свършат и се прибрах в мотелската стая, задоволен от качеството на местния блед ейл.

From USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

SMN-BOI-SLC-SEA

Тук следва един илюстриран със снимки през прозореца въздушен епизод – от Самън (SMN) до Сиатъл (SEA) през Бойси (BOI) и Солт Лейк Сити (SLC).
Самолети: Cessna-206, Airbus-319, Boeing-737.

From USA 2014: Bird’s Eye View

B29 @ BOI

А и така се получи, че кацнахме с чесната в Бойси десетина минути след исторически бомбардировач B29, последният останал в движение, правещ турнета из Щатите за събиране на средства за поддържка чрез туризъм. Уважих идеята от любопитство и срещу $10го огледах и отвътре. Нямаше атомна бомба в търбуха, но по-интересен ми се стори не самият търбух, а тръбата за пълзене на екипажа от носа към кърмата и обратно над него. Този модел имал алиби, че не е бил изпращан на мисии в Европа, респективно – над София.

 From US 2014: B29 @ BOI

Музей на Полета, Сиатъл

В Сиатъл се озовах на каучсърфинг у един Джиг, 40+, който ако се беше родил в Южна Африка, най-вероятно би бил забранен да съществува (баща – бял, майка – тайландка, наемрили се в Тайланд по Виетнамската война), но веднъж роден, би бил вкаран в средно обезпривилегированата категория „other Asian“. Освен ако баща му не е бил достатъчно високопоставен или чужденец, че да го прокарат за бял. Точно тия неща обсъдихме на бирена дегустация в градинските барове на неговата махала първата вечер.

From US 2014: Museum Of Flight

Та той ми пусна мухата да ме заведял в авиационния музей, за който имал членска карта с право да вкара гост. И да му напазарува от магазинчето за сувенири („Exit through the gift shop!“ Банкси).

Музеят е частен,

но е пряко или непряко субсидиран от Боинг и е на територията на Боинг, като в средата на кампуса е оригиналната червена дървена работилница, от която са тръгнали преди 98години. Но не е само за Боинг.Ербус е големият отсъстващот съвременните играчи, но иначе историята на аиацията, бойна и гражданска, и космонавтиката, руска и американска, са разказани сравнително пълно и безпристрастно.

И аз, както цяла вечер се бях изповядвал в крайна русофобия по съвременни геополитически теми, с носталгия се залепих точно за руските витрини – МиГ-17, МиГ-21, Як-9,Покришкин, Кожедуб, Циолковски, Корольов, спутник, Гагарин (GДGДRIN), Терешкова, Луноход – все едно се върнах в Дома на Руската Пропаганда на Шипка 34в София през 70-те.

Отдадено е заслуженото и на немските асове през войната, и на проекта Фау-2,по-малко на японците, французите и италианците. Проследена е космическата надпревара от 60-те и 70-те, има совалка, има паркиран конкорд на British Airways (G-BOAG; аз съм летял с брат му G-BOAC), първият Air Force 1от серията Boeing 707, на който даже Хрушчов бил обикалял Америка, преди да го декомисионизират от президентски и връчат на Кисинджър. Има го първият изобщо Boeing 747и едно Кони (Lokheed Super Constellation) в канадска премяна. И много други неща! От по-неизвестните за мене, запомням ерата на първите проектирани за плащащи пътници самолети от 20-те, огромните хидроплани за връзка с Хаваите и Куба от 30-те, първите витлови джъмбота, мобилизирани и за военно-транспортни през войните.

