Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако,а после – през Марсилия, Каркасон и Андора,през Барселона и Валенсия,а последния път – в Мадрид и Толедо. Днес ще достигнем крайна та си цел Португалия и нос Кабо да Рока – най-западната точка на Европа

Приятно четене:

С Голф до Португалия

част шеста

Португалия и Билбао

Съвсем скоро преминахме границата. Имахме още спирка, непосредствено след нея, а до Лисабон оставаха около 250км:

Непосредствено след границата спряхме в градчето

Марвао,

известно с красивото си местоположение и средновековната си крепост. Разположено е на голяма надморска височина, откъдето има страхотна гледка над цялата околност.
Марвао е страхотно място, определено това е един от фаворитите ми за това пътуване. Красота и спокойствие:

Гледката от крепостта:

Непосредствено след като отново поехме към Лисабон се наложи да спра за момент, защото следващото градче също се оказа много готино.

Брей, много хубава ще излезе тази Португалия

Пристигнахме в

Лисабон

късно вечерта, а на следващия ден отново се записахме за една безплатна обиколка из града.
Разходка из един от старите квартали на Лисабон:

Детска градина, оградена с бодлива тел. Нямам обяснение…

Лисабон е град, разположен на множество хълмове,

поради което на много места се разкриват чудесни панорамни гледки:

Фуникульор:

Поглед към замъка „Св. Жоржи”:

Входни врати като за педя човек-лакът брада:

По време на обиколката ни разказаха малко за

историята на Португалия

Държавата се формира окончателно през 11-и век, по време на периода на реконкистата, когато иберийските християнски кралства воюват срещу арабския халифат, който управлявал голяма част от полуострова.

Интересно е защо Португалия не е станала част от кралство Испания, както се е случило с Каталония и държавата на баските например. Такива опити естествено е имало, като най-драматичните събития са се случили в края на 14-и век. Тогава в хода на чумната епидемия португалският крал умира, без да остави мъжки наследник, а е имало вече сключен договор, съгласно който дъщеря му е трябвало се омъжи за кастилския крал, като по този начин Португалия автоматично губи независимостта си. Разбира се, местните аристократи и богати търговци не са били съгласни и издигат за крал друг благородник, известен по-късно като крал Жоао I. Това означавало война, като решаващият момент в нея е бил битката при Алжубарота. Португалците побеждават, въпреки численото превъзходство на испанците. Основна заслуга за това има гениалния предводител Нуно Алвареш Перейра, който по-късно бива провъзгласен за светец.

Така Португалия запазва своята независимост и в бъдеще няма да последват сериозни военни конфликти с Испания,а границите й ще си останат непроменени от 13-и век до ден днешен.

С ерата на Великите географски открития се формира Португалската империя,

която в продължение на няколко века е една от големите световни сили.

Разходката ни продължи към идеалния център и района на пристанището:

Тези улични музиканти бяха много забавни:

Симпатичните лисабонски трамваи:

Стигнахме до

„търговския площад” на пристанището

В миналото той е бил основна входна врата към града, затова и има толкова представителен вид.

Поглед към

моста „Вашку да Гама” над река Тежо:

Тук нашата обиколка свърши и отидохме да обядваме.
Още един трамвай по пътя:

Решихме да опитаме местната кухня.

Португалската кухня

се състои предимно от рибени ястия. Най-характерна е рибата треска. Дори се казва, че португалците имат 365рецепти за готвене на треска и могат да я ядат по различен начин всеки ден от годината. Любопитното е, че тази риба всъщност не живее в Атлантическия океан, край португалските брегове. Среща се край бреговете на Исландия, в Норвежко море… като цяло доста пó на север. В миналото португалците са можели да си позволяват да я внасят, тъй като са били много богати, а днес също я внасят, просто защото се е наложила като традиционно и обичано ястие

Заложих на треска с гарнитура варени зеленчуци, чесън и някакъв сос, не мога да го опиша. Невероятно вкусно ядене… просто нямам думи. С една бира към него направо се размазах. Освен това цената за основното ядене и за една бира беше съвсем достъпна – около 10евро. Горещо препоръчвам да опитате треска в Португалия.

След обяда се отправихме към най-старата част на града. Минахме покрай

Лисабонската катедрала:

…и просто се изгубихме в малките улички, които бяха много цветни и приятни:

Периодично се откриваше и по някоя друга панорамна гледка:

Достигнахме до една от по-известните наблюдателни площадки. Мястото беше добро и решихме, че ще се върнем тук, за да посрещнем залеза:

В този квартал ни направи впечатление, че автопаркът всъщност си е старичък. Осезаемо по-стар, отколкото в Испания и почти на едно ниво с българския. Както казва един приятел, който е посещавал Португалия, „липсват само съветските класики”. Драго пък възкликна, че гледайки колите, „все едно съм си в Плевен, на „Дружба” Дори първото нещо, което видяхме от Португалия бе как буквално няма и километър след границата, с мръсна газ ме изпревари един Голф 2. Много добре… значи тук колата ми не е ретро, а се брои като част от актуалния автопарк
Опитах още една португалска бира в хостела:

Върнахме се отново до наблюдателната площадка, откъдето наблюдавахме красивия залез:

На следващия ден отидохме до предградията на Лисабон, където се намират някои от най-известните забележителности. Разгледахме отвън впечатляващия

манастир „Жеронимуш”

Опашките с туристи бяха невероятни, затова нямаше как да си позволим да чакаме за вход.

Наблизо се намира и

кулата „Белем”,

която е имала отбранително значение и е построена в чест на експедицията на Вашку да Гама:

От тук се отправихме към символичната финална точка на нашето пътуване –

нос Кабо да Рока – най-западната точка на Европа

Не бях гледал предварително какво представлява самото място, то пък било прекрасно

На 30 км от Кабо да Рока се намира

град Синтра

Той е известен с това, че тук се е намирала кралската лятна резиденция, а също така много от аристократите на Лисабон са строили своите вили тук, с цел да намерят прохлада и спокойствие. Градът предлага за разглеждане множество дворци и имения… човек би могъл една седмица непрекъснато да ги разглежда, но разбира се ние с такова време не разполагахме.

