Лиценз: Всички права запазени

Бицепсовото сгъване с щанга от стоеж е основна техника за сила и маса, която търпи много вариации. Tова включва различни видове лостове, хватове, криви на сгъване. В тази и в следващата статия от поредицата се фокусирам преди всичко върху кинезиологията, рисковете и ползите от различните техники за сгъване с щанга, без значение от ширината на захвата и вида на хвата.

Какво може да се обърка?

Движението е старо като света - хващаме тежестта, сгъваме в лактите и... готово! Всъщност деленето на бицепсовото сгъване с щанга на подтехники според ширината на хвата и позицията на дланите една спрямо друга е вече поостарял подход.

За да сме прецизни от гледна точка на кинезиологията, се налага да поговорим и за друго. Важно е да се мисли и за реда на задействане на мускулите, участието им в променливи криви на движението и динамично изменяне на самата амплитуда на сгъване с една и съща тежест в хода на серията и напредването на умората.

Истината е, че няма как да имате големи бицепси само с помощта на "принципа на изолацията". Умното управление на "чийтинг"комплексните движения е сериозен стимул за растеж. Това разкрива огромно поле от комбинации от мускулни групи, които подпомагат бицепсите. А където има избор - има сериозна доза шанс за провал.

Концепцията - дали да включите бицепсово сгъване и къде?

Всяка сплит програма, че и по-модерните програмни протокол бутане-дърпане включват поне едно базово движение за бицепс. И тъй като тук разглеждаме редица форми на сгъване с щанга, то отговорът е - "Да, трябва да сгъвате с една или повече техники съобразно целите на програмата си!"

Техниката - чиста форма, класическо чийтинг сгъване или друга форма на помощ при движението?

Няма само един верен отговор. Симетричното и качествено развитие изисква комбинация от "чисто"и "мръсно"изпълнение в зависимост от работната тежест, както и умение да се "мами"безопасно. Преди да се научите да мамите обаче, е по-добре да научите чистата форма. Килограмите идват след това.

Техника спрямо тежест

Масовият трениращ не се сеща да адаптира техниката си към килограмите. Или вдига както му идва отвътре, или се стреми да следва една и съща техника, сякаш има само един начин да се сгъва. Повярвайте - не е така!

Пренебрегване на личните фактори

Чийтинг с таз е по-подходящ за високите трениращи при тежките серии в сравнение с чийтинг с кръст и раменен пояс. Обратно, ниските трениращи могат да сгънат сравнително безопасно еквивалентна тежест, дори и без да ползват кръст/таз, благодарение на игра с лакти и рамене. Това не са подробности, а закономерности.

Пренебрегване на болката - "No pain, no gain"!?

Трябва да различавате болка в бицепсите след настъпила умора от напрежение в сухожилията. Хрупане в стави при всяко движение не е нормално. В дългосрочен план тези фактори ще помогнат на ръцете ви да останат големи, понеже мускулна маса се губи изключително лесно. Достатъчно е ортопед да ви спре от залата за три месеца за възпалени сухожилия.

Форми на изпълнение с фокус върху отделни чийтинг елементи

1. Изолирана и изчистена само в лакътни стави

Наблюдавате демонстрация от Лазар Радков на изолирано бицепсово сгъване с прав лост. Описали сме го в тази статия: Бицепсово сгъване с щанга. Това е основната техника, всеки следва да започне с нея.

• Опасно ли е? Ако да - защо?Техниката може да бъде опасна при дискови хернии, гръбначни изкривявания, контузии: в лакти, китки, рамене, раменен пояс.
• За кого е опасна?Всички хора с контузии в гръбнака следва да се ориентират към други техники, изключващи сгъване в стоеж + свободна тежест. Останалите следва да експериментират с машини, скрипци и дъмбели, така че да открият безболезнен вариант.
• За кого е ОК?Всички здрави трениращи, без значение от стажа, могат да сгъват с тази техника без угризения.
• Какви възможности дава?Работа с по-висока тежест в сравнение с дъмбели, което е в полза за мускулния прираст.
• С какво да замените?При проблеми с тази техника забравете всички варианти по-долу. Насочете се към движения от седеж, машини, дъмбели или скрипци. 

2. Лек чийтинг при игра с раменни стави и китки (предно-задно рамо)

Виждате игра с позицията на лакти спрямо рамене, за излъгване на критичната точка чрез генериране на сила от няколко мускулни групи. В механиката подобна система използва първия парен локомотив, за да превърне линейната сила в кръгово задвижване.

Забележете, че кривата на вдигане не съвпада с кривата на спускане. При вдигане лактите тръгват назад спрямо раменната става, която не мърда. В средата на сгъването лактите се придвижват напред. След което лактите отиват назад и лостът се спуска. Така позитивната и негативната фаза се разминават.

• Опасно ли е? Ако да - защо?Техниката има ниска степен на опасност при трениращи с нисък ръст и къси ръце. Високите трениращи, както и хората с по-слаб нервномускулен контрол трудно успяват да синхронизират движението назад-напред и не бива да забравят да сгъват през цялото време.
• За кого е опасна?Хора с лош контрол/липса на сила върху раменния пояс (ромбоиди, долен и среден сектор трапци). Високи трениращи с дълги ръце и тесни хватове.
• За кого е ОК?Всеки трениращ с конкретните ръстови особености следва да усвои тази техника преди да изучава пълен чийтинг с кръст.
• Какви възможности дава?Качествени сгъвания с минимум участие на таз и кръст. Подходяща е за силова издръжливост, кръвонапълване, завършек в серия с техника 1., но не и за тежки серии, каквито са описани във втората част от статията.
• С какво да замените?Ако сте високи с дълги ръце, ориентирайте се към сгъване с лек чийтинг с бедра-таз-корем, при стоеж с единия крак напред.