Сиатъл

From US 2014: Seattle, WA

Оттам, пак по съвет на Джиг, се качих да видя панорамата от последния 73-ти етаж на най-вискота сграда на западното крайбрежия – Калъмбия Тауър. Бившата забелижтелонст в това отношение – космическата игла от панаира 1962-ра изглежда като детска играчка отгоре. В центъра представители на субкултурата на пънкареещите се псевдобездомници се надпреварваха да ми предлагат марихуана посред бял ден и никак не се свеняха да я пушат край фонтанчетата, около които се забавляват малки деца, а възрастни чичковци играят шах. Впоследствие ми се обясни, че точно миналата семица я били легализирали, та затова тоя ентусиазъм. А Starbucks-ът при входа на централния пазар бил оригиналният Starbucks.
- А Ленин?
– Кой Ленин?
Един паметник, за който начаса пуснах в социалните мрежи куиз къде се намира и получих гласове и за Донецк, и за Каракас. А се намира в квартал Фримонт, където закусвахме с курабийки и капучино. Проучих го в интернет. Оказва се, че е пенсиониран словашки провинциален паметник на Ленин в паметна революционна поза, изваян от словашкия българин Емил Венков по поръчка чак в самия край на соца през 80-те и впоследствие харесан и закупен от бунището на идеологическото изкуство от богат сиатълец. Сега го ползват освен да му се радват колко не е на място и за разни санкционирани и несанкционирани проекти с боядисвания и пребоядисвания като паметника на съветската армия в София.

Ленин в Сеатле, а не в Польше ;)

From US 2014: Seattle, WA

Очаквайте продължението

*Миещи мечки и земни катерици – бел.Ст.

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Още пътеписи от близки места:

1. Гей парадът във Виена, 2014
2. Спускане по река Марица
3. На рафтинг в Индия (река Каменг)
4. По река Велека (от Синеморец до Бродилово)
5. По река Велека
6. Красивата долина на река Мозел (Германия)
7. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 2): Назарет, Галилейското езеро и река Йордан
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
9. Из Армения с Опел (4): Каньона на река Воротан, манастира Татев, Горис, Капан, Каджаран и Мегхри
10. Езера, ветрове и приятели (5): През Дурмитор: Жабляк, Черно езеро и река Тара
11. Край градчето и реката Река Маргарита, Австралия
12. Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Убийството е моя бизнес.Weegee

Няколко години преди края на Втората световна война, криминалният фотограф Лео Бернщайн, Бернзи- Великият, известен с папарашкия си нюх и маниакална пробивност – познава лично и архивира мръсните дела на всеки по-значим мафиот в Ню Йорк, Чикаго, Детройт, престъпва своята клетва за неутралитет и се въвлича емоционално на страната на фатална пин-ъп красавица (секси като Ким Бейсинджър в “Поверително от ЕлЕй” Барбара Хърши).

За да спаси наследения й от спекулант с купони за газ локал, мършоядът (както го наричат)Бернзи й осигурява защита чрез компроматни снимки на мутрите, които искат да я отстранят от бизнеса си. Бернзи е чувствителен артист, събрал в мазето си историята на гангстерски Манхатън, обсебен от фиксидеята да предугади кулминацията, светкавицата му да освети навреме всеки катаклизъм.
Джо Пеши е целият филм, една от малкото му главни роли въобще. Ниският му ръст, възбуда и хищен поглед, карат задушаващата амбиция да обеме живота в един огромен натюрморт да изпъкне още  повече. Образът му в The Public Eye Хауърд Франклин базира върху живота на супер известния фотограф Arthur ‘Weegee’ Fellig(1899–1968), с когото визуално Пеши дори си прилича.

Weegeeосвен че е направил най-известната снимка на Монро, както и на цялата селебрити сюрия на времето си – Гарбо, Рейгън, Дали, Бети Пейдж, Уорхол, е и гол нерв за щедрия на пороци и несправедливост американския град. Силно субективният му поглед над събитията изхвърля “разказа на фактите” от репортажната фотография и оказва силно влияние във  визуалните изкуства. В кривите му портрети на холивудски величия лесно може да се открие съвременната арт звезда Джoрдж Кондо, докато Стенли Кубрик пък, го има предвид за типажа на  Д-р Стрейджлов.

П.П. Още за ловът на Истинската снимка -Salvador

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Лиценз: Всички права запазени

Последно сменях машината си през 2009-та. През 2012 бях тръгнал да я сменям, но не помня защо не докарах събитието да успешен край. За целия експлоатационен срок с нея се случи само едно нещо – по-рано тази година ми замина единия диск, който ползвах за работен. За щастие, успях да спася всичко важно и не се наложи да прибягвам до резервното си копие в Backblaze. След като понадих един еднотерабайтов WD Caviar Blue* и едно 120 гигабайтово SSD Samsung 840 Evo, което накара машината да буутва до напълно заредена ОС за дванайсетина секунди, нещата отново се уталожиха за известно време. Работата е там обаче, че видео продукцията, обработката на файлове с висока резолюция и 3D-то са си ресурсоемки чудеса, които тежат вече непоносимо много и нивото на шум от изнемогващите кулъри почва да става драматично.