Най-известният дворец се казва „Пена”:

Видяхме го отдалече, тъй като бяхме решили да заложим на друга забележителност. Тук посетихме

имението „Кинта де Регалейра”,

което е било собственост на богат португалски индустриалец. В продължение на няколко десетилетия той поетапно е оформял парка в имението си, като определено е имал доста ексцентрични идеи.

Регалейра определено е интересно място, предлагащо по-необичайни забележителности. Освен имението и църквата до него по алеите могат да се видят малки кули, фонтани, езерца, а най-нестандартна е системата от подземни тунели, по които може да се стигне до различни части на парка.

Едно от най-известните места е кладенецът, който представлява обърната кула. В долната част се преминава към различните тунели, за които споменах. Кладенецът никога не е използван за складиране на вода. Всъщност тук са се извършвали различни масонски обреди.

Поглед отгоре:

По стъпалата:

От дъното на кладенеца:

Из подземните тунели:

Едно от езерцата:

Две снимки и на самото имение:

След Синтра хванахме

магистралата към Порто

Това е сигурно най-пустата магистрала, по която някога съм пътувал. Буквално не се срещаха други превозни средства в продължение на километри. Направо имах усещането, че това е частна магистрала, построена за нас. Причината за това е, че просто магистралните такси са много високи. От Лисабон до Порто има две паралелни магистрали, като цената е кажи-речи еднаква – малко над 20евро за 300км, което очевидно и за португалците е много скъпо.

Порто

ни посрещна с дъжд и се наложи да разпъвам палатка в един къмпинг по тъмно и в калта…беше много неприятно и изнервящо

За щастие на следващия ден времето отново беше хубаво. Започнахме разходката си из Порто с красива гледка от железния мост „Луиш I”:

От там посетихме катедралата на Порто:

Площадът пред общината:

Нямаше да ми омръзне са снимам палми и тези симпатични трамваи

Из пешеходната зона в центъра имаше всевъзможни улични артисти и като цяло кипеше от живот:

Около старата борса:

Стигнахме до река Дуро и видяхме отстрани големия железен мост:

Един невъзмутим гларус:

Лодки край брега, пренасящи бъчви с вино:

Една старичка, но перфектно изглеждаща Тойота Корола:

Всяка врата си е отделен номер

Разходката ни свърши там, където започна:

Нашият къмпинг се намираше в предградията на Порто, съвсем близо до плажа, затова се разходихме до там. Стана ми студено на краката дори само като ходех по пясъка, не искам и да си помисля за топване на краката във водата

Океански рибар:

Така приключи нашият престой в Португалия

Следващият ден премина в продължително шофиране по иберийските магистрали и в късния следобед достигнахме

град Билбао, най-големият град на Баската област в Северна Испания

Тук за съжаление можехме да останем само за няколко часа.

Всеизвестно е колко необичаен е баският език. Баските наричат страната си „Еускади”:

Един от главните площади е „Plaza Nueva”

Представляваше малък затворен площад, изпълнен с деца и младежи:

Спуснахме се из уличките на стария град. Тук всичко беше под знака на футбола – навсякъде имаше знамена на ФК Атлетик Билбао, футболни сувенири, както и много хора, носещи тениски на отбора.

Също така беше пълно със знамена на баската автономна област, с което за пореден път се уверих, че в Испания местния патриотизъм (или може би дори национализъм) е много силно изразен:

Готическата катедрала:

В Билбао дори момиченцата играят футбол

За Билбао нямах някакви конкретни очаквания, но се оказа, че това е един

много красив и уреден град

и не на последно място – много богат и с висок жизнен стандарт. Направих справка и се оказа, че баската област е на първо място в Испания по БВП на глава от населението, както и по доходи на глава от населението. Пътувайки през Испания определено се забелязваше, че Каталония и баската са област са по-богати от централната част на страната например.

На тази снимка може да видите, колко е странен езика на баските и че няма нищо общо с испанския:

Край реката:

В Билбао обаче има много испанци от други части на страната и аз поне никъде не чух да се говори на баски език. Предполагам, че е по-разпространен в малките населени места на областта.

Вече по тъмно си направихме една разходка из модерната част на града:

Музеят за модерно изкуство „Гугенхайм” :

Една снимка на Голф-а пред лъскавата бизнес сграда

Бяхме си резервирали места в един хостел на 30 – 40км от града. Когато отидохме обаче се оказа, че всичко е затворило преди 1 час и беше невъзможно да влезем. Решихме да продължим по пътя към Франция инощувахме в колата, в покрайнините на град Сан Себастиян.

На следващата сутрин съвсем скоро влязохме отново във Франция.

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Порто – на картата:

Порто

Booking.com

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

ตำนานของ ปืนใหญ่ เชื่อว่า เชส ฟาเบรกัส กองกลางตัวสำรองของ เชลซี นั้นจะย้ายทีมในช่วงซัมเมอร์นี้อย่างแน่นอน แม่ว่าเจ้าตัวจะออกมายืนยันก่อนหน้านี้แล้วว่าจะขอแขวนสตั๊ดกับ สิงห์บลูเท่านั้น  นักเตะทีมชาติ สเปน ถูกดร็อปเป็นตัวสำรองภายใต้การทำทีมของ อันโตนิโอ คอนเต้ กุนซือชาว อิตาลี ตั้งแต่ย้ายมาคุมทัพ เชลซี ในฤดูกาลนี้

ฟาเบรกัส วัย 29 ปี เสียตำแหน่งในแดนกลางให้กับ เอ็นโกโล ก็องเต้ มิดฟิลด์ ที่ย้ายมาจาก เลสเตอร์ ซิตี้ และ เนมันยา มาติช ไปตั้งแต่ช่วงต้นฤดูกาล  ทางอดีตนักเตะ ปืนใหญ่ ได้ลงเล่นเป็นตัวจริงให้กับ เชลซี ในฤดูกาลนี้เพียงแค่ 5 เกมเท่านั้น โดยเขานั้นได้ตกเป็นข่าวจะย้ายออกจากทีม สิงห์บลู เพื่อหาโอกาสในการลงเล่นเป็นตัวจริงมากขึ้น

