Напоследък все по-често се замислям да зарежа всичко, което правя в момента и да се отдам на вино и кулинария – проблемът е, че все още нямам ясен план за действие и идея за капитализация (все пак имам семейство за хранене).

За това пък събития, които ме отнасят по-далеч от реалността със средно 10 часа на бюро на ден, са повече от добре дошли.

На 28-ми, четвъртък, Gourmet Publishing & DiVino организират чудесно 3 в 1 бягство от действителността: дегустация на розе, провансалска кухня и представяне на новата книга на Ивелина Иванова „4 сезона в буркани“, която можете да си поръчате още сега с 20% отстъпка от Vintage Club

Какво очакваме:супер качествени и някои дори легендарни розета + солени, сладки, по-деликатни, по-пикантни ястия от Прованс

Кога е дегустацията: 28 юни, четвъртък, от 16:00 до 20:30 часа

Кога е представянето на книгата „4 сезона в буркани“: от 18:00 часа

Къде ще се проведе всичко:пред офиса на Gourmet Publishing, Софарма бизнес тауърс – София,

Търговски център, етаж 2

Колко е входа: 12 лева във Vintage Club или на място

И отново няколко полезни съвета от мен, за да се насладите максимално на дегустацията и цялостното събитие:

• не слагайте силен парфюм, ако можете изобщо зарежете парфюма
• облечете се удобно и обуйте удобни обувки
• зарежете големите чанти при парфюмите и елате с малка такава, по възможност с презрамка, за да бъдат ръцете ви свободни

Ще се видим в четвъртък следобед!

Лиценз: Всички права запазени

Приятели (:

Новата ни рубрикапродължава с… продължение: един текст, вдъхновен от есето на Наско Славов, което ви представихме миналата седмица. Дружеската фехтовка също е начин, по който растем и се разхубавяваме.

~

На 6 март 2004-та Кал написа:

Себеобичащият

Като контрапункт на „Егоистът и егоцентрикът“,
като себесподеляне, за което досега не ми е достигала себеосъзнатост – и, съответно, думи

Калин обича себе си.

Обича се с онази Oбич, която му позволява ежедневно, ежесекундно да развива заложеното си, да обича другите, да обича света и Вселената.

Калин обича себе си дотолкова, че не се страхува да се захване с каквото и да е. Калин никога не си казва, че е слаб, или неспособен, или недостоен. Ако изобщо му се налага да си говори сам, Калин използва разновидности на фразата „Искам-Мога-Ще“. Всъщност, когато се събуди сутрин, Калин няма нужда да си повтаря, че ще се справи, че има сили, че неговият принос в света е от значение – себеобичта на Калин е дълбока и не изисква словесни утвърждения. Тя се изразява в безсловесни въпроси като „Какво Искам да правя днес?“, и палавото „Какви ли приключения ми предстоят?“, и егоостатъчното „Какви изненади си си подготвил, мой човек?“.

(Разправят, че Дали обичал себе си със сходна страст.)

Калин обича себе си, и влага себеобичта във всичко, което прави; и, понеже се обича, знае, че правеното от него ще се получи точно както трябва да се получи. (И понеже е роден като човек, на моменти го забравя, и се ядосва на междинните резултати, които възприема като неадекватни – но му минава бързо. Такава е целебната мощ на себеобичта.)

Калин обича себе си достатъчно, за да не се захваща с неща, в които не вижда смисъл или които му носят болка. В осъзнатата си себеобич, Калин е осъзнал, че ако едно начинание му досажда или го разстройва, то е я неуместно, я ненавременно. Понеже все още е човек, Калин более за по ден-два, когато обстоятелствата го благоприятстват. После обикновено осъзнава необходимостта от и в случилото се, и спира да более, и почва да се Радва – обичта му нараства. Ако обаче болката продължи по-дълго
(три месеца например),
Калин спира, затваря очи (за да не го разсейва Светът) и търси поизгубената си себеобич. Обикновено се оказва, че тя е останала нейде далеч от сегашното му пространство – а междувременно са го водили човекочувствата на дълг, вина, отговорност, здрав разум, прагматизъм… водила го е инерцията; и, слушайки околния свят, е забравял да слуша себе си. Ето защо Калин се учи да отвръща на предложения с „не“ и усмивка на обич. Ето защо Калин не се намесва в ситуации, които се опитват да заглушат гласа на себеобичта му – и тъй да го оставят на произвола на хладния разум и студения Гняв.