3. Лек до сериозен чийтинг с предно рамо и кръст (удължаване на амплитудата)

Джо Солмо демонстрира вариации от сгъване с помощ от предното рамо с цел удължаване на амплитудата. При висока тежест подобно изнасяне центъра на тежестта напред от тялото неминуемо води до чийтинг с лордоза на кръста и изместване таза напред.

Това е може би най-популярната и някак естествена за мнозинството трениращи форма на чийтинг. Обяснявам си го с доста често срещани силови дисбаланси у модерните фитнес трениращи. Става дума за масовото доминиране на предното спрямо задното рамо, слабото развитие на вътрешния сектор на гърба и лош навик да се стяга кръстът при всяко напрежение.

• Опасно ли е? Ако да - защо?Изключително опасна за кръста техника, като рискът нараства с увеличаване ръста и дължината на ръцете на трениращия.
• За кого е опасна?Много лоша идея за хора с гръбначни проблеми. Опасна за трениращи с нисък до умерен стаж, висок ръст и голямо его. Опасна за хора с проблеми в раменете.
• За кого е ОК?По-ниски трениращи, хора с голяма лордоза по рождение и напреднали могат да ползват техниката с успех.
• Какви възможности дава?Изпълнена адекватно, удължава амплитудата на сгъване при по-висока тежест и позволява заобикаляне на критичната точка в кривата.
• С какво да замените?Ако сте високи с дълги ръце, вижте препоръката в движение 2. Ако сте с нисък до среден ръст, но изпитвате дискомфорт - опитайте техника 2 с лек, наклон на тялото напред и силно стегнат корем.

В следващата част ще очаквайте още четири чийтинг подхода, позволяващи сгъване в тежки серии!

Лиценз: Всички права запазени

Бунтовници и жители на предградието на Дамаск Хута обвиняват саудитския принц Бандар бин Султан, че  е осигурил химическо оръжие на бунтовническа група, свързана с"Ал Кайда".

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

тойнаправо сваля и поваля

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

една легенда. един колос. един нечовек. Роджър Уотърс.

в края на 80-те тайно разменяхме касети, слушахме, знаехме наизуст, пеехме, мислехме и обсъждахме “Стената”. защото без съмнение именно “Стената” беше един от най-важните маркери на нашето порастване. на нашето пробуждане. на преодоляването на страха. на добиването на вяра в себе си. “Мамо, да вярвам ли на правителстово?!” “Има ли някой от другата страна?!”

нямаше как този гранциозен спектакъл да се случи в по-подходящо време от днешното. десетилетия по-късно. именно в края на едно изключително нажежено лято. лятото на българското недоволство.

поклон. огромен респект. и благодарност.

и все пак. години по-късно България още не е съборила своята стена. мисля, че последните три месеца показват, че има шанс това да се случи. но да видим.

#дансwithme #оставка

—

снимка И. Ружин
специална благодарност за Г. Илиев

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

мирише ми на печени чушки коз и жълтъци
мирише ми на септември и цяло лято пиене

летни мой приятелю
познавам те много добре
преди точно година си бил на red hot
а снощи си бил на the wall
запознали сме се преди два часа
и се сбогуваме с прегръдка и „душа”
това лято си слушал много музика
смял си се често и от цяло сърце
притварял си блуждаещи очи
някой ти е подавал текила
по езика ти е имало
канела портокал листенца мента
прищипвал е ром и лимон
прискърцвал е пясък
залепвал е лед и други езици

летни мой приятелю
сигурно няма да се видим повече
но в онази вечер се обичахме
бяхме приятели
познавахме се отдавна
свих ти цигара защото беше пиян
беше най-добрата цигара в живота ти
не можеше да не ме целунеш
разказваше за академията за изпити
разказваше за голото момиче на плажа
в първата ти морска сутрин

лятна моя приятелко
обичам косата ти
руса или не толкова
тя е дълга и чуплива
или не толкова
снощи на партито ти подарих цвете
намирам го на сутринта в косата ти
не е паднало в басейна
или по възглавницата
или в чувала ти
може би в палатката
в чужда коса пред сцената зад бара
не то още е в косата ти

летни мои приятели
ако цветята остават цяла нощ в косата ми
какво пречи на лятото да остане цяла година
или поне още малко

Лиценз: Всички права запазени

отмина август. срещах се с хора на различна възраст, с различни интереси и възможности, в различни градове на България. говорих с тях. говорихме дълго. по различни теми. най-вече за България и бъдещето й. за това как то зависи от нас.

чух неверието на хората.и разбирам скептицизма им. след толкова години лъжи. след толкова години смазване. разбирам ги. и все пак след всеки разговор си тръгвах окуражена, защото чувах “с вас сме! в нашия малък град, в нашето село няма как да излезем, но гледаме, слушаме какво правите в София и сме с вас! вярваме във вас!”

чух подкрепата на хората.подкрепа за търсене на доброто. подкрепа за справедливостта. подкрепа за усилията за спиране на мафията. въпреки всички чудовищни манипулации и лъжи хората са наясно какво се случва.

чух желанието на хората да видят България променена.защото така повече не може да продължава. защото стигнахме предела. моралния, етичния, човешкия. образованието ни е в пълна безпътица и от години сме най-необразованите в Европа. здравеопазването ни е в безпътица. какво се случва в енергетиката не е ясно, но не е добро. какво се случва в земеделието, индустрията, екологията … какво се случва с България … хората са наясно, че е нужна промяна. тук и сега.