ทางด้านกูรูชื่อดังและ ตำนานนักเตะ อาร์เซนอล พอล เมอร์สัน นั้นเชื่อว่า เชลซี นั้นจะไม่ยอมแบกรับค่าเหนื่อยก้อนโตให้กับ ฟาเบรกัส อีกต่อไปเพื่อให้เขานั้นนั่งอยู่ที่ซุ้มม้านั่งสำรองอย่างแน่นอน

“ผมคิดว่า เชลซี จะขาย ฟาเบรกัส แน่นอน เขาจะเป็นที่ต้องการของทีมอื่น ๆ อีกซึ่งเขาควรที่จะย้ายไปสู่สโมสรอื่นใน พรีเมียร์ลีก นั่นแหละ” เมอร์สัน กล่าวกับ สกายสปอร์ต

“เขาไม่ได้เล่นให้ เชลซี บ่อยเท่าไหร่เลย ซึ่งได้รับค่าเหนื่อยก้อนโตซะด้วย ดังนั้นพวกเขา(เชลซี)น่าจะปล่อยเขาออกจากทีมไป”

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението"на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу".

Черквата Св. Неделя. В „Сбирка от статии“ през 1898 год. П. П. Карапетров пише, че черквата Св. мъченица Неделя — наречена Огнена, е пета по ред. Други четири черкви със същото име били строени преди нея, все на същото място, от които първата през IV в. От къде черпи тези сведения, Карапетров не съобщава. 

През 1853 г. софиянци решили и съборили старата си черква Св. Неделя, която не била в добро състояние, и в 1856 г. започнали да строят нова — със същото име и на същото място. През този промеждутък са събрани суми, вписани най-подробно в кондиките, които днес са напълно запазени, та имаме възможность да проучим подробно този въпрос (1). Събраните суми са възлизали над 220,000 гр., като пожертвуванията са продължавали и след 1856 г., когато са постъпили в касата над 40,000 гр. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.

Действително, така и започнали, но току след очертаване на основите софиянци се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и, смутени от страха пред турците, размерите намалили. Все пак построената по-късно черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. За щастие днес има запазена снимка от нея. Тя е била три-корабна черква със седловиден покрив, върху който се издигали три куполи на високи осмостенни призми и две камбанарии на двата западни ъгли. От запад, юг и север е била заобиколена с колонада, свързана с арки, подържащи покрива на артиката, на който са били изградени 17 малки полусферични куполи. В тази куполна колонада явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Южният и северният олтарни входове са имали отпред по две колони, които са подържали по една куполка. Градежът на черквата в горната част (покрива, куполите и камбанариите) не е бил особено солиден.

В този си вид черквата е просъществувала до 1898 год., когато настоятелството решава да я преобрази. Възложено било на арх. Никола Лазаров да извърши това преобразяване, което е станало през същата година. Арх. Н. Лазаров събаря двете камбанарии и двата купола. Вместо тях на западната стена издига нова камбанария, а на покрива оставя един купол. Почвата сколо черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. Стигнало се до 11 м. дълбочина, където били открити основите на друга черква, вероятно на най-старата, може би на онази, за която Карапетров твърди, че била от IV в. При издигане на камбанарията средната част от западната артика била съборена, а в ляво и дясно запълнена със зидове, та се получили две странични помещения за кръщалня и канцелария. Това предава на черквата съвсем нов вид. Външно я разнообразили и украсили с редове от червени тухли. Всичко това е струвало 136,000зл. лв. Височината на околната пръст била свалена с около два метра, та черквата останала на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Така черквата просъществува до покушението през 1925 год., когато главно покривът бе вдигнат във въздуха.

Веднага след това се замисли за възобновяването й. Повдигна се обаче спор, това възобновяване дали да стане на основите на полуразрушената черква или да се изгради наново на друго място. Първото становище доби предимство и се възложи на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов, които изготвиха плановете за ново престрояване.

През 1933 год. черквата бе напълно готова, както е в днешния си вид, и се освети на 7. IV. Благовещение, с. г.

1) П. Динеков, София през XIX в. до освобождението. София 1937.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