Калин е достигнал такива дълбини на себеобичта си, че е съумял да опитоми един от най-ужасяващите си демони: Страхът да обича друг~а, и да бъде обичан.
(В момента например игриво ръчка в стомаха гореупоменатия демон с любимата си бухалка-от-плакат.)
Веднъж осъзнал, че притежава всички качества, необходими за привилегията да обича себе си, Калин не се стеснява да погледне Другия~Другата в очите, и да потърси там семенцето на обичта – чуждата себеобич, която се опитва да си проправи път през спечените пластове на чуждите страхове. Понеже обича себе си наистина силно, Калин не се бои да даде всичкото си за покълването на тази себеобич; той е разбрал, че усещането за празнота е временно и на мястото, освободено от негодаденото, ще се появи три пъти повече, три пъти по-Хубаво. Същевременно, себеобичта на Калин не го оставя да издевателства над себе си, за да угоди на чуждите нужди. Обичайки себе си, Калин обича другите истински и искрено. Нагаждайки себе си към другите, Калин престава да се обича истински; и неминуемо идва раз-връзка, която Калин не обича (ама хич не обича).

В редките мигове, в които човекът Калин не обича себе си, е желателно да не се натрапвате в полезрението му (освен ако не сте ангел, въплътил се в земен облик, за да помага на хората… ала Калин познава само един такъв, и то бегло). Подобно на себеобичта, себеомразата на Калин се плиска волно и стихийно; и трябва наистина да сте убедени в собствената си себеобич, преди да се решите да се гмурнете в неговата себеомраза. Има преголяма вероятност в такива моменти Калин да ви каже неща, които ви засягат лично – и навярно ще ви засегнат; неща, които, макар вероятно верни, е по-добре да се кажат по друг начин, в друг момент.

(Калин искрено се забавлява от мисълта, че другите оценяват себеобичта, когато зърнат себеомразата; и искрено се натъжава, когато другите запомнят омразата и спрат да вярват в обичта.)

Калиновата себеобич е Космическа стихия, която променя Космоса и, по-важно, подхранва го. Калиновата себеобич изцяло се доверява на Космическата себеобич; и когато Калин отвори очи, пълни с галактики и Човеци, себеобичта се усмихва в него и му прошепва: Вселената е твоя – и ти дава Обичта си. Ето защо, в онези вечности, когато Калин е повече от човек, той отдава всичкото си на Вселената – дори съзнанието, че е Калин.

… Къде е Калин, на картата на егоизма и егоцентризма? И може ли една карта, някога, да равностои на действителността, която изобразява?

П.П. Калин говори за Калин, а не за типа „себеобичащ“ не защото обича себе си премного, а защото не обича обобщенията.

Още: Калвъв форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем.  ) Цикълът от задружни истории „Приказки за Юнаци и злодеи“: „първи“, „втори“, „Промяна“. Или личният му блог. 

Лиценз: Някои права запазени. Питайте

Наскоро бях за трети път на сепариращите площадки за отпадъци на Екопакоколо София. И нищо, че вече съм го виждала – отново се потресох от планините отпадъчни опаковки, с които сме се заринали.

Знам, че много хора са все още силно скептични към разделното изхвърляне. В един камион се събирали и пластмаса и хартия – това е основният мит. Възможно е, макар специално на Екопак камионите да си минават цвят по цвят в различни дни и на сайта им да има стриктен график по дни и локации. Но компаниите, които се занимават с тази дейност са 5, така че е възможно. Но също е факт, че депата за сортиране и след това капацитетът за обработка на отпадъците от опаковки в страната е доста голям и може още. Екопак заявяват, че събират 60% от отпадъците от опаковки в районите, където действат те. И въпреки това едва около 5% от общия боклук се рециклира. Имаме още много какво да искаме – и повече цветове кофи и повече други видове отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани (например дрехи, мебели, които за момента само тук-там може човек да предаде).

На снимките човекът подава на лентата съдържимото от жълтите кофи в район Красно село. Горе няколко души сортират пластмасата на няколко основни вида, защото се преработват различно. Явно е, че на линията има не е само пластмаса, нищо, че контейнерът е жълт. Разделени по типове пластмаса се балират и извозват за преработка. Каквото остане отива за изгаряне.