Преди две години се бях наточил да извадя пак някакви колосални цифри, но междувременно попаднах на не един и два материала относно производителността на най-дебелите i7-ци, производителността на Xeon-ите, спънатите технологии в “потребителските” процесори и как Intel от години не прави нищо повече от маркетингови спекулации с отдавна съществуващи технологии, които представя за нови на видиотените дечурлига геймъри с дълбоки родителски джобове. Нагледах се на графики, тестове и се начетох на числа и сравнения между сравнително стари бранд нейм уъркстейшъни и нови геймърски сглобки. За мен всичко това е субективно, но нямаше как да не посее семето на съмнението. Все пак, конспиративното никога не ми е било чуждо, а като добавим и отявлената ми антиконсуматорска нагласа, намерих в темата доста материал за размисъл.

Докато се ровчех тия дни в Retro PC Mania и Квант сервиз, се загледах в работните станции на HPи Dell. Аз съм човек, който до този момент изпитваше неприязън към готови работни станции и изповядвах схващането, че това са простотии за банкови служители и офиси, в които се цъкат предимно таблици и текстове. Демек ташак работа. Всичките си компютри съм сглобявал лично, собственоръчно, с компоненти, които съм рисърчвал минимум месец. Така винаги съм имал усещането, че получавам максимума за парите си. Но никога не съм се замислял дали за два пъти по-малко пари не бих могъл да получа сходни резултати с малки компромиси от типа на по-малка гаранция, не до там красива кутия и някои липсващи функционалности, като USB 3.0. И трябва да кажа, че идеята изведнъж започна да ми се вижда много блазнеща.

Понеже през годините поръждясах доста в хардуерната област, ще съм супер благодарен на мнения по темата от хора с актуален опит, и най-вече на отговори на следните няколко въпроса относно бранд нейм работните станции:

- избирайки Xeon и търсейки най-доброто от двата свята (работата на първо място, но без драми при гейминг), W на 3.33 или X на 2.66 е по-добре да се вземе?
- ако купя машина с nVidia Quadro, мога ли да ръгна второ геймърско видео и някакда използвам едното за работа, второто за гейминг… при това на един монитор?
- частен случай на горния въпрос – куадротата, макар и стари технологично, все още са доста скъпи удоволствия и за парите им могат да се вземат цифрово много по-натопорчени геймърски видеа. Навярно за това има адски добра причина, но ако продам куадрото и добавя тия пари към бюджета за видео карта, не би ли трябвало да мога да купя нещо, което недвусмислено ще вади сравнима производителност при работа (от ранга на R7 265x до R9 270x, повече пари просто не ми се изваждат)? Гледах много тестове, в които куадротата мачкат в пъти и най-напудрените геймърски карти при работни 3D операции, но първо това е хардуер на 10 години и е за DX10, което автоматично означава несъвместимост с новите заглавия и второ, между бенчмаркове и практически резултати има голяма разлика.
- смятате ли, че в рамките на 800 лв може да се сглоби от нулата аналогична на дискутираните работни станции машина, която да върши по-добра работа и да е по-futureproof?

За отговорите предварително благодаря.

* отношението ми по темата WD Caviar Black over Blue рязко се промени когато се оказа, че Black мрат като мухи в рамките на първата си година и няма никаква икономическа полза от 40+% по-високата цена за две години повече гаранция.

Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

По случай Хелоуин. Наздраве!

Стара градска къща, на видима възраст около сто години, скрита в клоните на плачещи върби, наведени над тихите, застояли води на канала, в които плуват жълти, есенни листа. Дървени капаци на прозорците. Заковани перпендикулярно греди. Буренясал двор. Трябва да търсиш постройка, за да я видиш в целия този хаос. Перфектното леговище! Зная, че си вътре, но по-важното е ти да не знаеш, че аз съм отвън. Няма следа от пазачи. Рисковано е да идвам точно преди залез, но го правя, за да се убедя за последен път, че все още си тук. Намирам се в една от многото коли, паркирани по твоята улица. Подтискам желанието си да запаля цигара, докато чакам. Миризмата на тютюн може да привлече вниманието ти. Надявам се, че няма да усетиш присъствието ми. Умея да се контролирам. Това е най-доброто ми оръжие. Няма да усетиш тревога или страх да се излъчват от мен. Нито пък ще разбереш, че те наблюдавам. Зная точно кога да спра. Ловецът дебне жертвата, а не обратното.