   По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място. Не исках да съм един от стотиците измекяри. Чакаха рано сутрин с коли, и дори с мотори, да прекарат един пълен резервоар. Продаваха го и бързо се връщаха, за да минат поне още веднъж. Исках да направя истински удар. Организиран от мен, с мои финанси и акъл. Без да ставам войник или какъвто и да било на мутрите, които работеха в същия бизнес, но на едро, с цистерни и големи хора зад гърба си.
   Оказа се, че Тошко, който някога живееше през две къщи от нас, сега беше се уредил като ченге на бариерата. Имах на разположение и Звонко, македонеца – с него се знаехме много отдавна. Чух го една нощ да псува по много смешен начин под колоните на ЦУМ. Целият беше прогизнал от силния дъжд. Попитах го: защо не си стои в хотела, а се разхожда по улиците в толкова лошо време? Ма ебем те, каков хотел. Нема дека да спавам. Разприказвахме се и накрая го прибрах при себе си. Така се сприятелихме. Преди не знам колко години. Ама, сигурен съм, че са доста. После дойдеше ли да пазарува в “Илиянци”, винаги ми се обаждаше. Дори му ходих на сватбата. Когато съм разчитал на Звонко, никога не съм съжалявал. Та с него, без много кандърми, бях се уговорил как ще стане плащането от другата страна на границата. Най-дълго търсих подходящ човек, който да закара камиона с бидоните, да вземе парите и да не се разприказва, ако случайно стане издънка. Винаги има такъв шанс, щом е опасно и става дума за пари. Накрая намерих и подходящ шофьор. Скромен човек, не говори много, а и, казаха ми, бил печен. Така всичко, откъдето и да го погледна, беше готово. Трябваше само да свържа отделните звена. Накрая си записах колко и на кого трябва да се плати и зачаках най-важното – Тошко да ми се обади по телефона.
   В това много напрегнато, откъдето и да го погледнеш, време успях да се влюбя. И друг път ми се е случвало. Няма две мнения, че едва ли има друго по-приятно преживяване. Много хора, дори мъдреци, мислят така. Що се отнася до мене, бях напълно убеден. Единственото неудобство в случая беше, че се влюбих почти едновременно в две жени. Ако някой се пита как става, ще му отговоря: съвсем лесно. Първо се запознах с Мариана.
   Стояхме пред кино “Рекс”, когато тя ме погледна, и веднага я заговорих:
   – Госпожице, колебая се дали да гледам филма.
   – Защо се колебаете?
   – Животът понякога е по-интересен.
   – И филмите са интересни.
   – Още по-интересно е да се запознаем.
  – Какво общо има с филма? Или по-скоро, какво общо има – не зная с какво. Малко се пообърках.
   – Има с живота. Харесвате ми!
   Не можех да се начудя, че момичето – стройно и елегантно, с дълбоки кафяви очи, на което доскоро само се любувах – ми обърна толкова лесно внимание. Продължихме разговора по същия начин – с постоянна размяна на погледи, неангажиращо и леко закачливо. Скоро дори пиехме капучино. Чак после влязохме в киното. В полупразния салон, на последния ред Мариана беше единствената, която след средата на филма имаше реален шанс да забременее. Седеше напряко на бедрата ми и се движеше едва забележимо. Чувствах само потрепванията на задника ѝ, в едната и в другата страна, колебания и усуквания, които предизвикваха у мен желание да я сграбча с две ръце, да я вдигна във въздуха и да се развихря. Но до края, даже и когато вече бях съвсем омекнал, всичко продължаваше по същия начин.
   – Не ме интересува какво мислиш за мен – каза тя, когато излязохме. – Каквото искаш си мисли.
   – Мисля само за онова, което се случи. Струва ми се невероятно.
   – И на мен. Имам чувство, че се познаваме от хиляда години.
   – От две хиляди – поправих я.
   – И дори ако утре вече не се познаваме – продължи тя, – няма да съжалявам.
   – А-а, да ги нямаме тия. Какво означава “утре няма да се познаваме”? Сега отиваме вкъщи.
   – Какво означава “вкъщи”?
  – Е, не е кой знае какво. Разполагам с една стая и с коридора до нея. Но ще сме само двамата. А не като в киното.
   На следващия ден тя донесе два сака със свои вещи. Разхвърля ги на кревата и разпери ръце, усмихната с всяка част на лицето си. После ги нареди в гардероба. И заживяхме заедно. Някои ценят повече, когато историята, искам да кажа, с гаджето, се урежда бавно и с преодоляване на препятствия. Тогава тя им се струва по-желана. Моята философия е друга. Само когато нещо се случва с лекота, без притеснения и досадно напрежение, усещам намесата на по-висши сили. Не се съпротивлявам и съм сигурен, че като се оставя на потока от събития, следвам правилната посока. Изпитах известно неудобство, когато трябваше да отговарям с какво си изкарвам прехраната. Измислях какво ли не. Но така, че тя да се зас¬мее, приела отговора за шега, и да не ми повярва. Нямах желание нито да съм журналист в постоянно появяващите се и фалиращи вестничета, нито организатор на поредния конкурс за някаква красота. Или нещо подобно, което тя, струваше ми се, лесно щеше да приеме. Скоро, ако всичко вървеше нормално, щях да спечеля толкова пари, че въпросът “Какво работиш?” щеше да е излишен.
   Всичко беше идеално, или щеше да бъде, ако Александра не беше ме връхлетяла пред входа, където тя живее, а аз минавах случайно. Косата ѝ беше разчорлена, очите широко отворени, дишаше на пресекулки.
   – Господине, ще ми помогнете ли?
  – Какво искате да направя? – попитах с готовност. – И ще загубя ли много време? Питам, защото ме чакат.
   – Не зная какво трябва да се направи – продължи задъхана тя. – В ателието ми има непознат човек. Може би убиец. Или крадец.
   – Тогава да се обадим в полицията – предложих и извадих телефона си. – Кажете името на улицата и номера.
   – Почакайте! Не бързайте с полицията. Убиецът или крадецът може да се окаже мой познат. Снощи на купона беше тъпкано с хора. Възможно е да сме забравили някой пиян.
   – Тогава няма да се обаждам.
   – А ще ми помогнете ли? – попита отново тя.
   – Ще се опитам.
   Асансьорът не работеше и през цялото време вървях пред нея с намерение да посрещна евентуалния убиец, крадец или пияница. Косата на Александра не беше обикновена, а много буйна, тъмноруса и като че ли в постоянно движение. Отново я погледнах, когато силен удар в рамото направо ме завъртя. Не видях лицето му, просто нещо тъмно и тежко се стовари отгоре ми. Подпрях се с две ръце на стената и се задържах прав. Видях го как профуча надолу, без да се обръща, и се спуснах след него.
   – Не ме оставяйте сама!
   – Ще избяга.
   – Няма значение.
  – Както искате – казах и се върнах обратно. – Нека поне видим в какво състояние е апартаментът.
   – Ателието – поправи ме Александра.
  Бравата, забелязах от няколко крачки, беше разбита съвсем примитивно. Играли са чук, секач и шофьорска щанга.
   – Аматьорска работа – определих аз.
   – Разбирате ли от разбиване на врати?