септември дойде. а както знаем – септември ще бъде май.

часът и мястото на срещата са известни. ще се видим. промяната сме ние.

#дансwithme #оставка

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Централните порти на храма отново се затвориха.

Настъпи най-редкият трогателен момент за всички присъствуващи, който овлажни очите и изпълни сърцата с дълбока скръб. Ковчегът с тленните останки на о'Бозе почившия Цар бе изнесен на ръце от храма от министра на войната г. генерал Михов, м-ра на вътр. работи г. П. Габровски, м-ра на правосъдието г. д-р К. Партов, подпредседателя на Нар. събрание г. д-р П. Кьосеиванов, председателя на Върх. касац. съд г. Вл. Аврамов, народните представители г. г. Ст. Багрилов, Д. Андреев, д-р П. Шишков и Г. Султанов.

В дълбоко смирение, народът и войската, докато ставаха тия последни приготовления за потеглянето на траурното шествие, видяха Н. В. Царицата и Н. Ц. княз Кирил да застават на горното стъпало пред самия вход на храма. Настъпи един колкото тъжен, толкова и тържествен момент, през време на който безмълвната Царица-Майка изчака потеглянето на оръдието. След нея и княз Кирил, потеглиха Т. Ц. В. княгиня Надежда и принц Албрехт Вюртембергски, следвани от Н. Ц. В. княгиня Евдокия и Н. Ц. В. княгиня Мафалда Хесенска.

От двете страни на Царския ковчег застанаха м-р-председателят г. проф, Б. Филов, председателят на Нар. събрание г. Хр. Калфов, м-ра на войната г. ген. Михов, н-кът на личния кабинет на Н. В. Царя, пълном. м-р г. Пав. Груев, подпредседателят на Академията на науките г. проф. Петков и столичния кмет г. инж. Ив. Иванов. От двете им страни, в подвижен шпалир заеха места 70 души офицери и войници от Лейбгвардейския на Н. В. Царя дивизион.

Двата плочника на бул. "Цар Освободител"бяха изпълнени с хиляден народ, дошъл още в ранни зори да изпроводи своя обичан Владетел. От двете страни на траурната процесия се виждаха в шпалир възпитаниците на Школата за запасни офицери и бранници, взели за почест. Прозорците и балконите на всички сгради са отрупани с хора. Няма тъга е изписана по техните лица. При появата на оръдието с тленните останки на Царя-Обединител, тази тъга се излива в горещи сълзи и вопли. Млади и стари, войници и бранници, граждани и селяни, всички плачат. Сърцето на един цял народ се разкисваше от печал.

Отново шествието потегли по ул. "Княз Борис Търновски"и оттам по бул. "Дондуков"достигна пл. "Св. Недeля". Пред катедралата шествието е посрещнато от катедралните свещеници, облечени в одеждите си. Тук шествието наново спира.

Площадът, който обикновено е сърцето на най-голямото движение на Столицата, е замрял днес в тиха скръб. Чуват се само песнопенията на черковния хор и молитвите, които духовенството произнася към Всевишния. Часът е 11 и 40. Траурното шествие поема своя път. По отрупаните с хиляден народ плочници се чуват сподавени, а често пъти и неудържими хълцания и плач. Все така, всред хиляден народ, траурното шествие минава по бул. "Мария Луиза"на път за гарата. Последни оттекват отмерените бавни стъпки на родната войска, която изпраща своя досегашен любим Върховен вожд.

Часовете бавно се нижат, но всеки чака с търпение момента, когато ще хвърли последен поглед към ковчега с останките на своя любим цар и му каже последно "прости".

Зададе се нова колона—представителните германски части начело със своя музика и знаме, пехотни, флотски и въздушни войски, а след тях представителната италианска пехотна рота.

Музиката засвири бойния марш: "Велик е нашият войник". Зададе се колоната с българските войски, люлеещо се море от компактни маси войници, стегнати, стройни, бойки. Паважът се тресеше от отмерената стъпка на всички. Представителна част на гвардейския дивизион, юнкерите и кадетите от Военното училище, пехотата, конницата, флотата, въздушните войски, школниците, броневаците, артилеристите, а в началото пред тях конят на Царя-Обединител, маршируващ привел глава, воден от двама прислужници. Церемониалният марш приключи с дефилирането на един полк возима артилерия, минаваща във взводна колона, както и един полк конница.

Наближаваше 12:45 ч. когато церемониалният марш завърши. Г. г. генералите се приближиха към оръдието, за да свалят ковчега с тленните останки. Чу се командата "За почест!"пушките и сабите отново изтракаха. Тъжните звуци на погребален марш изплакаха отново в тишината и генералите понесоха ковчега към перона на гарата. Личаха на първите редици г. г. генералите: Айрянов, Ганев. Марков, К. Стоянов, Пенев, Сираков, Николов, Наков, п. Димитров, Бекяров, Каров, Сапунджиев, полк. Цанков и др.

Тъжна, тъжна картина, съпроводена с хълцанията вече на всички, мъже и жени, млади и стари, всички свели глави при прощаването завинаги с любимия владетел. Ковчегът бе последван от Н. В. Царицата, скръстила молитствено ръце, Н. Ц. В. княз Кирил, Царското семейство, г. г. министрите, членовете на чуждите делегации и пр.

