Обичам София!София е моят град. Това че съм родена тук няма толкова значение. Има значение, че тук живея, работя и отглеждам децата си. Тук са семейството и приятелите ми. Тук са любимите ми места.

За хората, които ме познават е ясно, че обичам тази наша София, въпреки всичките й кусури. София не е лесен за живеене град. Не ни е чист въздуха, ама никак. Има много коли, а с това и задръствания, трудно паркиране. Шумно е. На моменти имаме усещането, че мафията превзема града ни. На моменти имаме усещането, че кичът превзема града ни. Ноооо във времето нещата започват да се случват все по-добре– има тук-там вело алеи, с надежда да станат повече, защото велосипедистите са все повече. Имаме доста активен културен календар. Дори имаме и паметник нов на Алеко! Все пак има и мноого още възможности за промяна!

София има нужда от хакване, от повече “преки пътеки”, за да живеем по-удобно, по-красиво и по-смислено. Знам, че има такива. Вероятно са в главите ни. Идеи, възможности, иновации!Е, ето шанс да ги изкараме наяве и да опитаме да ги случим. Заедно!

Аз ще съм там. Ще се радвам да се видим!

А ето и официалното инфо:

За трета поредна година организираме в партньорство с Нов български университет безплатна Академия за иновации за студенти в България. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община. Освен от НБУ през тази година в събитието ще участват и студенти от СУ “Св. Климент Охридски”, ТУ София, Бизнес клуба на УНСС, Софтуерния университет и др. университети в страната.

Тази година, проектът ще се реализира под формата на първия по рода си в България 24 часов Sofia Municipality Innovation Hackathon 2016 със съорганизатори – Столична община, Асоциация за развитие на София и Фонда за иновации.
В него, за пръв път, в рамките на “Академия за иновации 2016″, студенти, ще имат възможността да разработват и презентират сами свои решения на проблеми в столицата, в три категории:

– Образование
– Здравеопазване
– Културно и историческо наследство

На 9 и 10 юни в НДК, зала 3, младежи ще могат да разработят свои идеи и решения под формата на 15 минутни презентации и демо версии на продукти и услуги, по темите и проблемите, свързани с тях, изброени по-горе.

Предварителна регистрация за отбори, които искат да участват в хекатона, в която ще се допуснат отбори, (с не повече от 10 души в екип), ще тече от 25 април до края на месец май в нашия сайт.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

нарисувах с хартия
всичките си кошмари
нужно ми беше
нещо което да помни
без да ме души
и без да ме дави
нарисувах с хартия
върху себе си
всяка вода в която
потъвах през нощите
и думите ми
минаха по нея
като по мост
виждаш ли
казах
вървя по вода
а дори
не вярвам
в господ

Селена Йордановав „Кръстопът”.

Лиценз: Всички права запазени

  Йорданка Белева (за сборника с разкази „Ключове”, издаден от Издателство „Пергамент“, през ноември 2015 г.) и Силвия Томова (за нейния роман „Печатарят”, издаден през септември 2015 г. от „Жанет 45″) са първите лауреати на наградата, посветена на Ваня Константинова“, в първата година на нейното връчване (наградата ще се присъжда всяка четна година за книга с проза и/или критика на съвременен български автор – сборник с разкази, роман, критика – издадена между 1 януари и 31 декември на двете предходни календарни години; а в „нечетни“ години – са книга с поезия, при същите условия).

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог.

Има външни ескалатори за качване.

Качвайки се с ескалаторите видяхме машинки за жетони и зареждане на карти. Будка с човек, който да продава карти нямаше. Зачудихме се по-натам дали няма, но щом са сложени тук автоматите най-вероятно нямаше и бяхме прави. Искахме

да си купим карта,

в която да зареждаме пари и с нея да пътуваме, защото излиза почти на половина така, но уви нямаше от къде да си купим. Наложи се да купим два жетона за по 4лири. Само дето автомата работеше само с пари и се оказа, че не връща коректно ресто та ни излезе по 5лири жетона. Като цяло

градския транспорт се оказа силно неуреден в Истанбул,

ориенталска работа. Качихме се на моста и се наложи да преминем от другата страна за нашето метро. Моста е уникално съоръжение, високо технологично. Самият мост в основата си има хидравлични бутала с цилиндри които нещо регулират автоматично, предполагам опъна на моста.

Метрото го взехме за две спирки и ни стовари на не безизвестния площад Таксим.

Почнахме да се замотваме, но трябваше да намерим от къде да си купим карти, иначе излизаше много дебело с жетони (жетонът както казах е 4лири, а с картата едно пътуване е 2.15лири, а от време-навреме и 1.45лири, но не разбрахме принципа).