   – Отчасти – отвърнах и предпазливо отворих. – Ще влезем ли?
   – Само с вас. Иначе предпочитам да се върна на улицата. Там се чувствам по-сигурна.
   Стените на ателието бяха отрупани с картини. Беше огромно, във формата на буквата Г.
   – Просторно е – отбелязах.
   – Харесвате ли картините ми?
   – Тези на стените всички ли са ваши?
   – Почти.
   – Вие със сигурност ми харесвате.
   – А картините?
   – Има ли значение, че ми харесвате? Или ще говорим само за картините.
   – Ще говорим за картините. И после, че ме харесвате.
   Беше прекалено късно, за да намеря ключар. И не търсих особено сериозно. Обадих се на едни изроди, които със сигурност разбиваха врати. Казаха, че пият, били прекалено мотани, и не пожелаха да помогнат. Само ми дадоха ценни съвети. Единият беше, че въпросният господин може да се върне. Било обичайна практика. Така по-лесно ще обясня защо се наложи да прекарам нощта в разбития апартамент. Пардон – ателие. През по-голяма част от времето бях в ролята на бодигард. Ослушвах се за съмнителни шумове, успокоявах Александра, че поне засега няма от какво да се страхува, накрая барикадирах вратата с два фотьойла. Едва на сутринта, за около час и половина, приех ролята на случаен любовник. После трябваше да бързам, оглеждах се във всяка витрина, за да съм сигурен, че външно всичко е наред, и си измислях подходящо оправдание.
   Мариана още не беше отишла на работа. Седеше на кушетката, скръстила ръце на скута си, и ме чакаше.
   – Трябва само да ме изслушаш – започнах аз.
   – Няма! Каквото и да говориш, колкото и убедителен да си…
   – Тогава поне се успокой.
   – Спокойна съм.
   И тихо се разплака. Прегърнах я и казах:
   – Нищо не се е променило. Само една обикновена нощ, в която не сме били заедно.
   – Не е обикновена нощ – настоя тя. – Поне за мен.
   – Мога ли да ти разкажа защо се връщам чак на сутринта?
   – Не, запази си обясненията – продължи шепнешком тя. – Каквито и да са, ще ги приема.
   – Значи всичко е наред?
   – Да. Но да знаеш, че не мога да прекарам още една подобна нощ.
   Седнах до нея, прегърнах я още веднъж и силно я притиснах към себе си. Усетих колко ми е близка. Специфичната топлина на нейното тялото, тихите звуци, с които свързвах близостта ѝ, бяха станали част от мен. За това си мислех, когато Мариана отиде на работа, отново бях сам и след извест¬но време получих есемес: “Самотна съм. Страх ме е. Искам да сме заедно.” Легнах както бях с дрехите, само да си поотпочина. Накрая, без да искам, съм заспал. Събуди ме телефонът. Обаждаше се ченгето, Тошко, с когото някога живеехме през две къщи.
   – Хайде! – каза той.
   – Разбрах.
   – В дванайсет и половина на “Шарена чешма”.
   – Веднага тръгвам.
Точно когато се облякох, Мариана се върна и получих нов есемес. Вече знаех текста. Получавах го вероятно за стотен път. Най-странното беше, че се познавахме от снощи. Изключих всички тонове и прибрах телефона в джоба си. Имах нужда от спокойствие.
   – Излизаш ли? – попита Мариана.
   – Трябва да свърша една много важна работа.
   – Прави каквото искаш – изрече тя и ме погледна с немигащи очи. – Но не мога да прекарам цялата нощ сама.
   – Моля те само да ме дочакаш.
   – Казах ти, че няма да прекарам нощта отново сама.
   – Ще се опитам да се върна по-рано. Обещавам ти, че ще направя всичко възможно.
   Бях взел назаем една бяла лада, за да съм по-незабележим. Всичко беше уговорено, както вече казах, доста отдавна. Само чаках удобен момент. Явно беше дошъл, щом Тошко така е преценил. Обадих се на шофьора да тръгва. После позвъних в бензиностанцията, където щяхме да напълним бидоните – разполагаха с нужното количество. Обадих се и на Звонко, македончето, да чака от другата страна на бариерата. Накрая, когато вече карах към границата, опитах да се обадя на Александра. После да изпратя есемес. Написах: мисля за теб – какво друго? И двата пъти неуспешно – телефонът нямаше обхват. Прибрах го и вперих поглед в пътя. Не знаех откъде може да дойде опасността. Бях готов на всякакви изненади. Става ли дума за много пари, дори когато си създал перфектна организация, винаги се намира кой да ти попречи.
   Покрай “Шарена чешма” бяха се наредили поне двайсет цистерни, около които кръстосваха самоуверени изроди. Копелдаците много ревниво следяха друг да не се намесва в тяхната далавера. Само ако разберат за какво съм тук, със сигурност щяха да ми натрошат краката. В случая и те, и аз чакахме знак, че са вдигнали бариерата. Отбих уверено по черния път. Минавал съм по този маршрут поне десетина пъти. Предварително бях си избрал подходящо място, откъдето щях да контролирам отделните връзки. Свих се на седалката. Почти веднага, след като изключих двигателя, започна да застудява. Първо ми замръзнаха пръстите на краката, после ме побиха тръпки по цялото тяло. Гледах в тъмното и не помръдвах. Най-накрая телефонът затрептя, погледнах името и предадох сигнала по веригата.
   На сутринта – схванат, полузаспал и напълно измръзнал – не повярвах, когато шофьорът ми подаде пакета с парите. Свали стъклото и протегна ръка отгоре. Имаше и листче със сметките – кой на кого и колко е дал. Махна ми с ръка и затвори прозореца. Изчаках го да се отдалечи и се върнах в ладата. Запалих, направих маневра и тръгнах по обратния път. Цистерните и мутрите около тях още чакаха. Тяхната бариера, въпреки големите хора зад гърба им, още не беше се вдигнала. Изсмях се злорадо и натиснах газта до дупка. Исках да се върна колкото се може по-скоро. Буквално ме беше страх да погледна колко е часът. Не бях сигурен, въпреки че се развиделяваше, дали нощта е отминала. Или разполагах с известно време. Още се надявах, че ще заваря Мариана, когато колата се завъртя, отскочи, изхвърлена от дълбоката канавка, и още във въздуха се обърна настрани. Приземих се с краката нагоре и си ударих силно главата. Не зная колко време не разбирах какво става. После дойдох на себе си – изследвах с длани черепа си – но, изглежда, не бях напълно в съзнание. Стиснал волана, продължавах да карам с висока скорост към моята квартира.
   – Мариана, Мариана!… – чух се да повтарям.
   Още нещо казах. И още много исках да кажа. Не успях. Повече дори не се опитах, а само поглеждах през рамо назад. Вече бързах по стълбите към ателието. Буквално препусках нагоре. Външната врата, както очаквах, още не беше поправена. Поклащаше се напред-назад. Не успях да я хвана за дръжката, колкото и да се опитвах. Накрая отпуснах ръце, продължих да я гледам. Тогава дойдох окончателно на себе си и запълзях на четири крака. Не смеех да вдигна поглед. Скоро не пълзях, а седях на заскрежената земя. Извадих от пазвата си пакета, хванах го с две ръце и изсипах пачките между краката си. Стори ми се, че някой говори зад гърба ми. Огледах се – нямаше никого. И отново вперих поглед в разпилените между краката ми пари.