От началото на годината Китай, който до този момент е преработвал голяма част от пластмасата на Европа спира да приема нашите пластмаси. Та в момента преработката на пластмасата, която самите ние използваме и захвърляме, в Европа е доста голямо предизвикателство. Има опция да си се заринем с пластмаса в идните 2-3 години, докато изградим достатъчно мощности да си преработваме отпадъка. За горене и дума не може да става. За традиционно изхвърляне на бунището – също.

Пластмасата се разгражда за най-малко 180-200 години. Това значи, че децата на децата на нашите деца вероятно още ще намират чашка от вчерашното кафе, захвърлена в парка или бутилка от безалкохолно, оставена небрежно на плажа днес.

Личното ми мнение е, че е по-добре успоредно с разделното изхвърляне по възможност рязко да намалим употребата на пластмаса, особено нещата за еднократна употреба – пликчета, бутилки, торбички, а неща от сорта на пластмасови вилици, лъжици, ножчета, чинийки и сламки за еднократна употреба смятам, че е добре напълно да се спрат от производство и продажба.

Изключително много се радвам, че темата за нулев отпадъки за кръгова икономикавсе повече е на дневен ред и все по-вече хора не само мислят и говорят, но и действат в тази посока.

Ако още не си започнал да изхвърляш разделно и си стигнал до края на този текст, силно те каня да започнеш да го правиш. Защото оставяме едно голямо бунище, много подобно на това на снимката, на тези след нас. А това е доста безотговорно.

Знам, че ще се справим.Трябва само повече да сме на това мнение. Радвам се, че броят на съмишлениците нараства.

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Новият рекламен комплект на YouTube – който включва видео експерименти, видео-рекламно послание, YouTube режисьорски микс и последователни видеореклами – все още е в бета версия. Google представя нови инструменти в AdWords за рекламодатели в YouTube, за да измерва и тества творческите аспекти на своите видеореклами. Обявен на фестивала на канските лъвове, стартиращия рекламен пакет на […]

Материалът Много скоро рекламодателите в AdWords ще имат инструменти за тестване и измерване на рекламните послания в YouTubeе публикуван за пръв път на Аз Мога.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.

Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.

“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.

Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”

.
Ню Йорк Таймс  за решението

Ню Йорк Таймсза важните решения на ВС на САЩ през 2018

Решението с особените  мнения

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано – слънцето не е се е издигнало високо и ние крачим към Ил дьо ла Сите и Ил Сен Луи.

Минахме покрай Консиержри, La Conciergerie, бивша кралска резиденция, разположена на остров Сите.

Изглежда като излязла от страниците на рицарски роман и това не е случайно – основите й са положени още в VІ век от Кловис, който решил да издигне замъка си на острова. Постепенно сградата била достроявана, укрепявана и разширявана. След като кралете я напуснали, тук в различни периоди от време са се настанявали Парламента, Сметната палата, Кралският съвет. За бившия дворец се е грижел назначен от краля сonciergе– пазач, портиер, който живеел в двореца и имал многочислени привилегии и силна власт. Оттам идва и името – Консиержи. Замъкът е бил даже и затвор – сред най-известните затворници са кралица Мария Антоанета, революционерите Робеспиер и Дантон, поетът Андре Шение, писателят Емил Зола, шпионката Мата Хари. Някои от тях са успели да излязат на свобода, но други са прекарали там последните си часове преди да поемат към гилотината.

Още от Средновековието са се запазили трите кули – кулата Цезар, Сребърната кула, където се е пазело кралското съкровище, и кулата Бонбек, Bonbec, е наричана още Пеещата или Дърдорещата кула, защото в нея през ХІІІ век са се намирали помещенията за изтезание, където всички всичко са си „изпявали“. Днес тук се помещават Дворецът на правосъдието, Съдебната палата, а в двора й е параклисът „Сен Шапел“. Тук е и най-старият часовник на Париж, който с векове е отброявал времето на парижани – още от 1371 г. Отстрани на циферблата са изправени две алегорични фигури – на закона и на справедливостта. Ето го днес след пълната му реставрация през 2011 г. – можете да го видите, трябва само да вдигнете глава и да погледнете към часовниковата кула от страната й към BoulevardduPalais.

Но ние завихме наляво по пешеходния площад LouisLepineи стигаме до Нулевия километър. На около 50 метра от входа на Нотр Дам се намира „розата на ветровете“ от бронз, обградена с каменна плоча с надпис Point Zero.