Огледахме се на площада, но нямаше никъде будка – само автомати долу в метрото. По принцип автоматите трябва да продават и карти, но са спрени на всичките места, и можеш само да зареждаш пари в картата, не пътувания, а сума. Огледахме се на площада и видях един двуетажен автобус за обиколка из града да товари туристи. Едно момиче с униформа седеше до него и реших да я попитам от къде да вземем карти, щом товари туристи се предполага, че знае английски и се оказах прав. Каза ни да отидем ей там при една количка с гевреци :). И вярно освен гевреци човека ни продаде и една карта за градския транспорт, имаше цяло тесте.

Картата струваше 10лири празна като хралупа, най-вероятно е нелегално. Върнахме се обратно долу и я заредихме с някаква сума, тъй като не бяхме на ясно колко ще ни трябват.

От тази станция на Таксим хванахме фуникульора,

който води към брега на Босфора, където е дворецът Долмабахче. На такъв фуникуляр се бяхме возили в Барселона. За съжаление прекачването от метрото на него не е безплатно и се таксува като нормално билетче.

Финукульора представлява две релсови кабини, наподобяващи на метро със седалки вътре и място за правостоящи, само дето вътре всичко е монтирано под наклон, тоест като седнеш на седалката стоиш на равно, но самото влакче е под наклон. То се движи в тунел подобен на метрото и служи да вози пътникопоток нагоре и надолу, вместо да махат пеша по баира. Принципа на работа е точно като на асансьор, само дето за противотежест се ползва друго влакче и двете са свързани. Така докато едното слиза на долу, другото се изкачва на горе и по средата релсите се разделят на две и там се разминават влакчетата. Няма как да се сблъскат реално, тъй като са закачени като кантар с въжетата.

Спирката е модерна със стъклени прегради и вратите се отварят автоматично, има оператор, който следи какво се случва в тунела, но най-вероятно се управляват автоматично.

Спуснахме се до брега и пред очите ни се виждаше

Долмабахче

Долмабахче означава “запълнена градина”

и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед Iзатрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния Долмабахче в Турско-Ренесансов стил на същото това място.
Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIXв. от султан Абдул Хамид I,заема 600метра от европейския бряг на Босфора. Строежът продължил от 1843 г. до 1856 г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г. Султан Абдулхамид IIоткрил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2месеца по-късно.
След краят на Империята през 1923г., Ататюрк, основателя на Турската република, отсядал в двореца, когато посещавал Истанбул. Той починал там на 10ноември 1938г., на 57годишна възраст след дълго боледуване.

Дворецът Долмабахче е най-големият дворец в Турция

(площта на основната му сграда е 45 000кв.м) и един от най-впечатляващите със своята пищна украса, изобилие от злато и кристал. Поръчан е от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дворецът има 285стаи, 44зали, 68тоалетни и 6турски бани.
Успяхме да се вредим и въпреки проблемите с търсене на карта за градския транспорт, по план успяхме да влезем с първата група за деня. За съжаление обаче даваха да се снима само от вън. Взехме си билети и за харема.

Часовниковата кула на входа на Долмабахче.

Градините на Долмабахче.

Вътре имам само две снимки, по нататък беше забранено да се снима.

Заслужава си да се иде и да се разгледа. Не е пищен както дворците в Санкт Петербург, но е красив и се виждат следи от ориенталската култура. Екскурзоводът говори ясно на английски и разказва доста интересни неща за двореца и обитателите му по онова време. Също така и доста интересни неща за Ататюрк.

След като приключихме с обиколката излязохме пред известната порта на Босфора пред която всички се снимат. Да, ама ние не се снимахме, ами само портата снимахме.

Заобиколихме двореца и се залостихме пред харема, отново бяхме на чело на опашката.

Харемът

също е доста интересен и има какво да се види, както се досещате отново беше забранено да се снима и нямам какво да ви покажа, но непременно отидете да го видите ако стигнете до Долмабахче. Така силно впечатление ми направи като ни разказва екскурзовода, че

майката на султана е била шеф на харема

и коли и беси там. Също така според екскурзовода, майката е управлявала империята, чрез сина си султана, като му е казвала какво да прави. Друго интересно е, че майката на султана му избира жените, а не той самия. В миналото е било възможно да имат по колкото си искат жени 50 – 100и на горе, но приближавайки се до Европа са ограничили броя на 8. Било е съревнование коя ще се представи по-добре при султана, за да я привиква по-често, първородния син наследява престола и за това.