На перона се чу отсечената команда "3а почест", музиката засвири „Кол славен". Ковчегът бе изкачен на специален вагон и поставен на нарочно направената поставка. Прочетена бе прощалната молитва от архиереите, хорът запя молитствено и тихо "Вечная памет". Множеството падна на колене, бойните знамена се сведоха в знак на почит и печал, прощавахме се с Царя Обединител...

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Този пост е по запитване от читател.

Видовете възли са: единичен възел, двоен възел, половин или непълен Уиндзор, пълен или цял Уиндзор и Шелби.
Различните възли стоят добре на различни връзки и на различни яки на ризи, като логично единичният, двойният и Шелби се носят на ризи с класическа или полу-широка яка, двоен и непълен Уиндзор на полу-широка или широка и пълен Уиндзор само на широка яка.

Важно: ако носите вратовръзка на райета/черти – то посоката на райетата на възела трябва да бъде в обратната страна на тези на висящата част на вратовръзката, ето така:

Лично аз предпочитам единичен или двоен, когато нося тясна вратовръзка и пълният или още наричан цял Уиндзор за по-широка вратовръзка. На мен лично ми е странно как може мъже, които често (или ежедневно на работа) не са научили всички възможни (общо 5) възли за вратовръзка и не експериментират и разнообразяват. С насоките по-горе би трябвало да се справите много лесно!

Снимки: swungover.wordpress.com& tmlewin.co.uk

Лиценз: Всички права запазени

Ето че септември дойде, а ние ти представяме по-вълнуващото от предстоящите заглавия, изразено чрез техните трейлъри от целия август месец. Приятно гледане!

The Fifth Estate
Биографична драма, въртяща се около проекта Wikileaksи неговия създател Джулиан Асанж, който вече повече от година не е излизал от посолството на Еквадор в Лондон. Филмът не е документален, така че най-вероятно ще се пъне за някаква художествена обективност и ще търси конфликт, показвайки „тъмната страна“ на Асанж. Режисьор пък е Бил Кондън, чиито последни два филма са заключителните части на Здрач, тоест – има опит с русоляви вампири. The Fifth Estateсе очаква през октомври.

 
The Monuments Men
Базираната на книга адаптация The Monuments Menразказва за специален екип от изкуствоведи, натоварен с нелеката задача да предпази това културно богатство на Европа, което Хитлер е нарочил за унищожение. Точно така, действието се развива по време на Втората световна война, но това въобще не възпира забавата и комедията, прокрадваща се в трейлъра. Във въпросния виждаме още Джордж Клуни, Мат Деймън, Бил Мъри, Кейт Бланшет, Джон Гудман, Захари Бахаров и други не толкова големи величия. Щатската премиера е за 18 декември, стига дотогава да не е почнала Третата световна и група моралисти да са решили, че излъчването на филми с военна тематика е, хм, политически некоректно.

 
The Hunger Games: Catching Fire
След като без много да се пъне спечели нищо и никакъв си Оскар, сега Дженифър Лорънс отново се е устремила към истинското предизвикателство – триумф в поредните Игри на глада. Трейлърът гони трите минути, но това е далеч по-добре алтернативата да гони потенциалните си зрители, както правеше първия трейлър. „Игрите“ започват на 22 ноември.

 
Gravity
Затегнете коланите (не че ще ви помогнат), защото това, което предстои да видите е отвяващо. Gravityна Алфонсо Куарон отдавна прикова вниманието върху себе си, aла поредният трейлър този път е в тон със самата лента – представлява един единствен кадър и действие в „реално време“. Излишно е да казвам колко впечатляващо изглежда, въпреки че на героите на Клуни и Бълок – претърпели космическо корабокрушение, оставило ги безтегловни във вакуумния произвол – едва ли им е точно до това. Съмнявам се на някой да му е останало търпение до началото на октомври, когато е световната премиера.

 
47 Ronin
47 Roninе новият фентъзи епос с участието на 48-годишния Киану Рийвс. Трейлърът изглежда амбициозно, шаренко и разнообразно почти колкото този на Пърси Джаксън, ала горчивият опит ни е научил, че най-вероятно крайния продукт ще е пълен с небивали глупости. Режисьор е Карл Ринш, който досега е правил само късометражни неща, но на това ще бъде сложено край през декември (27-ми за българската аудитория).

 
Snowpiercer
Последен и видимо по-кратък трейлър на Snowpiercer. По френския роман „Le Transperceneige“, сюжетът ни отвежда някъде в бъдещето, където перпетуум мобиле вече е открито, но пък неуспешен експеримент е оставил Земята потънала в лед. Единствените оцелели обикалят света на огромен влак, а това, което „отваря“ историята е класовото разделение между пътниците. Лентата вече беше показана в Южна Корея, ала премиерата в Щатите остава неясна – и то след като вече орязаха 20 минути от лентата, за да може „да бъде разбрана от американската аудитория“. Може би все пак чакат зимата, за да е някак по-актуално.

 
The Secret Life of Walter Mitty
Задава се доста интересен и дългоочакван проект. The Secret Life of Walter Mittyразказва за редактор в списание TIME, водещ скучен и безличен живот, и в същото време приключенстващ в свои измислени светове… докато в един момент не се захваща с (реална?) авантюра. Описанието е сравнително неясно, а трейлърът определено не помага в това отношение, но пък ясно се вижда, че било то само и визуално, очаква ни нещо доста вълнуващо. В ролята на режисьор, както и на самия Уолтър Мити е Бен Стилър. Премиерата пък е на 27 декември.