Оттук се изчисляват разстоянията до другите градове във Франция. В миналото на това място са коленичели осъдените, за да приемат вината си и да молят за милост. През 1769 година на 22 април Луи ХV я обявява за нулева точка. Сегашната плоча е поставена през 1924 г.

Според легендата, ако стъпите на Point Zero, вашите стъпки ще ви доведат отново тук.

Но засега ние продължаваме да изследваме Париж

Минаваме по Pont au Double, който съединява остров Сите с левия бряг на Сена, през градинката „Рене Вивиани“, покрай църквата „Сен Жулиен ле Павре“, после по Rue Galandeс нейните красиви малки магазини и стигаме до прочутата книжарницаShakespeare and Companу– „Шекспир и компания“, специализирана за книги на английски език, която вече е предимно туристическа атракция.

Всъщност това е новата книжарница – старата, на Силвия Бийч, се е намирала на друго място и е била средище на писателите и художниците от „изгубеното поколение“ – за нея можете да прочетете в „Безкраен празник“ на Хемингуей: „…Заемах книги на улица Одеон 12 в книжарницата на Силвия Бийч „Шекспир и сие“, която беше същевременно и библиотека. След студената, ветровита улица тази библиотека беше топло и приятно убежище с голямата печка, с масите и рафтовете книги, с новоиздадените книги на витрината и с окачените по стените снимки на известни писатели, живи и мъртви. Всички фотографии приличаха на моментални снимки и дори умрелите писатели изглеждаха като хора, които са още живи…“

Ето я и rue de La Harpe

– тя носи същото име още от 1247 г., но днес от улицата е оцеляла една малка част. По нея са се разхождали д`Артанян и г-жа Бонасийо – поне в романа „Тримата мускетари“. По времето на Великата френска революция е била поле на бойни действия. Сега има туристи. И ние се разходихме, седнахме да хапнем и да погледаме света наоколо.

А после отново по улиците – Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти…

Не можеш да го разгледаш всичките – идвахме поне три пъти и пак остана още.

Следва продължение:

Улиците на Париж (3)

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Лиценз: Всички права запазени

Днес се проведе първата Национална конференция на “Да България”.

Обичам заниманията с неща, които други не са правили. Днес това беше реализираното електронно гласуване за всичките точки от дневния ред, което изглежда е първото такова нещо, правено в България, като малка демонстрация, че е нещо, което всъщност може да работи. В рамките на няколко часа бяха направени 45 гласувания, едно от които с интегрална бюлетина. От наблюденията ми на подобни неща (например на учредяването на партията), дори с перфектна организация и много преброители няма как едно гласуване да е под 10 минути, а тук се справяхме за 2-3. Цялата технология беше разработена от няколко човека (от приложението до backend-а) и издържа съвсем спокойно на цялото натоварване без на сървъра да му мигне окото.

В периода, в който вървеше live stream нямаше гласувания, но се надявам в някой момент да можем да публикуваме запис от протичането на едно примерно гласуване – режисьорската работа какво кога къде да показвам на моменти ми идваше много, особено при темповете, с които работехме към края, когато всички вече бяха свикнали със задачите си.

Не беше най-уморителното събитие, в което съм участвал (OpenFest и FOSDEM определено са по-страшни, а gaming турнира в рамките на Animes Expo беше в порядъци по-неприятен), но определено ще имам нужда да си почина малко.

Лиценз: Всички права запазени

Ако от Латинския квартал продължите по булевард Сен Мишел, Saint-Michel, ще стигнете до

Люксембургската градина

В парка е разположен Люксембургският дворец, построен от Мария Медичи. Нарича се така, защото преди на това място извън града се е намирало имението на Люксембургския херцог и въпреки желанието на кралицата да е „Дворец Медичи“, той си останал с името на първоначалния собственик.

По-късно дворецът станал резиденция на Наполеон Бонапарт, а днес в него заседава Сенатът на Франция.

 В парка има от всичко – и тъмни алеи, и цветни лехи, и слънчеви полянки, и скулптурни композиции, и бюстове на царе и царедворци, и езерца, и ручейчета, та даже и имитация на пещера. Дърветата са най-различни – кестени, брястове, липи, има даже палми.