Родените момчета за били изкарвани от харема на четири годишна възраст. По принцип за султан освен първородния син са били обучавани и следващите момчета, за да може ако стане нещо с първородния да го заместят.

Харемът е охраняван само от евнуси,

за да не пипат жените. Всяка от жените си е живеела собствен живот в собствен апартамент, не са били събрани на куп на едно място, както аз си мислех първоначално :). Има още подробности, но това запомних на прима виста :).

След харема се разходихме из двора, има павилион с часовници, но не работеше.

Разходихме се из градините.

Гробницата на Hoca Ahmet Turani.

И ние пред една от портите. Не ни взеха статива, но така или иначе е забранено снимането вътре, но не и навън.

Излязохме от сарая и трябваше някак си

да стигнем с ориенталския градски транспорт до Миниатюрк

Петя беше извадила няколко варианта, с метробус и пеша или с градски автобус. Да де, ама имахме само номера на градските автобуси, които ходят до там и знаехме, че някои от тях тръгват някъде от Таксим. Хванахме фуникульора нагоре към Таксим, а междувременно вкарахме по една царевица на дървени въглища :).

Излязохме на Таксим

и започнахме да се оглеждаме за автобусите. Да ама то на този площад няма път и никаква следа от автобусни спирки. Гледаме в едно заведение един младеж продава сладолед от този техния дето е като дъвка. Попитах го къде са автобусите и той посочи надолу

Петя искаше да пробваме от този техния специален сладолед и решихме да вземем от този младеж. То си е цял ритуал, гледахме го после и на други места. Сладоледа е в едни метални дълбоки тенекии, както едно време при нас в количките. Бърка се с един дълъг шиш на края леко приплескан. За съжаление не направих клипче. След като загребе на върха на шиша сладолед залепва фунийката, подава ти го напред уж да я хванеш и като посегнеш почват едни резки движения, върти насам-натам, тегли, подава, прави едни пируети – много забавно :). Трябва да се види и изпита на живо Разбира се това нещо си струва и пари, две фунийки малки сладолед – 20лири, което е около 12лв
Хапнахме сладоледа и се отправихме към подлеза, който ни посочи. Оказа се, че долу под Таксим върви голям булевард с автобусни спирки подобно на нашия булевард под НДК. Слязохме долу и започна едно чудене в коя посока трябва да хванем автобуса, иначе Петя беше извадила кои номера ни вършат работа.

Информация на спирките – никаква, дори няма кои автобуси спират там. Хванах едни младежи да ги питам, но те не знаеха английски, друг младеж чу, че се мъчим и дойде да види какво става понеже говореше английски. За съжаление не знаеше в каква посока трябва да хванем автобуса. Пита други хора, но и те не можаха да го упътят. После по пътя на логиката каза „От другата страна трябва да е“
Хайде излизай пак на Таксим и слизай в другия подлез. Изпуснахме първия автобус, който ни върши работа и след малко дойде друг номер, който трябваше да става също. Качихме се. Питам шофьора еднозначно за Миниатюрк, изломоти нещо на турски, което ми се стори като „Да, за там съм“ и седнахме. Обаче се оказа, че сме го хванали в грешната посока и тук върти. Тръгна бавно-бавно по булеварда на горе и след 15мин направи обратен завой и се върна от другата страна на спирката, където първо бяхме. Няма значение, важното е, че е в нашата посока уж.

Пуснах GPS-а да гледам къде кара все пак, за да знаем кога да се ориентираме за слизане. Имаше електронно табло със спирките в автобуса, но беше зациклило само на една спирка :). Бавно става с автобуса, но избор нямаме. Слезе до моста на Галата и точно си викам сега ако не завие познай, но зави и закрета покрай брега. Гледам наближаваме спирката. Качиха се двама чернокожи мъж и жена, носеха някаква бележка с написано нещо на нея и я показа на шофьора. Същото изломотване като на нас и седнаха, но не разбраха и те дали е ОК. По едно време гледам на GPS-а, че остават 300м.

Понеже бяхме седнали точно зад шофьора той изломоти нещо, което трябваше да прозвучи като Минатюрк, и се отправихме към вратата. Чернокожите видяха суматохата и питаха на английски това ли е за Миниатюрк, та им махнах да идват след нас " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Определено изглеждаха стреснати от цялата ориенталска неразбория, в която бяха попаднали " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Явно и те неорганизирано като нас са тръгнали, но ние бяхме по-подготвени " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Преведохме ги през светофара и се озовахме на главния вход. Нямаше опашка и бързо и лесно стана влизането.

Паркът Миниатюрк

е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100миниатюри в мащаб 1:25на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. Разглеждането на парка доставя много приятни емоции.