 
All Is Lost
След успешния си дебют с Margin Call, Джей Си Чандър се завръща на големия екран с не по-малко претенциозна продукция. След „пътен“ инцидент в морето, моряк изпада в безизходица на своята яхта и започва отчаяна битка за оцеляване. Главната и единствената роля е поверена на Робърт Редфорд – за близо два часа време, във филма не се появява дори един тигър. All Is Lostсе очаква след средата на октомври.

 
Machete Kills
Новият „Мачете убива“смята да избие рибата с брутален каст, където (поеми дъх) Мел Гибсън, Мишел Родригес, Амбър Хърд, Джесика Алба, София Вергара и Антонио Бандерас ще възстановяват естетическия баланс, нарушен от грубоватото присъствие на Дани Трехо. В допълнение имаме Чарли Шийн като „мистър президент“ и Лейди Гага като… Лейди Гага? Трейлърът е по-добър от предишния, но като цяло всичко лъха на евтиния и дебилизъм, а в какви точно пропорции ще видим най-рано на 11 октомври, когато е официалната премиера.

 
Paradise
Сценаристката Диабло Коуди отдавна има слабост към житейските драми на съвременната жена. Тук въпросната слабост вече се проявява и като режисьорски дебют. Трейлърът на романтичната комедия Paradiseобаче оставя известна неяснота кое точно е романтичното и кое – забавното. По кината в САЩ от октомври.

 
Thor: The Dark World
Торот 2011 беше забавен и въобще не толкова разочароващ, колкото би му подхождало, което от една страна вдига очакванията, но от друга – едва ли за втори път ще извадим такъв късмет. Положителното е, че в „ТОР: Светът на мрака“отново ще видим Локи и Натали Портман, този път заедно с Тъмни елфи – традиционно по-интересните. По класическата схема присъстват още големи летящи неща и големи пълзящи чудовища. Голямата дата пък е 8 ноември.

 
The Counselor
След неособено добре приетия Prometheus, Ридли Скот се завръща на земята с история за наркотици и разгорещени страсти, написана от Кормак МакКарти. Британският режисьор обаче далеч не е единственото голямо име зад проекта – част от другите са Фасбендър, Пит, Диас и Крус. За Хавиер Бардем пък е запазен персонажът с най-странна прическа. Трейлърът изглежда любопитно и остава да се надяваме, че всичките „звезди“ в него няма да отвличат вниманието от същинската част. Премиерата в САЩ е на 25 октомври.

 
300: Rise of an Empire
Вярно на максимата „по слоу-моушъна ще го познаете“ се задава продължението на митичния 300– 300: Rise of an Empire. Зак Снайдер е отстъпил режисьорската роля на Ноам Муро, който има неясно какъв опит. Историята проследява инвазията на персийския крал Ксеркс, срещаща отпората на гръцката флота и войска – този път по-многобройна и не толкова легендарна. Настоящият трейлър не е особено обстоятелствен, но кръвта обещава да се лее. Сред новите имена са Съливан Стейпълтън, Ева Грийн и Лина Хийди. Едно (или няколко) наум може да имаме от факта, че лентата е снимана в България. И излиза чак догодина.

 
Stranger?
Стилен, кратък и най-вече мистериозен – това е тийзърът на неясна засега продукция, с която Джей Джей Ейбрамс се е захванал. Догадки засега има доста, но май нито една от тях не си струва.

 
Getaway
Докато първият трейлър на Getawayоставяше място за мистика, този вече разкрива доста повече от сюжета. На героя на Итън Хоук му отвличат жената и похитителят иска от него да се качи в кола, да кара и обира – нещо, което явно го умее доста добре. Дали обаче Селена Гомез умее актьорството е малко по-спорно. Датата за САЩ е 30-ти август.

 
The Book Thief
Екранизация по едноименен роман, The Book Thiefе драмата на деветгодишно момиче, което преоткрива света чрез новите си родители, с укриване на беглец и с любовта към книгите. Въпреки Втората световна война и трудния ѝ за игнориране контекст, лентата е доста далеч от типичен военен филм. Американската премиера е на 15 ноември.

 
Blue Is the Warmest Color
Французите са с традиции в романтиката, ала настоящата лента ще утвърждава такива и в подраздела „лесбийки“. Tрейлърът на La vie d’Adèleе на този красив, но непонятен за простолюдието език. Въпреки това става ясно, че лентата проследява целия цикъл на връзката между две момичета, едно от които е леко преобразената Леа Сейду, на чиято синя коса е посветено англисйкото заглавие на продукцията. Откровените секс-сцени също са загатнати. Отгоре на всичко се чува парче на Lykke Li, към който момент някъде усетих, че фенбойщината започва здраво да ме тресе. Blue Is the Warmest Colorвече спечели Златната палма в Кан, а дали ще спечели и масовата аудитория предстои да видим в края на октомври.

 
Carrie
По първия публикуван роман на Стивън Кинг, още преди последният да се превърне в истински „Кинг“, Carrieни среща с младо момиче и неговата майка – открояващи се съответно с телекинеза и религиозна фанатичност. В тези и без това атрактивни персонажи се вмъкват два дами от две поколения, които със сигурност могат да си изиграят ролите – Клои Морец и Джулиан Мур. „Кери“ се очаква след средата на октомври.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Generic

Като всяка шоколадова рецепта и тази заслужава внимание, особено като се вземе предвид наличието и на любимите ми смокини. Вече към края на сезона си, случва се все още да намирам от тях – дребни, български и изключително сладки, въпреки че за мармалада за тази рецепта използвах гръцки. Самият мармалад е тема за отделен разговор и за първи път го приготвих и опитах миналото лято. Прочетох за него в гръцкото списание Γλυκά Μυστικά, а комбинацията от смокини, мед и какао, която мога да затворя в бурканче за студените месеци ми се стори прекрасна. Едно бурканче беше издържало чак до пролетта, когато съдържанието му се превърна в основна съставка на десерт състоящ се от слепени две по две обикновени бисквити. Няма да забравя този така вкусен десерт, защото някъде тогава бях в началото на бременността си и няколко дни имах силно желание за пти бьор, които богато гарнирах с шоколадово-медения-смокинов мармалад.