Входната врата е почти невидима във вечерния сумрак, под сянката на плачещите върби. Чувам скърцане на ръждясали панти. Минаваш бешумно покрай мен. Походката ти е стройна. Кралицата на нощта отново е излязла на лов! Не бива да задържам погледа си прекалено дълго върху гърба ти. Господи, каква фигура! Поглеждам в страни. Дишането ми е уравновесено, пулсът – нормален. Отминаваш и аз отново съм в безопасност.

Мисля си за теб, докато вечерям в колата на паркинга пред McDonald’s. Чудя се дали не „закусваш” в момента. За един от нас двамата това ще е последното ядене. Най-вероятно за теб. Наслади му се добре, мила, защото утре ще бъдеш свободна. Ще го направя. Оковите на материята ще ги премахна от любов, а не защото те мразя.

Прибирам се в квартирата. Наех този апартамент специално заради теб, откакто ти се премести в града. Дори не подозираш, че от няколко месеца те следя. Взимам душ. Лягам да спя. Радио алармата ме буди точно час преди изгрева. Приготвям си „инструментите”: мощен фенер, пистолет със заглушител, мачете, огнехвъргачка и пожарогасител. Желязна щанга за разбиване на врати. Замалко да забравя противогаза. Пъхам всичко в огромния черен сак, мятам го през рамо и излизам. Сигурно тежи половин тон!

Небето е тъмно синьо, когато отново чувам ръждясалите панти да скърцат в мрака под плачещите върби. Търпеливо изчаквам първите слънчеви лъчи. Оглеждам се. Улицата е пуста. Няма минувачи. Градът все още спи. Ти също би трябвало вече да си заспала. Прекосявам буренясалия двор. Пъхам щангата в процепа до бравата и натискам. Вратата се отваря. Значи без излишен шум. Това е хубаво!

Фенерът ми осветява вътрешността на антрето. Паяжини, прах и мухъл. Паянтови стълби водят към мазето. Вратата е отворена. Твърде непредпазливо от твоя страна! Сигурно има някакъв капан. Внимателно поставям крак върху първото стъпало. Прогнилата дървесината изпуква под тежестта на тялото ми. После нищо. Пълна тишина. Осветявам пода на мазето. Две червени очички ме наблюдават от мястото, където свършват стъпалата. Правя още една крачка напред и плъхът изчезва. Чувам го да трополи някъде из далечните краища на мазето.

Утъпкана пръст, поръсена със слама. В краката ми щъкат дребни гризачи. Остра миризма на миши изпражнения. Гол охлюв пълзи по стената. В светлината на фенера паяжините изглеждат като завеси от коприна. Каменният ковчег е в старата ниша, която някога е служила за складиране на въглища през зимата.

Едва успявам да отместя тежкия капак с щангата. Щом си успяла да донесеш това тук сама, без пазачи и носачи, представям си какво можеш да ми сториш с двете си ръце! Сега дългите бели пръсти кротко почиват, събрани върху гърдите. Едва доловимото им повдигане и спускане показва, че дишаш. Кожата ти е тънка, почти прозрачна, а очите ти са затворени. Облечена си в чисти дрехи. Миришеш на хубаво. Красива си. Съвсем скоро ще бъдеш и свободна! Зареждам пистолета. Махам предпазителя. Опирам дулото на заглушителя в челото ти. Не искам да се мъчиш. Ще го направя по най-бързия начин.

Веждите трепват под допира на тежкия метал. Очите започват да се въртят зад затворените клепачи. Знаеш, че вече съм тук, но нищо не можеш да направиш. Не и докато слънцето огрява тази част от планетата. Сигурно си ме чула, още когато приближавах с тихи стъпки през двора, подушила си ме, докато слизах в мазето. Знаела си, че идвам за теб.

Една сълза потича по бузата ти и оставя червена следа.