Могат да се видят макети на двореца Долмабахче, Джамията Султан Ахмед, стадионите Ататюрк и Бешикташ, църквата Света София и много други. Всички макети са изработени с най- малките детайли. В паркът дори е пресъздаден трафикът в Истанбул чрез макет на пътищата и мини коли, които се движат по него.
На влизане в парка получавате карта на парка и билет с баркод, защото пред всеки експонат на стойка има четец за баркода. Когато прочете билета ви, машинката заговаря на езика, който и изберете при влизането си – английски, немски, френски, руски, като дава кратка справка за обекта, пред който се намирате. В парка има и зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон и други забавления, направени единственo и само за децата.

Парламентът в Анкара.

Мостът над Босфора.

Детската площадка с Троянския кон.

Лабиринтът, а пред него големи шахматни дъски.

Джамията Селимие в Одрин.

Мини железопътна линия, по която за съжаление точно днес не вървеше влак, но прекосява целия парк.

Памуккале.

Кападокия, много интересно бяха направени балоните.

Храмът на Артемида в Ефес – едно от Седемте чудеса на древния свят.

Магистрала, колите се движат, по-късно във клипчето можете да ги видите.

Градинка като турското знаме.

Стадионът Бешикташ. Срещу една лира можеш да чуеш химна на любимия си турски отбор :).

Джамията Сюлеймание в Истанбул.

Летище Ататюрк.

Ферибот, който можеше да се кара срещу една лира :).

Петя на мостът над Босфора.

Проектът Миниауърлд – това е все още в проект и ще представлява нещо подобно, но със забележителности от целия свят :).

Паркът е впечатляващ, миниатюрите са изработени изключително прецизно и точно

Отново бих посетил този парк, даже ако сме с децата ще е още по-забавно. На едно място има катери с дистанционно, които могат да се карат пак срещу 1лира.
Снимал съм 99,9 %от всички обекти и Петя си поигра да надпише повечето от тях, та ако някой иска виртуално да се разходи може да го направи тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/

Беше станало време за обяд

и затова решихме да се огледаме за нещо за хапване по булеварда. Не след дълго насреща се виждаше едно заведение тип квартална кръчма и въртяха едни месища като на чеверме от вънка. Казах си – това е нашето място.

Хората веднага ни поканиха и седнахме на тротоара. Яденето дойде бързо и както обикновено много вкусно. Излишно е да споменавам, че хлябът и водата са безплатно.

Очаквайте продължението

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Още пътеписи от близки места:

1. Истанбул – обиколка (2): Таксим, Долмабахче и Египетския пазар
2. Истанбул с мотор (3): Гюлхане, Галата и нощен Босфор
3. Истанбул с мотор (1): Лудо пристигане
4. До Гьокчеада и Истанбул (на мотор, естествено!) – част втора
5. Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия
6. С мотор на Формула 1 в Истанбул – част втора
7. С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа
8. Уикенд в Истанбул: съвети и идеи
9. Корфу (3 ден – начало): Дворецът Ахилион и крепостта Керкира
10. Истанбул по Нова година(1)
11. Истанбул на Ан
12. Нова година в Истанбул, за втори път (2)

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

  Ако те опиша, ще те загубя завинаги. А още лепнеш като несигурно море, утробно недовършени в присъствието ти, чертите ми замират. Никой не разбира защо са толкова плавни движенията ми и накъде сочат. С една дума откъсна парче от кожата ми и сега съм особено чувствителна на ветровете. Аз съм пагубното отражение на музиката ти. Мога да се изправя само за секунда. Осанка на момина сълза, на срам, излязъл от съня ти. Бетонна колона на строгостта, издълбаваща времето от тялото ти. Рухвам в пясък по устните ти, раменете, внезапно побелелите коси. Не премълчавай кладите, толкова е хубаво да съм топла, несбъдната възможност. В часовете, в които не те търсят, аз съм остатък от огън, в който влизаш със сакралното щастие на успял крадец. Щом есента те блъсне, заприличваш на скорец, който следи токчетата, за да познае моите глезени. Тогава ще изтупаш перата, връщайки лицето си. Връщайки ми го…но аз съм локва. Не изповядвай нищо. Задръж отражението на косите ми в кратката вода на пролетта. Храни безпощадното ято на времето. И не разпитвай хората от новия век къде съм живяла и как съм свършила.
  Всяка полунощ в скока на морето и удара на градския часовник аз живея. Аз съм секундата, събличаща озоновото си палто на площада. Раздавам щастие на закъснелите за щастие, и на прекалилите със щастието. Аз съм свян, обелен до любовта. Удрям се в калъфа на цигулката ти. Там съм затворена в най-красивата си възраст. Под твоята мъчителна носталгия, ставам немислима. Преди да е започнала музиката ти, се промъквам между масите на плаващата ти градина .Само ти проследяваш голото ми тяло в мидата. Всяка мида е затвор за вечни.
  Фаровете осветяват лицето ми. Бавно взимам своя отговор от теб и се връщам. Питаш ме дали съм глътнала много вода. Дали имам нужда от спасение? И си очарователен. Предай на кестените и на самотата, че ги обичам. Тялото ми заприличва на вретено и светлина в окото ти, с плътност на сълза. Светлина от тържество, в която произнасяш смъртна присъда, и от литургия, в която си чист от покаяние.
  Сега съм риба по-почтена от апостол. В движението ми няма колебание, защото няма болка в дълбоката вода.
  Вглъбена съхна на брега и чувствам, че си се завръщал многократно.