Този сезон рецептата за мармалада претърпя няколко промени, в които заместих меда със захар, добавих пресни орехи и уиски. Промяната дойде от основната цел мармаладът да бъде използван за пълнеж на шоколадови бисквити. За тях пък прочетох измежду  шоколадовите предложенията на Джейми Оливър, на които е трудно да устоиш (или поне на мен ми е трудно), тъй като храната, която по принцип приготвя изглеждала проста, но много вкусна. Наум смесих плътния мармалад с вече ядковите добавки в него, заедно с хрупкавото и топящо се в устата шоколадово тесто. Така се започна с приготвянето на бисквитите.

Не съм съвсем сигурна колко мармалад е необходим за една доза от бисквитите и се надявам да ми простиш за небрежността, но с всеки изминал ден ставам все по-разсеяна и съвсем очевидно забравяща. Е, дано не съм пропуснала някоя основна съставка в рецептата, пък и да съм я пропуснала и така се получава добре. Да кажем, че ако решиш да приготвиш мармалада ще ти бъдат необходими два буркана за затварянето му, а ако решиш да приготвиш и бисквитите с него, то ще ти трябва половин буркан мармалад или около 200 грама (да, тежи учудващо много). Точно поради тази причина (не съвсем ясните грамажи) ще опиша по отделно рецептите за мармалада и бисквитите. Може би трябва да обещая на себе си засега да не приготвям твърде сложни или с риск да се объркат рецепти, тъй като и аз сама на себе си не мога да разчитам (това е само временно неразположение и загуба на контрол, за които смятам по-късно да се погрижа сериозно), но поне може да ми повярваш, че бисквитите с пълнежа са толкова вкусни, колкото и изглеждат.

Шоколадов мармалад от смокини с орехи

По идея от списание Γλυκά Μυστικά, брой юли-август 2012

За мармалада се избират добре узрели, но здрави смокини. Ако се избере гръцки сорт е необходимо кората им да се обели. Количеството на крайния продукт може да варира според вида на смокините. Какаото, което се добавя в края на приготвянето, може да изглежда малко, за да се нарече мармалада шоколадов, но е напълно достатъчно за да придаде богат шоколадов вкус, без той да натежава върху вкуса на плодовете. Предпочитам да използвам алкализирано какао на прах (dutch process) вместо сурово какао и в никакъв случай инстантно подсладено какао на прах или гранули.

Посочените дози са за 500-600 грама мармалад.

Продукти:

• 600 г смокини
• 200 г захар
• 50 мл уиски
• 50 мл вода
• 15 г какао на прах (1 супена лъжица)
• 100 г накълцани орехови ядки

Смокините се почистват от дръжките и ако са с дебела кора, тя се обелва. Нарязват се на едро и се слагат в тенджера. Към тях се добавят захарта, уискито и водата. Тенджерата се поставя на умерен към силен огън. Плодовете се разбъркват докато захарта се разтопи и започнат да врат. Варят се около 10 минути докато течността започне да се сгъстява. Отстранява се от огъня и  плодовете с течността се пасират с пасатор. Ако плодовете се пасират в блендер или кухненски робот, необходимо е да се поохладят малко преди да се сложат в него.

Пасираните плодове се връщат в тенджерата и се поставят на умерен към слаб огън да заврат отново. Добавя се какаото и се разбърква в пюрето. Вари се 5 минути като се разбърква често за да не загори. Трябва да се получи гъсто пюре, при което като се мине с лъжицата по дъното на тенджерата да оставя отчетлива следа. Отстранява се от огъня и се добавят орехите.

Ако мармаладът ще се затваря в буркани, той се изсипва в затоплени стерилизирани буркани и се оставя непокрит докато мармаладът изстине. След това бурканите се затварят и се съхраняват на хладно и тъмно място.

Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадово сладко от смокини с орехи

По идея от jamieoliver.com

Тестото за бисквитите се приготвя много лесно и е също толкова лесно за работа, но бих споменала няколко неща, които не трябва да се объркват.

Тестото трябва да остане меко и се охлажда в хладилник за не повече от 10-15 минути. В противен случай ще бъде ронливо и трудно за работа. Ако се приготвя предварително, може да се съхрани в хладилник няколко дни, но ще бъде необходимо повече време докато се темперира до стайна температура. Ако тестото все пак остане по-твърдо и ронливо може да се разбие отново с миксер като му се добави малко меко масло или белтък. Разбива се докато отново стане гладко.

При разточването работния плот не трябва да се ръси с твърде много брашно, защото то ще утежни тестото и ще бъде трудно и ронливо при разточване на втория или третия път. Ако този вариант не е приемлив, тестото може да се разточи между два листа хартия за печене без да се добавя никакво брашно.

Ще забележиш, че в тестото няма набухватели. Това не е пропуск. За тази рецепта не са нужни, а това прави бисквитите слоести и хрупкави, подобно на ронливо маслено тесто.

Посочените дози са за 16 броя с диаметър 7 см.