Кучета се допускат само в определени зони, и то на каишка. Карането на колело също е забранено. Въобще всичко е за разхождащите се, почиващите си или четящи хора. Човек може да седне край езерото, да погледа цветята, двореца, децата, които пускат управляеми платноходки, и да се наслади на прекрасното време в Париж.

….

А сега към квартал Маре – Le Marais, разположен на десния бряг на Сена. Името му идва от блатата, които някога са се намирали на това място. Тяхното пресушаване е започнало още през ХІІІ век от рицарите тамплиери, но наводненията са били чести и след това. Днес това е богат квартал с архитектура от ХVІІ век, с много музеи, галерии, църкви, градини.

На площад де Вож – Place des Vosges, най-старият в града, се е намирала резиденцията на френските крале преди прехвърлянето им в Лувъра – дворецът Турнел. Сградите са били еднотипни, като само две са се различавали от останалите – тази от южната страна била за краля, а от северната – за кралицата. Казват, че Анри ІV собственоръчно начертал плана и заповядал дворците да не се делят между наследниците, а да се предават от баща на най-големия син. Може би това е помогнало ансамбълът да се съхрани в първоначалния си вид до наши дни. Градината в центъра на площада е оградена в липи, подрязани в идеална геометрична форма.

 През началото на ХVІІ век са построени 36 големи къщи с аркади, които затварят цялото открито пространство. Днес под колонадите има изложбени зали, галерии, ресторанти.

Един от най-известните обитатели на площад „Де Вож“ е Виктор Юго, живял на №6, който именно тук написва голяма част от „Клетниците“. На №1 е родена френската писателка Мадам де Савинье, на №7 е живял Сюли, министър на Анри ІV, а №8 – поетите Теофил Готие и Алфонс Доде. На №11 се е подвизавала куртизанката Марион Делорм, за която за писали Алфред дьо Вини, Виктор Юго и Александър Дюма (смята се, че мадам Делорм е прототипът на Миледи от „Тримата мускетари“ и затова не случайно Дюма-баща я „заселва“ в дом №6). На №21 е живял кардинал дьо Ришельо, а после там се е настанил Жорж Сименон; на №23 – постимпресионистът Жорж Дюфреноа… Каква компания!

….

…..

Днес в Маре се намират центърът Помпиду, музеят на Пикасо, музеят на Виктор Юго, музеят на историята на Франция. По-голямата част от тях оставихме с думите: „следващия път“.

А след това така се загубихме, че разходката стана още по-приятна. Попаднахме на една от улиците на квартала, която беше с магазини за всякакви храни – плодове, сирена, риба, месо, сладкиши, хляб… кафенета, ресторанти с всякакъв вид кухня. Жалко че дните не са по-дълги!

През Маре минахме и на следващия ден…

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Лиценз: Всички права запазени

Аз съм от първата вълна индигови хора. Моята аура както и на всички останали от тази вълна е виолетова с златисти отблясъци. В интимната сфера в която, както писах сме моногамни и имаме дълбоко духовно преживяване. Обичаме да сме с виолетови или кристални личности, както и с духовно ориентирани хора от петата раса. След като се чувстваме и сме в спокойна и романтична обстановка, можем да бъдем страстни любовници. В интимните отношения се доверяваме само на най-близките хора. Имаме много добри предпоставки за създаване на нормално и трайно хетеросексуално семейство.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Теснолинейка

винаги съм писала за любов
без да разбирам от нея

не е ли същото с влаковете –
пушим между вагоните
защото не може вътре


Неделя

нашият Йерусалим
е дълъг
гара и половина

и как да си тръгнеш
и как да се върнеш

докато влаковете
един по един
свалят ризниците си
подават ти втората
а някой маха
от външната страна
на прозореца
с билет
за съседното място

ако не беше ти
щеше да помислиш
че си сам
че пероните –
минзухари в ръцете
на бледо дете
започват да вехнат
от теб
до следващата спирка
на броеницата

и как да си тръгнеш
и как да се върнеш
в нечий друг
малък малък град
без гара


***

беше дълго много дълго
като ръкав на зимно палто
ние пътувахме тихо
и още по-тихо не спирахме
нататък ти казваше
само нататък
и продължавахме да се движим
като чадър под напора на вятъра
и като малка стара къща
под напора на годините
там баба ми шие гоблени
а мъжът до нея
който много прилича на дядо ми
отпива от ниската чаша с ракия
после се усмихва
червеникав като локомотив
и тя си мисли
че той маха на влака от канавата
ти ме прегръщаш
и обръщаш очите ни към прозореца
виж казваш ми
някакъв старец ни поздравява








  
Анна Лазаровав „Кръстопът”и в DICTUM.