Натискам спусъка. Трепваш само за миг и тялото ти се отпуска. Главата клюмва в страни. Отделям я с помощта на мачетето. После вадя сърцето. Слагам противогаза и паля трупа с огнехвъргачката. Ако бяхме извън града, щях да подпаля цялата къща. За всеки случай! Остават само пепел и кости. Внимателно изпразвам съдържанието на пожарогасителя в ковчега, преди огънят да е обхванал всичко наоколо. Почиствам черепа ти от саждите и пяната, за да го прибера при инструментите в сака. Няма череп – няма хонорар. Два бели кучешки зъба изпъкват на мястото, където преди малко бяха красивите ти устни. Колко ли бездомни пияници и наркомани са отнесли спомена за сладката целувка от тази устни в гробовете си?

Отново е вечер и на вратата се чука. Предпазливо поглеждам през шпионката. Държа заредения пистолет в дясната си ръка и отключвам с лявата. Тайният куриер е тук.

– В света на светлината бях мрак – питам го за паролата.

– В света на тъмнината ще бъда светлина – отговаря правилно той.

Прибирам пистолета. Отварям. Мълчаливо си разменяме две големи, непрозрачни, найлонови торби. В едната има череп на вампир, а в другата – 33 хиляди долара. Това е наградата ми за добре свършената работа. Заключвам входната врата и влизам в хола, където ме очаква бутилка отлежало уиски. Позволявам си по някое дребно удоволствие след всеки успешен улов. Сипвам си щедро, до горе, без вода и лед.

– Наздраве! – вдигам пълната чаша.

Бледото момиче от другата страна на масата само кимва леко. Очите й са бездънен кладенец.

– Знаех си, че трябваше да подпаля цялата къща!

– Да беше го сторил. Сега вече е късно.

– Вратата към мазето нарочно ли беше отворена?

– Мама искаше да е сигурна, че дойдат ли, ще открият първо нея.

– Майка ти беше умна и красива жена!

– Благодаря! Но ти я уби. И сега ще платиш. Обещавам да е бързо. Както постъпи с мама.

– Може ли преди това да си изпия уискито? – поглеждам въпросително към пълната чаша в ръката ми.

– Имаш цяла нощ на разположение. Налей си още едно.

- Остават за теб – посочвам торбата с парите.

- Не ми трябват. Ще ги получи някой, на когото държиш. От теб зависи кой. Приеми го като право на последно желание.

- Може би сестра ми. Едва свързват двата края с мъжа й… – за момент ме обхваща съмнение – А сигурна ли си, че ще й се размине без целувка за лека нощ или обещание за безсмъртен живот?

- Имаш честната ми дума.

- Как мога да ти вярвам?

- Нямаш друг избор – следва кратка пауза – ще го направя, защото знам, че ти обичаше мама.

Наистина трябваше да подпаля къщата! Или поне да я претърся щателно, преди да напусна. Този пропуск ще ми струва живота. „Малката” ме е проследила чак дотук, през целия град, може би по миризмата, може би водена от страшната интуиция, с която са надарени тези същества. А може и да не съм бил чак толкова незабележим в тихата уличка през последните месеци. Може би тя е искала да си отиде, но е нямала сили да го направи сама. Затова ме е допуснала в леговището…

Бавно изваждам пълнителя и поставям празния пистолет на масата. В знак на добри намерения. Няма смисъл от бягство, нито от съпротива. Не и докато слънцето огрява онази част на планетата…

Тихомир Димитров

Лиценз: Всички права запазени

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 31.10.2014 г.) с Деян Еневза литературната памет и романа „Калуня-Каля”(”Хермес, 31 октомври 2014 г.):




В DICTUM можете да чуете още един разговор с Деян Енев за романа „Калуня-Каля” и неговия автор Георги Божинов. Освен посочените в този разговор текстове, ви препоръчваме и публикуваните в портал “Култура” текстове на Деян Енев Думи за „Калуня-Каля”и Старите писатели.

(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

My last Movember’s post was in Bulgarian. Now it’s English’s turn.

And so, it’s Movember again. The month, when men are growing (silly, in my case) mustache, in order to provoke and explain.

Today I’m starting a new Movember’2014. Despite the extreme success my previous  mustache had, I wanted to try a different one this year. I made some research, first I thought about the mustache of one of my favorite artists ever, but I did not want to grow something, which some not careful enough idiots could consider the style of a very, very different historic figure.