Продукти:

• 140 меко масло
• 140 г пудра захар
• 2 жълтъка от големи яйца, със стайна температура
• 250 г бяло брашно
• 30 г какао на прах (2 супени лъжици)
• 1 белтък за намазване, леко разбит
• 200 г шоколадов мармалад от смокини с орехи (рецептата горе)
• 50 г бял шоколад

Фурната се нагрява на 190°C.

Маслото и захарта се разбиват с миксер докато сместа стане кремообразна и пухкава. Добавят се жълтъците и се разбиват докато се поемат от сместа.

Отделно се смесват брашното и какаото. Добавят се към маслената смес и се разбъркват на ниска скорост с приставката за тесто на миксера или на ръка с дървена лъжица. Оформя се меко тесто, което не трябва да лепне. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за не повече от 10-15 минути. Ако в помещението, в което се работи е хладно и тестото е достатъчно стегнато, че да се работи добре с него, охлаждането може да се пропусне.

Тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 3-4 мм. Ако тестото се раздели на две части, които да се разточат поотделно ще се работи по-лесно и изрязаните кръгове ще се отделят от плота по-лесно. От тестото се изрязват кръгове с диаметър 7 см. Половината от кръговете се подреждат в тава върху хартия за печене. Краищата им се намазват с леко разбит белтък, за да се залепи хубаво горния кръг тесто. В средата на кръговете се поставя по една чаена лъжица от мармалада. Покриват се с останалата половина кръгове, които внимателно се залепват за краищата на долния. За да се постигне блясък, повърхността на бисквитите може да се намаже с белтък.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 15 минути. След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 3-4 минути и тогава се преместват върху решетка. Оставят се да изстинат напълно.

Белият шоколад се разтопява на водна баня. Поставя се в сладкарски пош с тънък кръгъл накрайник или в корнет. Сладките се нашарват с него. Оставят се известно време непокрити докато шоколадът стегне.

Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехие публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Обичам усещането, което предизвиква откритието на някоя наистина добра история. Книга-откритие– така мога да нарека “Приумиците на смъртта”на португалския писател и нобелов лауреат Жозе Сарамаго. Истински полет на мисълта се разгръща пред читателя в този удивителен роман, изграден върху предположението: “Какво би станало, ако…“.

“На следващия ден никой не умря”.

Така започва тази съвсем необикновена история. Един ден Смъртта просто решава да си даде почивка от вековната служба по прибиране на неминуемата “реколта” човеци, достигнали края на земния си път. Това, разбира се, поражда някои неудобства. Уж се е сбъднал един от най-големите човешки копнежи – безсмъртието, а всъщност идват нови проблеми. Неумирайки, хората започват да натоварват социалната система, погребалните бюра  са принудени да фалират или да прибегнат до крайни мерки като погребване на папагали и други домашни животни; болниците вече не успяват да поемат потока от ранени, прегазени и тежко болни хора, които отказват да умрат.

Тази нова реалност бързо се превръща в икономическа ниша и сенчестият бизнес на “маффията” потръгва – срещу определена сума пари разни “агенти” могат да “уредят” смъртта на престарял дядо или отдавна втръснала баба. Тънкият момент е, че в съседната държава се умира съвсем нормално – само трябва да прекосиш границата и всичко си идва на мястото. Държава и “маффия” се преплитат в това деликатно дело, за да преодолеят внезапно възникналия проблем. Къде етичното се пресича с практичното и къде е моралът в цялата тази работа са само част от въпросите, които авторът много остроумно задава в наистина необикновената си книга.

В един момент Смъртта се отказва от плана си и измисля друга стратегия, за да разнообрази скучното си ежедневие – да изпраща предупредителни писма на хората, чиито земен път предстои да приключи. Още на следващия ден към различни градове и села политат лилавите пликове, в които “онази с косата” учтиво съобщава на поредната си жертва, че в рамките на седем дни от получаването на писмото ще премине в един по-добър свят. Има и снизходително напомняне да изживее последните дни по най-добрия начин. Естествено, този нов ход на Смъртта също всява смут в обществото. Защото, съгласете се, доста напрегнато е да очакваш всеки ден дали няма да пристигне и за теб лилавият пощенски плик!

Има неща обаче, които могат да объркат дори такъв виртуозен играч като Смъртта. Защото дори нейните планове понякога се провалят от сили, върху които тя няма власт. Така се случва и тук, когато едно от писмата не успява да стигне получателя си и се връща. Колкото и пъти да се опитва, “онази с косата” не успява да го достави. Решена на всичко, за да изпълни волята си, тя си взима едноседмична отпуска, за да разреши лично този казус.  В образа на жена.

Както вече казах, има сили, върху които дори смъртта няма власт. Ще спра дотук, за да не развалям удоволствието от четенето на тази прекрасна книга. Жозе Сарамаго е очарователен разказвач. А темата, макар стряскаща по своята същност и смелост на идеята, в действителност е крайно любопитна. “Какво би станало, ако…“.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Колибри”.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Преди време ви разказахме за EU World You Like, With a Climate You Like:кампания на Европейската комисия за нисковъглеродна икономика и разпространение на добри практики.

Част от кампанияте е и състезание за най-иновативните проекти в Европа. Ползите за спечелилите са свързани с пътувания, запознанства, контакти, но за държавите България, Полша, Италия, Португалия и Литва има и допълнителен стимул – ако наш проект е сред 5те избрани, билборди из цяла София ще вдъхновяват с визията на този проект.