  






Анита Велевав „Кръстопът”.

  Текстът на Анита Велева е отличен с първа награда за есе в конкурса „Море” 2016 , гр. Бургас.

Лиценз: Всички права запазени

Приятели, имаме нужда от вашата помощ за един великолепен котарак – господин Оскар, застрелян от зло двукрако. С карабина.

През последния месец не можем да поемаме пациенти за ортопедично лечение – дългът ни към ЦВК е огромен, а и вече си имаме голям брой пациенти на дълго лечение, които все още се нуждаят от помощта на лекарите там.

Когато донесоха Оскар обаче, не можехме да го отпратим. Първо – алтернативата му беше да остане на улицата така (хората, които го докараха не се трогнаха, поне да ни помогнат да направим рентгенова снимка веднага). Второ – не е просто пострадал, а е прострелян – жестоко, нарочно, от човек (каквито сме и ние). И трето – е просто прекрасен – добър, търпелив, гледа те и всичко разбира (много е трудно да кажеш „не, на тебе не можем да ти помогнем“, когато насреща стои истински приятел)…

Това е рентгеновата снимка на Оскар – прострелян е. Най-вероятно с карабина:

Няма да коментираме злодеянието. Да видиш такова прелестно същество и да ти дойде напън да го застреляш… Важното е, че Оскар е вече с хора, които могат да видят златното му сърце – то грее със светлината на сто слънца и ще му трябва повече от един нескопосан куршум, за да угасне. Кракът му обаче е почти заминал, а животът на три крака е нещо много неприятно за котките, особено, когато липсва преден.

Д-р Златинов от ЦВК прегледа Оскар обстойно и предлага да му направи операция за сглобяване на рамото като алтернатива на ампутацията, за която го заведохме. Моментът на колебание идва от това, че котик е загубил част от чувствителността в крака си и не е 100% сигурно, че ще може да го използва отново. Възможно е след операцията да се наложи допълнително шиниране и физиотерапия, възможно е дори да не може да го използва. Но при всички положения – рамото трябва да се фиксира.

Нямаме 460 от 680лв, нужни за да бъде опериран кракът на Оскар.
Ако не успеем да ги съберем – ще изберем варианта, за който имаме средства – ампутация. Но Оскар е един наистина превъзходен котарак, и въпреки че тук сме се събрали повечето приятели на кучетата, вярваме, че ще се намери помощ и за него. Той я заслужава…

Искате ли, можете ли да помогнете на един добър котарак да остане на 4 крака?
Ако чувствате, че вашият отговор е „ДА“, ви молим, направете дарение за него:

Евро

Евро

Еднократно Месечно

Изчакайте...

Лева

Плащането се осъществява чрез ePay.bg

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN BGN: BG07FINV91501215999954; IBAN EUR: BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

Средства за Оскар могат да бъдат оставени и на регистратурата на Централна Ветеринарна Клиника, необходимо е само да кажете „за Оскар, котарак на АРС“.

Ако решите, че искате да ни помогнете да покрием част от сметката ни в клиниката – натрупана от ортопедични случаи, образна диагностика, по-сложни изследвания и други услуги за безкрайния поток бездомни пациенти, можете да го направите в клиниката, или на тяхната банкова сметка, с основание „За покриване на сметката на ARSofia”: Галба ООД : BG45BUIB98881007429901 / Сибанк / SWIFT BUIBBGSF

Знаем, че е краят на месеца и джоба на всеки е празен. Не се натъжавайте, ако не можете да помогнете, мили приятели. Оскар ви е благодарен дори и само за това, че го забелязахте.