  Палми Ранчевв „Кръстопът”.
  Палми Ранчев в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEndв Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!

Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!

Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.

Какво е новото тази година?
Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.

Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.

Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.

Кой е поканен и има ли още места?
Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.

Пожеланието ти към екипа и към гостите?
На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Чудесно е да ходиш на събития за маркетинг. Още по-чудесно е да ходиш на събития, които нямат общо само с маркетинг темата, а разглеждат по-мащабни бизнес въпроси. Точно затова обичам Innovation Explorer. Тази година мина под знака на диалога – фокус беше комуникацията като начин да направим иновациите наистина успешни.

Технологиите вече са в бъдещето

Свикнали сме да мислим, че иновацията се обуславя от технологиите. Те днес се движат толкова бързо, че мозъкът едва ги настига. Singularity University отдавна говорят за експоненциалните технологии– и както ни напомни Emeline Paat-Dahlstrom, те се дематериализират (т.е. преминават в по-компактни размери), демонетизират (струват по-малко) и демократизират (все по-лесни са за производство). За да ви стане ясно точно колко бързо се развиваме, помислете върху следното: днес интернет потребителите са повече, отколкото е била цялата популация на Земята през 1960 година.

There are more people online now than there were people alive in 1960. – Dex Torricke-Barton

Според Jim Stikeleather старият бизнес се състои в местене на атоми – продажба на физически стоки. В дигиталната икономика местим електрони и затова сме подвластни на много по-малко натиск от времето и пространството в търговията. Допълнително, не сме притиснати от капитал, защото финансирането е много по-достъпно. Не сме затруднени и от наличието на информация – всяка технология е описана в интернет. Голямото предизвикателство пред бизнеса днес е бързо да донесе стойност на своите потребители. И тук идва ролята на комуникаторите.

Комунинацията все още не е в бъдещето

Оптимизирали сме бизнес процесите, имаме необходимите технологии. Но все още не се фокусираме достатъчно върху обществото като цяло. Оптимизирали сме само една подсистема в основната система на света около нас. Тази липса на внимание навън носи на бизнесите протести, потребителско недоверие, сериозни данъчни мерки от държавата и серия други ефекти.

Пред комуникаторите на иновации стои и друг проблем – Законът на Амара, според който надценяваме ефекта на технологиите в краткосрочен план и го подценяваме в дългосрочен. Това автоматично води до недоволство и разочарование – „все още нямаме летящи коли, науката не става за нищо!“

Колкото по-неоптимална е комуникацията на иновациите, толкова по-вероятно е тези нови технологии да загубят пазарната битка. Ако не успеем ясно да покажем с какво новостите носят полза на обществото, потребителите ще обърнат гръб и на най-доброто техническо изпълнение.

Many times marketing is stronger than technology. – Erez Tsalik

Пример за това даде Erez Tsalik. През 1976 година Sony представя Betacam, един значително по-добър от техническа гледна точка формат. Но това не пречи на VHS да се наложи като доминиращ стандарт, изцяло благодарение на добър маркетинг.

Как да комуникираме иновациите?

Най-добрите съвети за това как да комуникираме иновациите даде Dex Torricke-Barton от SpaceX. Той ни насочи към следното:

• Иновацията трябва да е свързана с разрешаване на фундаментални предизвикателства. Не трябва да комуникираме продукта или компанията, а социалния ефект, който този продукт има върху обществото.
• Трябва да имаме глобален поглед към иновацията, да създаваме технология, която приобщава различни нации и обществени групи.
• Не вярвайте само на данните или само на личните истории. Покажете какъв би бил ефектът на технологията в голям мащаб, но и използвайте примери на лично ниво. Съединете статистика и история в една по-силна сплав.
• Мислете дългосрочно. Историческият ефект на една технология не се определя от това, което може да направи един-единствен човек или една нация. Предизвикателството пред нас днес е да работим като глобално общество, „планетна цивилизация“.

Най-важният урок за мен се състои в това, че комуникираме не самата технология, а нейният ефект върху обществото.

Any product and tool that’s really innovative today is part of something bigger that’s going on in the world. – Dex Torricke-Barton

Nikolaos Dimitriadis отбеляза нещо сходно. Трябва да се фокусираме върху процес, базиран на неврологията и емоционалната човешка природа. Не сме просто рационални същества, ние сме много повече.

Иновацията не е религия, а бизнес процес

Исках този пост да бъде една свободно течаща история през всички лектори, които ми направиха впечатление. И въпреки че любимият ми лектор излезе извън това наративно русло, няма как да не му отделя секция тук. Става дума за Erez Tsalik.

За страничния наблюдател иновацията е култ. Имаме си собствени символи (светеща крушка) и собствени мъченици (Стив Джобс, например). Но иновацията не трябва да е култ – тя е бизнес процес. И както при всеки друг бизнес процес, трябва да следим инвестираните средства и време, влиянието върху репутацията и финансовите резултати. Успешната иновация дългосрочно трябва да се самоиздържа, да носи приходи.