So I might just let it go, as I’m not that patient and/or careful to make it the best 15 mustaches chart anyway.

The most important thing here is the thing, which Movember is all about. Being silly is one thing, being informative is completely different one. Movember is about awareness. Awareness of the cancer danger, which is upon us. Daily. Hourly. Cancer does not come only to the ones, who live unhealthy lives. As a matter of fact, the scientists still cannot identify why cancer comes to our lives and what’re the main factors, which make our bodies go into suicidal mode. There’re plenty of dependencies (i.e., smoking [both active and passive], radiation, stress), but none of these is 100% scientifically confirmed (or at least I have not seen such study) to be 100% cancerogenic, i.e. “you take a pill of this and you get cancer in a month”.

That’s why we must be aware. And do our homework. Large part of the homework is to go and get checked.

You think that small thingy under your skin is just ball of fat? Go get it checked. You think that the occasional sharp pain in the knee is just because of the weather? Go get it checked. And don’t just wait to feel something, before you go and do your prophylactic checks. These are to be done at least once per year, and not to be neglected.

If you have it in the family (as I, unfortunately do), learn as much as possible about it and decide when you start your more regular checks (let’s say, twice per year).

And the most important thing: do not fear the medical checks! Any cancer incident is 100% curable, if it’s caught on time.

Here’re some very high risk cancers, but very easy to get caught and cured, if you act on time:

• Prostate cancer
• Skin cancer
• Breast cancer
• Ovaries cancer
• … (and many more)

So that’s all about what Movember is. Not [just] the silliness of a [crappy] mustache.

Here’s me on Movember 1st 2014. Let’s see what’ll happen a month from now :).

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

В настоящия материал ще ви предложим няколко динамични упражнения за илиопсоаса, приложими за подготовка в почти всички скоростно-силови спортове, които предполагат бързо съкращение на тази група мускули.

Вижте първо тези материали:

• Илиопсоасът - част I
• Илиопсоасът - част II

Особено важна роля има илиопсоасът при бойните спортове за бързото изнасяне на крака и нанасяне на удар, при беговите дисциплини с акцент на спринта – за възможно най-бърза реакция след контакта със земята, обуславяща високото изтегляне на коляното.

Също така за скокови дисциплини, за някои специфични и спомагателни упражнения (скок напред, нагоре, упражнения за гъвкавост над препятствия) към основните спортове, като волейбол, баскетбол и др.

Доста неглижирана и подценявана, тази група мускули е основна за всички движения от гореизброените. Едни разработени и еластични хип-флексори значително подобряват ефективността ни, когато дойде време да покажем на пистата или на ринга това, заради което прекарваме доста от времето си в залата.

За съжаление твърде дългото стоене в седнало положение води до скъсяване и ограничаване обхвата на движение, възможността за контузии се повишава, а те са доста болезнени и възстановяването изисква доста време.

В този материалможе да видите как да се грижите за хип-флексорите си в статичен режим. Не забравяйте винаги след разтягане на групата, отговаряща за сгъването на бедрата да обръщате същото внимание и на антагонистите.

Тъй като вече достатъчно говорихме за илиопсоасите в предходните два материала, посветени на тях, сега преминаваме направо към практическата част.

В зависимост от съпротивлението, което използвате, може да се наложи да използвате партньор или друга стабилна опора, за която да застопорите тялото си така, че да не предизвиквате разместване по време на изпълнението.

Старайте се да държите краката си с абсолютно заключени колене и активни бедра, така че участието на коремната мускулатура да е минимално. По същата причина винаги изпълнявайте от вис, с опора на гърба, стендовете за коремни преси няма да са ви от полза, както и лостовете.

Дръжте пояса стабилен, не го оставяйте да "пропада". Направете движението експлозивно, така че да не ангажирате повече от необходимото коремната мускулатура.

Старайте се да запазите опорния крак изправен за възможно най-дълго време. Неговата изправена позиция зависи до голяма степен от пластичността на задната верига, така че работете за огъвкавяването й, в случай че усещате опорния крак като слабо място при изпълнение на движението.

Важат същите препоръки както за предходното упражнение.

Имайте предвид, че това са упражнения, развиващи специфични качества. Използвайте ги само след като сте сигурни, че илиопсоасите ви функционират добре и са достатъчно пластични.