Лиценз: Всички права запазени

Teddy Bear …

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Влизам
със затворени очи
в утробата
на Томбул джамия.
В този храм
часовникът на стената
мълчи
по посока на вярата

   Йоана Русевав „Кръстопът”.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Google Analytics може да е най-големият враг на един блогър. Виждала съм множество сайтове, които само губят от това, че обръщат толкова внимание на метриките си – то идва като дефицит на вниманието към читателите. Но Analytics всъщност може да се превърне и в страхотен приятел, ако го използвате правилно. От известно време работя върху Custom Dashboard за собствено ползване и реших да го споделя с вас – не просто като великодушен жест, а с чисто егоистичната цел да ме допълните и да споделите кои метрики следите в собствените си анализи.

Моят подход е плод на няколко месеца ровене и разглеждане какво е поведението на читателите на блога. Целта тук не е да подхранвам егото си на невероятен писател, а да видя кои постове са интересни на хората и да се опитам да „раждам“ повече от тях. Смисълът на един личен блог така или иначе не е в ордите посетители, освен ако не се храниш от реклама или спонсорства – целта за мен винаги е била да достигна малка, но качествена аудитория от хора, с които имаме общи теми за разговор.

За да съм сигурна, че това е така, разчитам на един Custom Dashboard, който навестявам веднъж месечно.

Кой е идвал и колко е останал

Първият поглед е върху това колко човека са минали през сайта. Тази част е по-скоро за обща култура. По-важен е вторият елемент на тази графика – процентът от тези сесии, които са продължили повече от 2 минути. Просто съм задала Goal за Visit Duration повече от 2 минути (виж как се задават цели) и виждам съответстващия му Conversion rate. Обикновено броят потребители и този процент вървят ръка за ръка, но понякога има големи отклонения, за които после проверявам повече детайли.

Откъде идват посетителите

След като знам колко читателя са минали през сайта, обръщам внимание и на това откъде са дошли. Затова поглеждам общия сплит по канали (пай-графиката работи супер за това), най-добре представящите се социални мрежи и най-силните referral-сайтовепо брой доведени сесии. Големи разлики в тези данни виждам доста рядко – което прави редките отклонения още по-любопитни.

Съдържание, което работи (или не)

Когато вече съм наясно кой и откъде е дошъл, е време да преминем към най-важните въпроси: какво са чели посетителите на сайта и какво е задържало вниманието им. За тази цел гледам няколко отделни метрики, всяка от които носи много полезна информация:

• постове с най-много Page Views– накратко, най-четеното съдържание за периода. Като второстепенна метрика тук следя времето прекарано на страницата. Това ми дава ясна представа не просто дали хора са видяли поста, но и дали той е задържал вниманието им.
• лендинг страници с най-много сесии– в повечето случаи тук ще видите същите постове както в горния списък. Все пак в повечето случаи хората, които четат блогове, идват за конкретен пост. Но от време на време там ще се появяват и постове, които не сте промотирали активно през съответния период – например постове, които получават регулярен органичен трафик. При мен тук неизменно фигурират някои постове от пътувания или ревюта на театрални постановки и книги. Така ще идентифицирате водещото съдържание, което ви докарва хора на сайта. Тук отново следя второстепенна качествена метрика – средно време на сесията. Това ми показва дали постът е задържал посетителя на сайта.
• постове с най-дълго време на страницата– това са дългите четива; онези, които печелят вниманието на читателя и го задържат. Полезно ми е да виждам тази информация дори за еднократни посещения, но като второстепенна метрика виждам и общия брой сесии за съответния пост. Постове само с 1-2 сесии и дълго време на страницата са по-скоро случайност, отколкото показател за наистина качествено съдържание.

От какво се интересуват читателите

Следващият фокус е от какво се интересуват читателите. Оставям ги сами да ми кажат – наблюдавам търсенията на сайта, както и ключовите думи от органично търсене (колкото и малко видими такива да има). При мен търсачката на сайта не се ползва често, така че успявам да прегледам почти всички търсения. Информацията, която предоставя Google за ключови думи използвани в органично търсене, също не е много – затова там се фокусирам не просто на броя сесии от думата, а върху времето прекарано на сайта след „кацане“ на посетителя. Оказва се, например, че съветите при пътувания водят хора за много дълги сесии.

Кога и как четат

За финал, интересувам се по кое време моите читатели са най-активни. Затова съм си изкарала най-силните за посещения дни от седмицата и часове от денонощието. Към всяка от таблиците, подредени по сесии, съм вкарала и средна продължителност на сесията, за да следя качество освен количество на трафика. Виждам, например, че следобедните часове, макар и силни по трафик, водят хора, които прекарват по-малко време на сайта – а по обед посетителите са не само много, но и с повече време за четене.