Innovation is not a cult. It’s a business process. – Erez Tsalik

Как да постигнем това? Като създадем систематичен и устойчив бизнес процес, който е ориентиран към резултати. Единственото останало тук от познатите атрибути на иновацията е нейната контраинтуитивност. А защо трябва новостите да са контраинтуитивни? За да ни диференцират и да носят максимално големи позитиви на марката. Тогава е по-малко вероятно друг да се сети за същата идея.

Иновацията трябва да се случва във всяка част на бизнеса – не само в технологии или маркетинг, а при възнаграждаване на служители, наемане на персонал, в правния и логистичния ви отдел. Кога последно иновирахте там?

Постът Innovation Explorer 2017: разговор за иновациие публикуван в Васи ли?!.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Когато преди години се потопих в света на виното (първо преносно, после буквално) не си давах ясна сметка, че никога не е само въпрос на вино и конкретна бутилка, а винаги и всяко вино има корен – дълбок и усукан.

Зад всяка бутилка стоят много повече фактори, отколкото предполагаш, а зад най-добрите вина и много ръчен труд. Има култура, история, тероар, подход, работа, любов… за това си струва, освен само да обикаляш изби и да отпиваш вина, да се заговориш с хората, които ги произвеждат, да ги поразпиташ какво, как защо.

Поредното ми превъплъщение е на модел на чаша с вино, отново избата е Bessa Valley, а снимките са на Мирослава Дерменджиева

Лиценз: Всички права запазени

แมนเชสเตอร์ ยูไนเต็ด อาจจะอนุญาตให้ เวย์น รูนี่ย์ ออกไปจากสโมสรแบบสุดเซอร์ไพรส์เพื่อไปร่วมเล่นกับ ทีมใน ไชนีส ซูปเปอร์ลีก ในสิ้นเดือนนี้เลยตามรายงานข่าว

อนาคตของกองหน้าทีมชาติ อังกฤษ กับ ปีศาจแดง ถูกตั้งคำถามอย่างมากเมื่อช่วงที่ผ่านมาซึ่งเจ้าตัวนั้นไม่ค่อยได้มีส่วนร่วมกับทีมซักเท่าไหร่นัก

ก่อนหน้านั้น รูนีย์ เองก็มีข่าวจะย้ายไปเล่นกับสโมสรใน จีน ด้วยเหมือนกันเมื่อเดือนมกราคมที่ผ่านมา แต่ทว่าก็ไม่มีการยืนยันการคว้าตัวจากสโมสรใน ไชนีส ซูปเปอร์ลีก แต่อย่างใด

อย่างไรก็ตามทางตลาดซื้อขายนักเตะของ จีน นั้นยังเปิดจนถึงวันที่ 28 กุมภาพันธ์ นั่นหมายความว่ายังมีโอกาสที่กองหน้าร่างตันของทีมจะย้ายไปร่วมเล่นในแดนมังกรในอีกไม่กี่วันข้างหน้า ตามรายงานของ เดลีย์ เทเลกราฟ

โดยทาง โฆเซ มูรินโญ นั้นยังไม่สามารถหาตำแหน่งให้กองหน้าวัย 31 ปีรายนี้ลงเล่นได้ โดยที่ผ่านมาเจ้าตัวใช้เวลาส่วนใหญ่ในการนั่งเป็นตัวสำรองอยู่ที่ข้างสนามมากกว่า

นั่นหมายความว่า ทาง แมนฯ ยูไนเต็ด เองอาจจะปล่อย รูนี่ย์ ออจจากสโมสรออกไปเพื่อให้เจ้าตัวสามารถย้ายไปร่วมทีมใน ไชนีส ซูปเปอร์ลีก โดยที่จะไม่คว้าใครมาแทนก็เป็นได้

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

เจ้าหน้าที่ตำรวจ ภ.จว.สุพรรณบุรี เจ้าหน้าที่ทหารชุด รส.ม.พัน 19 ร่วมกันจับกุมตัว นายจีรวัฒน์ อาชีพขายพวงมาลัย พร้อม ด.ช.บี (นามสมมุติ) อายุ 12 ปีหลานชาย

สืบเนื่องที่ผ่านมา ในพื้นที่อำเภอสามชุกและอำเภอใกล้เคียง เกิดเหตุคนร้ายขโมยไฟท้ายรถยนต์กระบะหลายครั้ง ล่าสุดที่ผ่านมา ก่อเหตุขโมยไฟท้ายรถ 2 คันบริเวณลานจอดรถหอพักแห่งหนึ่ง ชุดสืบสวนจึงออกสืบสวนติดตามจับกุมตัวและตรวจสอบกล้องวงจรปิด โดยติดตามจับกุมตัวได้ที่ห้องเช่า ต.บางสะแก อ.เดิมบางนางบวช จ.สุพรรณบุรี พร้อมของกลางไฟท้ายรถกระบะ ยี่ห้ออีซูซุ จำนวน 4 คู่ ยี่ห้อโตโยต้าวีโก้ จำนวน 1 คู่ ฝาเปิดกระบะพร้อมกล้องมองหลังรถยนต์อีซูซุ 1 ชุด อุปกรณ์งัดแงะ รถเก๋งโตโยต้าวีออส สีขาว 1 คัน รถจักรยานยนต์ 1 คัน กระสอบสีขาว 1 ใบ พร้อมเสื้อผ้าที่ใช้สวมใส่ตระเวนก่อเหตุ