* Заглавието на публикацията е редакционно.

Лиценз: Всички права запазени

Mark of today’s migration mini-summit that Bulgarian PM – Bokyo Borissov whose country is still holding the EU presidency – left the room to watch Japan v Senegal in World Cup. #JAPSEN#WorldCup

— Mehreen (@MehreenKhn) June 24, 2018

Mehreen Khan– Brussels correspondent @FT.

Bokyo Borissov – Bulgarian PM  whose country is still holding the EU presidency

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Площад Вандом

Този прочут площад получава името си от намиращия се някога тук дворец на Сезар дьо Вандом, извънбрачен син на Анри ІV и Габриел д`Естре. Заобикалящите го здания са построени в началото на ХVІІІ век.

В центъра на площада се издига колона, излята от пленените в битката при Аустерлиц оръдия и изпълнена по образец на Траяновата колона в Рим. Увенчана е с фигурата на Наполеон в одеждите на римски император.

Днес на площада са Министерството на правосъдието, хотел „Риц“, където са отсядали Грета Гарбо, Чарли Чаплин, Марсел Пруст, Хемингуей… ,

… офиси и магазини на едни от най-престижните фирми като „Ван Клийф & Арпелс“ (Van Cleef & Arples), „Шоме“ (Chaumet), „Бушрон“ (Boucheron), „Тифани“ (Tiffany), „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton),

„Картие“ (Cartier),

„Ролекс“ (Rolex)

Площадът е бил терен за заснемането на много филми и ако искате да го „видите предварително“, можете да гледате „Следобедна любов“ с Одри Хепбърн и Гари Купър, или „Червеният кръг“ с Ален Делон, Бурвил и Ив Монтан, или „Площад Вандом“ с Катрин Деньов.

….

….

…

Наблизо е площад PlacedelaMadeleineили наричан още Мадлената, с църквата Sainte Marie-Madeleine, която се вижда в дъното на кадъра.   ….

Оттам, тръгвайки на север, стигате до булевард Хаусман и прочутия магазин Printemps Haussmannс фигурите на четирите сезона на фасадата си. На неговите седем етажа са разположени магазини за дамско и мъжко облекло, козметика, модни аксесоари, обзавеждане, но най-хубавото е, че с асансьора можете да се качите на покрива му и да погледате Париж от високо.

…

Наблизо е и прочутият GaleriesLafayette.

…

Спускайки се на югоизток, стигаме до Palais Garnierили, казано по-популярно, Операта. Там през деня може да се влезе с екскурзовод, но ние решихме да отидем като зрители.

Отдалеч успяхме да видим едно „пред представление“ – файтони, от които слизаха участниците, но докато успеем да стигнем, те вече бяха влезли в сградата.

Парадното стълбище, водещо към фоайетата и балконите. В основата му има бронзови фигури, държащи букети от светлина. Само колко филми са снимани тук!

Над него, на тавана, са изобразени различни музикални алегории.

Оникс, мрамор, стенописи, картини, медни фигури… В едно от страничните фоайета, така нареченото „танцувално“, някои от балетистите загряваха, така както са го правили преди 150 години. Това също е част от представлението.

…

И залата! Пет нива в червени и златни тонове и кристални полилеи. И почти 2000 седящи места.

Таванът на Марк Шагал, рисуван през 1964 г. За да се изследва тази удивителна стенопис се изисква време, добро зрение или поне бинокъл. Разделен е на пет сектора – бял, зелен, син, жълт, червен. Всеки един е със сюжет от класическа опера или балет, като сред тях са вмъкнати и емблематични за Париж паметници – Триумфалната арка, Айфеловата кула, Операта.

…

Залата с огледалата – от нея се излиза на балконите с изглед в посока Лувър. Таванът е изписан със сюжети от музикалната история, а огледалата и прозорците дават усещане за още по-голям простор.

…

Поглед назад с пожелание да се върнем пак.

…..

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

Идва ред и на Монмартър…

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Лиценз: Всички права запазени

Преди няколко месеца Google представи новата Сърч конзола (Search Console). Ето и някои интересни ъпдейти по темата.  Welcome “инструмент за инспекция на URL” Една от най-често срещаните заявки на потребители в Search Console-та е за повече подробности относно това, как Google вижда конкретен URL адрес. Въз основа на това Гугъл създава нов инструмент, “Проверка на […]

Материалът Нов инструмент за инспектиране на URL адреси в Search Consoleе публикуван за пръв път на Аз Мога.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Стъклото, амбалажното стъкло (бутилки от бира, алкохол, всичко друго в стъклени бутилки, буркани от компоти, сладка, лютеници, друга зимнина) се рециклира. Рециклира се на 100%. Рециклира се на 100% ако се изхвърли разделно, преработи се – и се превръща отново в стъклена бутилка, буркан. Без загуби. Ако се третира правилно.

Ние (обществото ни) ежедневно използваме и изхвърляме много стъкло. Ако го изхвърляме разделно, в определените за целта цветни контейнери (зеленият на Екопак, например) има шанс планетата да издържи още малко на „цивилизационния“ напън на човека.

Снимката по-горе е от депото за начална обработка на стъклени отпадъци на Екопак, близо до София. Това са купчини сортирани по цвят стъкла. Защото има мощна инсталация, нова, която може да сортира много добре и подготвя за добро рециклиране изхвърлените от нас стъклени опаковки.

Ето я и машината и група любопитни блогъри, които бяхме поканени да посетим тази площадка за сортиране на стъклени опаковки на Екопак.

Шумна е. Работи с много малко човешка намеса. И има много по-голям капацитет от този, който се използва в момента. Това ще рече, че дори всеки буркан или шише да се изхвърля разделно – машината може да поеме. Значи е наш ред да се активизираме и да не допускаме стъкло да попада в общия боклук, а задължително да стига за рециклиране.

Нужно е, защото:

• стъклото е 100% рециклируемо, безкрайно много пъти.
• текущо около 80% от бутилките се правят от ново стъкло, не от рециклирано – уау! Това е нужно да се промени!
• стъклена бутилка, изхвърлена в общия боклук ще има нужда от 4000 години, за да се декомпозира!

Май и само тези факти са достатъчни. Надявам се.

Хайде. Да изхвърляме разделно и рециклираме!

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Посветен на ежедневните откази
да бъдеш някой друг, освен онзи, който навикът каза, че си,
ти вървиш и не поглеждаш към тази улица,
към тази улица и спрелите по нея коли и отражението
на спрелите коли във витрината на сладкарницата,
не поглеждаш към корниза на сградата, строена 1936-а (когато е родена
баба ти),
нито към момичето на ъгъла, което след малко
ще се спъне и обувката му – бяла обувка – ще се изхлузи,
а то ще се подпре с ръка на топлата стена, за да я обуе отново.

Досущ онзи, който навикът каза, че си,
ти вървиш и се прощаваш с изправения гръб,
с дългата коса, с ръцете, които са прегръщали една жена
и още една,
и още
една,
с езика, който е описвал елипси по бялата кожа на паметта.

Ти вървиш и не признаваш, продължаваш
да не признаваш колко желаеш
да легнеш под това червено небе на разтопената пролет,
колко те ужасява, колко те боли,
боли те в очите и в колената, и
в сънищата те боли
това небе.
А как само искаш да свикнеш с него.
Да влезе в теб, да тръгне по кръвта ти,
да задиша с теб, вместо теб, отвъд
теб,
да свикнеш с онзи, който строшава
границата на собствения навик.

Посветен на ежедневните откази
да бъдеш някой друг, освен онзи, който навикът каза, че си,

ти вървиш.

   
Теодора Лаловав „Кръстопът”и в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!"и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOSи Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречкитези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъственогласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства... би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: "Да, България!"

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

да разчепквам докато не се отвори
не напипам нерв
да прескачам концепции разбирания оправдания мисли
да отделям разум причини следствия
да остава сурово и голо
да се влиза през рана
да отварям широко вратата
да подпирам с крак
да бъде светлина

  Мария Кумановав „Кръстопът“.

  Стихотворението е включено в дебютната книга на Мария Куманова „inclavo“ (Scribens, 2018 г.). Освен в и чрез „Български книжици“, можете да закупите книгата и в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ (София, ул. „Стефан Караджа“ №22).

Лиценз: Всички права запазени