Ако ви харесва

Ето как изглежда самият Dashboard на живо. Ако ви харесва, можете да го импортирате в своя Analytics акаунт от тук.

Постът Google Analytics в полза на твоя блоге публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Лиценз: Всички права запазени

  Тази година авторите, участвали в конкурса, бяха 355, а представените от тях стихотворения – 1065. Журито (с председател Константин Еленков и членове: Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов) определи следните награди*:

– първа награда: Атанас Капралов (за стихотворението „Пролетно завръщане”) от София;
– втора награда: Петя Иванова (за стихотворението „Бяла надежда”) от Габрово;
– трета награда: Станислава Немска (за стихотворението „Не съм актриса”) от София;

– Награда на Община Кюстендил за цялостно творчество: Валентин Дишев;
– Награда на Младежки информационно-консултантски център (Кюстендил) за млад автор: Анна Лазарова;

– Награда на читалище „Братство 1869” (Кюстендил): Мария Панайотова (за стихотворението „Хлапакът с празния корем”) от София;
– Награда на читалище „Пробуда 1961” (Кюстендил): Ваня Велева (за стихотворението „До моя психиатър”) от Ямбол;
– Награда на Информационен център „Европа Директно” (Кюстендил): Андрей Андреев (за стихотворението „Свят на живи и мъртви”) от София;

Отличени са и:
– Иван Минчев (за стихотворението „Кома”) от Нова Загора;
– Невена Рамаданска (за стихотворението „Превъплъщение”) от Кюстендил.

  Награждаването на лауреатите в конкурса, организиран за осми пореден път от Община Кюстендил и Читалище „Братство 1869” (по идея на неговия председател Иван Андонов), е насрочено за 31 май 2016 г., вторник, от 18:00 ч., в голямата зала на Читалище „Братство 1869” в град Кюстендил.

* Описанието на наградите и специалните отличия е според протокола от заседанието на журито, а не според прессъобщения и публикации.

Лиценз: Всички права запазени

Това е страничката на Блейк – едно от нашите спасени кончета. Най-долу тук можете да прочетете неговата история, така както сме я публикували първоначално. А новините добавяме най-отгоре.

Редакция 27.05.2016

Днес бяхме отново при Блейк и бързаме да споделим с вас неговите снимки, за да им се радваме заедно. Чудесните хора от Плана кон полагат наистина отлични грижи за него и промяната в състоянието на Блейк е очевидна:

Момчето изглежда и се чувства много добре и определено е укрепнал. Най-хубавото обаче е, че си има много приятели, свободен е с другите кончета и истински се радва на компанията им.

Блейк вече не прекарва дните си на земята. Ляга да си почива на интервали, когато се измори, но се стреми винаги да бъде с другите коне, следва ги по пасището и участва активно в социалния живот на стадото.

Доволни сме от доброто момче – определено изглежда щастлив и спокоен и не се лишава от нищо. Когато не яде прав, яде легнал. Това е от една страна супер – защото беше много слаб и има нужда да качи килограми, от друга – трябва да се следи, т.к. тежестта му е в пряка връзка със способността му да се движи свободно на три крака.

Благодарим безкрайно много на колегите ни от Horses on Death Row, с чиято незаменима помощ Блейк (и другите ни две кончета – Пени и Силенцио) живеят най-щастливия възможен живот.

Сърдечни прегръдки и за всички, които пращат DMS KONEна 17 777– продължаваме да работим за създаването на убежище за кончета, където добряци като Блейк да получават грижата и обичта, от които се нуждаят.

Update 07/04/2016

До късно снощи бяхме с Блейк на Плана с двама страхотни ортопеди и рентген (благодарим ви, че дойдохте посред нощите, уважаеми лекари!). С направените снимки и според резултатите от изследванията, които му бяха пуснати ще се правят още консултации, и едва тогава ще има ясен план как да се действа.

Зародиха се много неприятни спекулации относно Блейк, снимките били стари и т.н. Нашата работа не е да се разправяме кой и какво, а да помогнем на коня. Всеки, който изпитва някакви съмнения би могъл да види Блейк на живо в конна база „Плана Кон“, при Владо Павлов, който му осигури подслон и грижи.

Update 06/04/2016

Много неща трябва да направим, за да подобрим живота на кончето Блейк максимално.
Във временния му дом в „Плана кон“ го бяха посресали и обезпаразитили, когато отидохме, а д-р Ралица Грънчарова днес го прегледа по-подробно, с колегата й подрязаха прорасналите му копита, започна лечение на инфекцията в тях и раздвижи счупения крак.