สอบสวนนายจีรวัฒน์ รับสารภาพ สาเหตุที่ทำไปเพราะต้องการหาเงินเนื่องจากขายพวงมาลัยมีรายได้น้อยเงินไม่พอใช้ โดยตนจะขี่รถจักรยานยนต์ไปตระเวนก่อเหตุ ให้หลานชายช่วยดูต้นทาง พอเห็นจังหวะไม่มีคนก็รีบลงมือขโมยไฟท้ายทันทีใช้เวลาประมาณ 1 นาที ส่วนใหญ่จะขโมยไฟท้ายรถอีซูซุรุ่นใหม่และรถวีโก้ แล้วนำไปเก็บซ่อนไว้ในหลังรถเก๋งแฟนสาว ก่อนนำไปขายที่ตลาดมืด ตลาดขายของมือสอง ตกราคาคู่ละ 2-3 พันบาท ซึ่งเป็นราคาที่ถูกกว่าท้องตลาด โดยตระเวนก่อเหตุไปตามท้องที่ต่างๆ ทั่ว จ.สุพรรณบุรี เจ้าหน้าที่จึงแจ้งข้อหาร่วมกันลักทรัพย์ในเคหะสถานในเวลากลางคืน โดยใช้ยานพาหนะเพื่อสะดวกแก่การกระทำผิดหรือการพาทรัพย์นั้นไปหรือเพื่อให้พ้นจากการจับกุมหรือรับของโจร ส่งดำเนินคดีตามกฎหมายต่อไป

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

За какво говорим, когато говорим за disruption? За промяна на бизнеса? За промяна на представите? За промяна на това, което се случва около нас всеки ден? Когато скоростта е най-важна, а доставка за следващия ден вече не е достатъчно бърза – тогава трябва да сме готови бизнесът да се промени завинаги, а комуникацията да го последва.

С това започнахме на Dentsu Digital Camp – първото от серията пролетни маркетинг събития на годината. И въпреки че започнахме така – с познати донякъде неща – влязохме в повече дълбочина, благодарение на лекторите от групата на Dentsu.

Speed is essential

Rikke Grundtvig, CMO на Dentsu Aegis Network, постави основния проблем: скоростта. Бизнесът е светкавично бърз, потребителите са все по-бързи. И в този свят агенциите трябва да се приспособяват – Dentsu вече го прави, като 52% от оборота им идва от дигитални услуги. Бъдещето в този дигитален свят не е в старата линейна потребителска пътека, а в подхода на „звездното небе“, както го нарича Rikke. В него потребителите създават индивидуални „съзвездия“ от персонализирани преживявания.

Бъдещето на маркетинга: от линейно потребителско пътуване към персонализирани „съзвездия“ от преживявания. – Rikke Grundtvig

Потребителското пътуване днес може да се състои от 12 вида взаимодействия: explore online, attraction, travel, move, interest, wait, inspiration, temptations, actions, experience, share, relation. Не говорихме подробно за всяка от тях, но относително лесно можем да предположим какво се крие зад етикетите. Всяка от тези интеракции може да се комбинира с която и да е друга, за да създаде специално лично преживяване, свързано с марката. А най-успешните взаимодействия за нас като маркетолози са тези, които ни позволяват да получим повече данни за потребителите.

Disruption of supply and demand

Който се движи бързо, рано или късно чупи текущия бизнес модел. И ако вашата индустрия все още не е жертва на disruption, то вероятно съвсем скоро ще бъде. С това ни „успокои“ Jane Lin-Baden, CEO на Isobar, показвайки тази графика с вероятността за disruption в отделни индустрии:

Jane каза нещо много интересно. Свикнали сме да мислим за disruption като за тенденция, която променя предлагането в даден сектор. Истинска промяна обаче настъпва тогава, когато имаме преобръщане както на търсенето, така и на предлагането. Затова толкова бизнеси, изградени върху икономиката на споделянето, работят добре.

Technology + new business model = new (demand + supply) disruption
– Jane Lin-Baden

Истинският digital disruption настъпва тогава, когато нуждата на потребителя не просто е ефективно задоволена, но и задоволяването й се превръща в пълно потребителско изживяване:

• Нуждата за кино, посрещната първо от Hollywood, се задоволява по-ефективно от видеотеки като Blockbuster, но се превръща в приятно изживяване с Netflix и персонализираните препоръки на платформата.
• Нуждата от място за почивка се посреща от туристически агенции като Thomas Cook, но задоволяването й е по-ефективно с Booking.com. И все пак, отсядането в нов град е истинско изживяване само с местни препоръки от домакините на Airbnb.

Но не е необходимо да се стараете да измислите новото колело – напротив, постоянното гонене на „най-доброто възможно“ създава сериозно напрежение у потребителите. За да намалите тяхното постоянно безпокойство, гарантирайте им „satisficing“ предложения – лесно достъпни и достатъчно добри. Така ограничавате вложената енергия и увеличавате удовлетвореността.

(източник)

Креативност по време на иновации

Дори когато си говорим за иновативни неща, скорост и промени – има неща, които тежат на мястото си. Креативното съдържание е вечно, дори когато (особено когато!) се трансформира в нови формати. Това доказват L’Oreal и техните дигитални кампании, представени от Никола Иванов. Компанията се фокусира върху иновативни кампании в тон с младежката аудитория – ето пример с този доста як клип със Zombie Boy:

Но креативната страна днес трябва да върви ръка за ръка със социална отговорност на марката – напомни ни го Frank Krikhaar.

The commercial interest is still there, but it’s made in a better way. – Frank Krikhaar

Рекламата е добра, само ако носи смислена промяна – т.е. прави живота на потребителя или цялото общество по-добър. Това може да се случи с малки на пръв поглед ефекти – когато в рекламата си показваш бащи, които играят с кукли Barbie, променяш обществените стереотипи. Комерсиалният елемент още е там, рекламата ясно представя продукта, но го прави по по-добър начин.

Когато създаваш комплекти от две леви или две десни обувки и така взимаш под внимание нуждите на пара-атлети – Adidas продава повече чифтове, а сегмент от потребителите остава доволен и доживотен фен.

Бъдещето може и да е на най-бързия, но няма ли да е чудесно, ако е и на по-отговорния?

Постът Dentsu Digital Camp: в ерата на скоростта и иновациитее публикуван в Васи ли?!.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Лиценз: Всички права запазени