Лиценз: Всички права запазени

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 31.10.2014 г.) със Силвия Чолеваза книгата на Стойчо Младенов„Между два града”, която до дни ще тръгне към книжарниците с издателското лого на “Жанет 45″:




Марин Бодаков: „Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чийто стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби”.

Валентин Дишев: „Стойчо Младенов прегръща най-доброто от майсторите на тишината в българската поезия, за да превърне нейния ритъм в свой, различим и ясно четлив, почерк. Превръща безискусното, неманиерното и мислещо живеене на поезията във високо изкуство”.

(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Наблюдаващи, свързващи и пишещи приятели (:

Честит празник на будителите!

Попадали ли сте на разкази, които истински ви вдъхновяват (пробуждат ) да се замислите за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството? Или дори да се задействате, за да я заздравите? Самите вие писали ли сте такива?

Ние от Човешката библиотека ви каним да ни споделите тези текстове.

Копнеж за зелени разкази (ама наистина)

Текстовете, за които копнеем:

1. Показват как взаимодействаме със и се грижим за света отвъд самите нас (природата) – в миналото, настоящето или бъдещето; без значение от жанра.

~ Няколко чудни образци са Occam’s Scalpel („Скалпелът на Окам“) на Теодор Стърджън и To Fell a Tree („Да повалиш дърво“) на Робърт Ф. Янг. От българските автори веднага можем да посочим „Братята от Левса“ на Александър Карапанчев и „За вятъра и другите природни пиршества“ на Любомир П. Николов.

2. Са дълги до 90 хиляди знака, включително интервалите.

~ Ако са по-дълги, няма да ги отхвърлим автоматично, но ще ги четем най-накрая – само ако ни остане време.

3. Отговарят на критериите за включване на един текст в поредица „Човешката библиотека“. В частност:

3.1. Няма проблеми, ако вече са се появявали другаде – стига да разполагате с правото да ги публикуваме отново.

3.2. Вие решавате дали да бъдат подходящи и за по-млади читатели. За нас това би било преимущество.

4. Спазват следните технически изисквания:

4.1. Записани са в RTF, ODT, TXT, DOC(X) или друг подлежащ на редактиране формат. (Тоест – не PDF.)

4.2. Анонимни са: не съдържат нищо друго освен заглавието и текста на разказа.

4.3. Целият текст, включително заглавието, е с шрифт Times New Roman, големина 12, нормална разредка (Line spacing: single).

~ Ако ви е необходим повече от един шрифт: вторият, третият и т.н. шрифтове са по ваш избор. Имайте предвид обаче, че е твърде вероятно да не успеем да ги запазим при издаване, особено в електронен вариант.

4.4. Заглавието на текста е центрирано.

Всички По-желани (отличени от журито) текстове ще бъдат включени в първата антология „Зелени разкази (ама наистина)“, която ще издадем през пролетта на 2015-а.  Изданието ще бъде електронно. Хартиена версия ще направим само ако съберем достатъчно поръчки. Разбира се, ще отпечатаме книгата на 100% рециклирана хартия.

Антологията ще е международна – с участие на англо- и рускоезични автори. С огромна радост съобщаваме, че един от участниците ще е Дейвид Брин. Този Дейвид Брин.

60% от приходите от е-книгата и 18% от приходите от х-нигата ще се разпределят пропорционално между авторите и преводачите. (Останалите са за редакторите, коректорите, художниците и оформителите; а при хартиената версия – и за печатницата и разпространителите. Фондация „Човешката библиотека“ е нестопанска организация, тоест не получава печалба от изданията си, а мисията ни е максимум от средствата да стигат до творческите участници – тези, които създават книгите.)

Срок за участие: 30 декември 2014.

Текстовете – до 3 на брой, в различни файлове – изпращайте на пощата ни: poslednorog -в- gmail-точка-com.

Журито се състои от участници в Човешката библиотека, които имат опит в природопазещото ни движение – или жив интерес към целия ни свят.

Следете тук за промени. Питайте. Четете. Пишете. Грижете се.

Копнеещо и празнично,
За ЧоБи: Кал)

Лиценз: Някои права запазени. Питайте

Лиценз: Всички права запазени