Блейк се чувства добре и е жизнен – прекарва времето си или в паша, или полегнал да почива. Стискайте му палци за бързо влизане във форма.

Блейк, началото – 05/04/2016

За първи път срещнахме Блейк през май 2015 година. Получихме сигнал за изоставен кон със счупен крак недалеч от София. Отидохме, заедно с инспектор от БАБХ, полиция и каравана само за да разберем, че случаят на коня е вече поет от други хора.

Преди две седмици, цяла година по-късно, отново ни потърсиха за момчето със счупения крак. Отидохме да вземем Блейк. Няма да коментираме как му се отразило това време. Важното е, че го взехме.

Настанихме Блейк при нашия приятел Владо от конна база „Плана кон“, където ще живее и ще бъде обгрижван до момента, в който сме готови с конското място.

За съжаление момчето е в много лошо състояние – освен счупения крак, той е ужасно слаб и е останал почти без мускул по себе си. За сметка на това е изключително добър и има огромно желание за живот.

Предстои ни много работа с него. Първо трябва да му помогнем да укрепне физически и да намерим начин да облекчим състоянието му, за да може да живее без болка. Счупеният крак вече не може да се оправи, но с малко помощ, ще може да изживее пълноценно живота си.

Нужни са средства, за да можем да създадем първото в България убежище за коне.Търсим всячески източници на финансиране. Средства се събират на банкова сметка:

FIBank; 37 Dragan Tzankov blvd, Sofia, BG; SWIFT: FINVBGSF
IBAN: BG96FINV91501216606639 (USD)

Ако искате да помогнете за настаняването и грижите за Блейк, можете да дарите и 1лв и чрез СМС (DMS), както и да се абонирате за 2лв месечно дарение за кампанията:
DMS KONE на кратък номер #17 777

Ако можете да подпомогнете, макар и скромно, това начинание, молим, направете го – за Блейк и много други като него въпросът е на живот и смърт.

Лиценз: Всички права запазени

Нали не сте си помислили, че съм спряла този раздел от блога? След кратка творческа почивка, седмичното вдъхновение се завръща с порция добри новини. Част от тях може вече да сте чули, а за други едва сега да научите от мен. Надявам се всички да ви заредят с оптимизъм за седмица напред.

• 18 Reasons You Should Book A Trip To Bulgaria ASAP– линкът, който да споделите още сега с всичките си приятели от чужбина… ако вече не сте го направили.
• В Италия продават къщи за по 1 евро– ако въпреки всички предимства на България, изтъкнати в линка по-горе, ви се иска да имате вила малко по-далечко, до която да отскачате, когато ви омръзне тук.
• Instead Of Renting An Apartment, Sign A Lease That Lets You Live Around The World– а това е вариант за хората, които не са сигурни къде искат да се установят, но могат да работят отвсякъде.
• Искам да ти разкажа за едни хора…Тяхната кампанияимаше второ издание през тази година, а ако се съди по успеха ѝ, предполагам, че ще продължи и през 2017 г.
• Събитията на новото време. 5-те събитийни формата, които завладяха света.
• Кунева променя бележниците заради 8-годишния Боян– чуха се много коментари, според които цялата случка е била режисирана, за да се заговори положително в медиите за министъра на образованието. Дали е така или не няма как да знаем със сигурност, но идеята за тази промяна в бележниците е добра, както и историята за това, че с постоянство и добра идея може да се постигне успех.
• Дeлът нa жeнитe в ІТ ceĸтopa в Бългapия e нaй-гoлeмият в Eвpoпa. От моя опит и от този на доста жени около мен, които работят в този сектор, съм с впечатлението, че дискриминацията по пол у нас наистина е по-малка, отколкото в други европейски държави, където съм имала колеги по различни проекти през годините (у нас почти не съм била неин пряк свидетел, а историите, които съм чувала за дискриминирани жени в сектора, са най-малко за България). Благодаря на всички страхотни мъже и жени у нас, които правят това възможно.
• Why ‘her’? The Case for a Pronoun for a Programmerили историята на един туит, който стана много популярен не само заради основната си идея, а и заради възгледите на неговия автор относно жените разработчици на софтуер.
• Направихме го!Водеща българска компания обяви, че се отказва от офиса си и преминава към изцяло дистанционен модел на работа… и това не е фирма от IT бранша.

Илюстрация: GeorgeeeHDPlays,  използвана под лиценз Creative Commons Attribution 3.0 Unported.

Материалът Седмично вдъхновение #14е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България