От 269 проекта в цяла Европа, 12 са от България. Сред тях има “Книги за смет”: срещу 1 килограм боклук получаваш книга; “Бургас: град на колелата”, инициативата на общината в Бургас за първите общински колела под наем в България; “Биотор от утайки”, проект за усвояване на промишлени боклуци с червени калифорнийски червеи; “Cold sun”, иновативни слънчеви панели, които помагат на хладилните превозни средства да пестят CO2 емисии; амбицията на Девня Цимент да направят производството си по-екологично и отговорно; проект в Банскоза по-висока информираност в курорта за вредата от безразборно изхвърляне на батерии.

Разгледайте, заслужават си вниманието и палче нагоре за този, който ви се струва най-иновативен и вдъхновяващ. Крайният срок е 6ти септември.

—

Избрахме да представим по-подробно проектът “Храна за Земята – добро за всички”,временно класиран на 2ро място сред всички останали проекти.

За тази цел се видяхме с Ирена Събева, двигателят зад инициативата и председател на Асоциация за устойчиви практики “Нашият квартал”. Асоциацията работи за търсенето на повече хармонично съществуване в квартала и информираност за климатичните изменения. Самата Ирена е магистър по социална психология и има поглед върху значението на подобни проекти за развитието на устойчиви и подкрепящи се общества.

Горичка:Разкажи ни какво представлява проекта “Храна за Земята – добро за всички” в три изречения.

Ирена:В „Храна за Земята – добро за всички“ чрез квартално компостиране искаме да намалим депонирането на биоразградимите отпадъци от домакинствата и градините с мин. 40%, тук и сега в квартала, където живеем. В заглавието на проекта е изразен стремежът ни към практикуване на уважение към Земята, която ни дава храна, а неконсумираните от човека остатъци ние  връщаме в нея като храна, и така затваряме цикъла. Проектът създава нови места за социално общуване и възможност за повече човешки срещи и добри дела, от които днес имаме толкова голяма нужда.

Горичка:Какъв ефект върху кварталното общество може да има една такава градина? Има ли успешни примери в други градове и държави?

Ирена:Подходът на проекта е социален, иновативен и интегриран за подчертаване значимостта на местния принос за намаляване на климатичните изменения. Той дава ясен отговор на въпроса „Как мога от дома си да спра депонирането на био отпадъците?“. Проектът осигурява достъп до „компост зона“ разположена много близо и удобно до домовете на хората. Очакваният ефект е постепенно хората да си добавят нещо ново в ежедневието по един лесен и красив начин – ефективно разделно събиране на биоразградимите остатъци от кухнята и градината. Красив е начинът, защото кварталната компост зона е част от друг наш проект за облагородяването на лесопарк Княжевска гора, където ще засадим 400 лалета, 200 нарциси, 180 храста, дървета и още цветя. Трудът е от местната общност и доброволци, които ще се присъединят към нас през септември и октомври.

Виждала съм в Швеция специално изградени къщички за компостиране с компост машина. Изглеждат толкова добре направени, лесни за използване. Ние работим за развитието на такова самосъзнание у хората, в нашия квартал, с което да се подготвим за следващия етап на проекта – прилагане на нашия опит и изграждане на капацитет в общността и в други квартали на София и в страната, и за участие в законодателните процеси. Голяма радост ми донесе информацията от юни тази година, че кметът на Ню Йорк има нова цел да развива кварталното компостиране и да въвлече нюйоркчани в отговорност към това. С нашия проект излиза, че ние работим отдолу-нагоре и София може да стане пример в това отношение. Ще инициираме срещи със Столична община за реализиране на партньорство с нашата Асоциация за устойчиви практики „Нашият квартал“.

Горичка:Какво можем да си посадим в остарелите гуми? Зеленчукова градина?

Ирена:Напоследък виждам, че е доста популярна идеята за рециклирането на гумите в зеленчукова градина. Сега ми хрумва идеята, че остарелите гуми можем да ги превърнем и в цветни островчета, на които можем да спираме погледите си и да поемем малко красота за нашия ден. Защо не и в островчета за билки и подправки. Звучи вкусно. Ще го пробваме в квартала.

Горичка: Разкажи ни за княжевския проект за по-добър живот на вашата организация?

Нашата Асоциация за устойчиви практики спечели проект по програма „Зелена София“ за облагородяване на  зелените площи част от лесопарк „Княжевска гора“. В него с труда на кварталната общност и доброволци ще правим „Река на цветята“ и „Цветни островчета“. Ще засадим 400 лалета, 200 нарциси, много храсти и дървета. Ще изградим 2 зони за социално общуване и детски горски кът, защото децата тук си нямат нищо наблизо. Компост зоната има много специално място в проекта, защото в нея ще компостираме зелените остатъци от поддръжката на лесопарка и от биоразградимите и градинските остатъци от домовете на живущите наблизо. Компостирането е най-директният и лесен начин за опазване на природата, на мястото, където всеки живее. Този проект е и първа стъпка към усилията ни да премахнем сметището в част от дерето на парка, което от години страда от болестта „депониране“ причинена от човека. Напролет очакваме кварталът ни да разцъфти и да потече реката на цветята, островчетата, и хората в квартала да заживеем заедно в хармония с природата. Добрите неща ни правят добри.

с какво се бори Асоциацията – квартално сметище в Княжево

Борим се за първото място в конкурса на ЕК „Свят който харесваш, с климат който харесваш“, за да си помогнем с наградата билборд кампания в София, за да разберат повече хора за нашия проект и за възможността устойчиво да използваме природните ресурси и да оставим на децата си един по-здрав климат.

—

Подкрепете “Храна за Земята – добро за всички”.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени