Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Онзи ден се опитах да открия варненски герой – хайдутин от времето на Освобождението. Не успях. Скоро с приятели се чудехме дали има варненска чалга звезда – май пак няма. Но пък рапъри имаме. От Гумени Глави, през Гошо от Почивка до Кайсиева градина.

И това е култура! Един вид протест с рими. Срещу какво протестират момчетата от Кайсиева градина е ясно – животът и хората в едноименното гето, моловете, посетителите на моловете (курвите), чалгата, Янко Станев и т.н. проблеми на Варна.

Безспорният хит N1 е песента за Тролей 82 Над 10 000 пъти е пускана в You Tube. Горе-долу същия интерес има и към Съседката.  Това са „най-комерсиалните“ им парчета и ги знаем отдавна

Моят фаворит обаче (със скромните под 1 500 гледания) е песента Севдалина. Даже я споделям.

Ако това ви хареса – може да пробвате и О’ Небеса

Ако не ви харесва – пробвайте The Top Stoppers

Лиценз: Всички права запазени

30 август е официалната дата за излизането на The Rip Tide, но по стара интернет традиция изтичането му седмици по-рано е факт*. Този път дори прекалено рано. Албумът създава усещането, че лятото вече е към края си и би бил най-подходящият саундтрак за началото на есента, когато се разхождаш сам в не толкова оживения парк и виждаш, че листата на дърветата вече са започнали да пожълтяват.

Beirut, които напълно промениха разбиранията за това как world музиката и съвременните жанрове могат да живеят заедно, се завръщат с албум, който е по-поп-ориентиран от предишните им. Това обаче в никакъв случай не е лошо, защото характерното им звучене може да се усети още от първата нота в A Candle’s Fire, която несъмнено е доста подходящо начало и едно от най-силните парчета в албума, а Зак Кондън определно знае и с какво да завърши (Port of Call). Първият сингъл, East Harlem, беше определен като „best new music” от Pitchfork, а заедно с би-сайда към него (Goshen), който е включен и в албума, са като две страни на една и съща монета – взаимно се допълват, въпреки че звучат различно.

Мислено разделен на A и B страни от касетка, A-страната на The Rip Tide, в която попада и Santa Fe, определено е по-силната.

Payne’s Bay, The Peacock и заглавната The Rip Tide, които влизат в B-страната, са по-скоро отдаване на търсенето на „епичната меланхолия”, която Зак се опитва да постигне, откакто за първи път чува „онази преследваща италианска ария”.

Oh, the sound will bring me home again…

* за кратко албумът можеше да се слуша и чрез легален стрийм (ред.бел.)

Василева Крумова

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 United States

От началото на годината активно се обсъжда забрана на рекламата на сексуални услуги в печатните издания в Испания. Според Гардиан, Испания е единствената държава в ЕС, в която сериозни издания публикуват  реклама на сексуални услуги.

Новото е, че президентът на Испания  е подкрепил проекта като част от стратегията за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация. В същото време  дори левият El País, подкрепящ президента, печели 5 млн евро годишно от реклама на сексуални услуги.

Издателите възразяват, защото става дума за реклама (за 40 млн евро годишно) на законни дейности,  между които проституцията. Забранете я – и няма да я рекламираме, казва говорителят на асоциацията на издателите.

Според Гардиан,  в  Испания проституцията  е сериозен бизнес, в който са заети 200 000 труженици, голямата част от тях имигранти, голямата част от тях нелегални.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

…when one only remembers to turn on the light.

PS Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 го гледахме на кино наскоро, силно препоръчвам (ако сте фенове на Harry Potter)! :)

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Това е Мока в Сеславци. Бяха я докарали заедно с кутретата и преди 2 години. Малките не оцеляха, а и тя беше много болна, но някак се справи. Стоеше на покрива на една къщичка и молеше за ласка всеки, който мине оттам. Когато я преместихме в Богров беше една торба кокали, окапала козина и примирен поглед.

Малко по малко Мока започна да се чувства по-добре. Козинката и стана мека като плюш, качи килограми. Трябваше и само един добър човек да я види какво съкровище е…

Мина цяла година. Мока започна да вярва, че и е отреден живот в клетка. Хората идваха и си отиваха, всеки повел своето осиновено приятелче, но тя сякаш беше незабележима – не трогна ничие сърце, не попитаха за нея…

И така докато в живота на Мока не се появи Вероника Пирнарева. Вероника видя в топлите очи на Мока обещението за обич и вярност, докосна се до златното и сърце и я отведе право вкъщи. Мока ще си има ново име, нов живот, нов дом и най-важното истински приятел, когото да обича предано завинаги.

Лиценз: Всички права запазени

В разгара на лятото, когато повечето книжни емоции са съсредоточени по плажовете, градинките и високите надморски височини на планините, във Великобритания The Guardian, един от най-големите всекидневници с изключително силен книжен акцент в своето онлайн издание, започва отново одисеята на Not the Booker prize (Не-Букър наградата) - един различен литературен приз, явяващ се като алтернатива на известната Букър награда (Man Booker prize) вече трета година.

Не-Букър наградата е много по-непредвидима, много по-свободна, много по-читателска.

През следващите няколко седмици в специалната секция на Not the Booker prize в сайта на The Guardian ще се събират номинациите, а след като бъдат селектирани 6 книги, те ще бъдат дискутирани отново на сайта, за да бъде избран през октомври и новият носител на наградата. Интересното тази година е, че гласуването ще става чрез читателски ревюта, които гласуващите трябва да публикуват в секцията за читателски ревюта на сайта, а след това да приложат линк - доказателство за своя глас като коментар под книгите - финалисти.

За да е още по-интригуваща връзката с голямата и сериозна Букър награда, критериите за участие са същите и за книжното отличие на британския всекидневник.

Ето и какви са те:

• Може да бъде номиниран всеки завършен роман (или дълга поне дълга новела) написана от гражданин на държава от Общността на нациите, Ирландия или Зимбабве;
• Не се допуска английски превод на книгата, ако първоначално е написана на друг език;
• Не се допускат самиздат-книги, при които авторът е и издател или където нарочно е създадена компания с цел издаването на точно определена книга;
• Книгите трябва да са издадени или планирани за издаване в периода 1-ви октомври 2010 – 30-ти септември 2011.

Очертава се интересна надпревара, в която за съжаление на могат да участват български автори, но пък ние ще ви информираме своевременно за развитието на конкурса и за най-интересните новини около него.

Лиценз: Всички права запазени

Този младеж е намерен от добри хора с 3 липсващи пръста. Когато го доведоха за кастрация хората обясниха, че са затруднени със средствата и не могат да третират крачето му. Разбира се – протегнахме им ръка.

Операцията мина успешно, промивките също, дребният бързо си стъпи на крака. Как иначе – с такъв добър и весел характер!Никой не знае как е попаднал на улицата, как е пострадал, но едно е ясно – оттук нататък има кой да се погрижи за него.

Всяка седмица в клиниката на Богров се третират десетки кучета, които не биха получили медицинска грижа иначе. За да им помогнете – ДАРЕТЕ за клиниката на приюта.

Лиценз: Всички права запазени

Ерата на татусите официално приключи. Край. Перуци Джуниар си направил татуировка, посветена Перуци Синиар.

Borislav, God bless, you
Amen…

Амин, я… То целото тату амин… Запетайките след всяка буква и те амин… Борислав… Така ли го пише във фон-бука ти, бе, Перука, напиши нещо като Daddy, Tате, Този-фантастичен-този-невероятен…

Тва се едно покрай сълзите и сополите с Найлончето е отишъл при Борислав, амин и казал: “Здравейте Борислав, защо Валери треска Николета, настоявам честта ми да бъде отмъстена. Амин…”

Абе барем с йероглифи го напиши… Амин…

.
…И някъде там Спас Делев въздъхва с облекчение.

Очерк (и снимката от там) за един ден на Перуциев в, както колегите от Труд го наричат, ЕНШАДЕ, четете в.. Труд

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Публикувано е решение на Общия съд по дело Т-250/08   Batchelor / ЕК  с предмет искане за отмяна на решението на генералния секретар на Комисията, с което се отказва достъп до някои документи, разменени в рамките на преценката на съвместимостта с правото на ЕС на мерките, взети от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въз основа на член 3а (сега чл.14, списък на събития с голямо значение) от Директива 89/552/EИО Телевизия без граници.

Infront WM AG е дружество, учредено по швейцарското право, упражняващо дейност по придобиване, управление и продажба на права за телевизионно излъчване на спортни събития. То подава  оплакване до Комисията   по повод на мерките, приети от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въз основа на член 3а от Директива 89/552.

Комисията е приканена да предостави всички документи, свързани с размяната на писма с органите на Обединеното кралство след подаване на оплакването, както и всички статистически и други данни, съдържащи се в документите, предоставени във връзка с това от посочената държава.

Междувременно Комисията обявява мерките, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552, за съвместими със законодателството на Общността.

След консултация с органите на Обединеното кралство, които са  се противопоставили на оповестяването на тези писма въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, втора алинея на R1049, ЕК отказва достъп.

• Според жалбоподателя Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, тъй като се е основала единствено на мотивирания отказ на Обединеното кралство.

Според Общия съд държавата  е длъжна да мотивира своето евентуално противопоставяне въз основа на изброените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения. Когато държавата изпълни това задължение, институцията е длъжна да отхвърли заявлението за достъп, като не е длъжна да добавя собствена оценка на основателността на тези мотиви.

• Според жалбоподателя, решението на ЕК за съвместимост вече е взето и ЕК не може да се позовава на изключение поради работен процес.  ЕК и ОК смятат, че има данни,  които не биха могли да бъдат оповестени, без да се засегне взаимното доверие, което трябва да е в основата на отношенията между Комисията и държава-членка .

Според Общия съд:  ако се възприеме, че една държава  може да  изразява резерви относно сътрудничество с ЕК,  само защото  комисията е предоставила на трети лица достъп до документ, получен от държавата,  това  би означавало  да се подчини   политиката на ЕК  за достъп  до документи на съответните национални политики. Поради това отменя частично решението на ЕК, освен където действа изключението.

В решението се засягат и други въпроси  (мълчалив отказ и др. по R 1049).

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Решението   Batchelor / ЕК   позволява да се направят и някои изводи относно националните списъци на събития с важно значение за обществото. Според Общия съд  (т.94-95):

• държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може  в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава  желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

• Целта на спазването на правото на Общността не е застрашена, когато държава  не желае да сътрудничи при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерките, които тази държава приема или възнамерява да приеме. В подобна хипотеза посочените мерки няма да бъдат разгледани от ЕК, няма да се ползват от взаимно признаване и ще се приложи изцяло гарантираната от първичното право свобода на предоставяне на услуги.

Следователно според Общия съд ако една държава не предостави на ЕК за разглеждане национален списък+ мерки  по чл.14 ДАВМУ, това  не води до санкция за държавата.  

Разбира се, ако държавата не желае да сътрудничи, големият губещ са зрителите  – защото   целият механизъм на списъците е регламентиран с цел преобладаващата част от населението да не е лишена от достъп до значими събития, предимно спортни събития,  по безплатната телевизия.

(Нормата:  “Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата- членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.”)

С думите на Общия съд, България е пожелала да има политика към защитата на аудиторията по отношение на достъпа до значими събития. По-рано този месец  СЕМ  прие (с решение 140/ 12 юли 2011)  национален cписък и мерки за защита на достъпа на аудиторията до значимите събития в списъка.  България влиза и  в процедура за взаимно признаване.

Събитията:

1. Зимните и летните олимпийски игри;
2. Официалните футболни срещи на българския национален футболен отбор в годишния календар на УЕФА и ФИФА;
3. Футболните срещи за откриването, полуфиналите и финалът на Световното първенство по футбол;
4. Полуфиналите и финалът на Европейското първенство по футбол;
5. Финалът на Купата на България по футбол;
6. Международните срещи на националния отбор по волейбол (мъже);
7. Международните срещи на националния отбор по баскетбол (мъже);
8. Световна купа по ски (алпийски дисциплини);
9. Световно първенство по борба;
10. Световно първенство по художествена гимнастика и Световна купа.

За сравнение, Белгия и Обединеното кралство са включили в списъка си цялото световно първенство по футбол, а Обединеното кралство  -    и  цялото европейско първенство по футбол.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Скъпи Мтел, помните ли онази епична сряда? Аз я помня много добре. Оттогава насам нашето бизнес партньорство се разклати. И да ме пита човек защо все още имам ваш номер, който дори не ползвам. Мтелския ми апарат седи перманентно вкъщи, защото ми е неудобно да го вържа с блутута на колата и използвам приоритетно другия, който се връзва одмах. С този говоря с брат ми и нашите. Знаете ли къде е брат ми? На гъза на географията. На има-няма 12 часа полет от тук. Така че просто съм го заебал на бюрото си. Като сувенир. И затова съм безкрайно учуден от десетте есемеса към Вивател, които съм пуснал предния месец. Учуден съм най-вече защото другия ми телефон е с вивателски номер и бизнес абонамент и трябва да съм бил с ебахти тъпата глава, за да използвам мтелския да пускам есемеси към вивателски номера. Нещо повече. Аз есемеси почти не пиша. Освен когато си плащам синята зона. И те пак излизат от вивателския. Или пък когато пингвам съпорта на нета, че нещо се е скапал, но странно, той е с мтелски номер. Или пък когато жена ми е някъде далеч. Но и тя е с мтелски номер. С каквито са и 90% от останалите ми контакти в този телефон. Другите 10% са глобулски. Което прави този фарс много повече от нелеп. Вие, разбира се, сигурно имате ентрита в базата си, че съм пуснал есемес едикога си. Сигурно дори имате и ответния номер, собственикът на който, мога да си заложа лявото мадо, аз дори не познавам. Ако сте по-печени и закоравели в промишления шпионаж, тия ентрита могат дори да се окажат на хора, които познавам. Тогава наистина ще ви сваля шапка и ще имам едно наум какво се случва в публичните български телекоми. Но всичко това така или иначе няма значение. Нито ще седна да се занимавам с адвокати, нито ще доказвам моята правота и вашата измама. Вместо това най-накрая просто ще ви тегля една путка майна и ще приключа с вас, майка ви миндилска да еба, нещастни кондоми използвани.

Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

бебета в Богров

В парка се появи семейство с малко кученце – на не повече от два месеца. По цялото им поведение и няколкото разменени изречения, дори аз мога да кажа, че  това им е първо куче и въобще не знаеха какво се случва.

Казвам дори аз, защото като цяло оставям грешното впечатление, че разбирам много от гледане на кучета. Не е така. Аз съм коткар, семейството ми също, винаги сме гледали котки и всъщност много повече разбирам от котки. Вихър е първото ми куче. За щастие имам късмета да получавам всичката помощ, от което имам нужда, че и повече, както и отлични съвети. Не знам как щях да се справя и без двете.

След четене, питане и критични мислене, ми се ще да формулирам няколко съвета, за които имам бебе куче или мислят за такова:

Четете:

бебетата са супер сладки и вероятно детето ви плаче и се тръшка всеки път като минете покрай магазин за животни, но все пак проучете породите и необходимите грижи пред да си вземете кученце.

горещо препоръчвам книгите на Цезар Милан. Всички са гледали предаването, но книгите са доста по-полезни. Мисля,че ги няма преведени на български, но ги има в Амазон и по торентите. Аз лично четох тази, горещо препоръчвам. Въобще хваля книгите му, защото съм виждала с очите си колко е прав.

много полезни съвети можете да намерите и в dog.bg.

аз лично обичам да проверявам всичко в поне три източника, като наблягам на чуждоезичните.

Породата:

до голяма степен е въпрос на мода, често и на комплекси, но това е друга тема. В момента са модерни лабрадори и хъскита, както преди това бяха мопсовете, а преди време бяха дого аржентино, чао чао, далматините, а едно време сетерите, дакелите и колитата.

изборът на порода до голяма степен зависи и от мотива ви да имате куче: искате да водите нещо голямо и страшно,  да имате скъпо животно, да помогнете на животно или просто за да имате куче. Лично аз не одобрявам купуването на кучета при положение, че има хиляди, които имат нужда от домове и често са обречени на смърт, ако никой не ги осинови.

колкото до интелекта, личните ми впечатления са, че кучетата спасени от улицата – с порода или без, са в пъти по-умни, от която и да е порода. Изключвам обучените и пенсионирани немски овчарки. Въпрос на житейски опит и разнообразен ген. Не бих могла да го кажа по-добре

ако искате да осиновите онлайн има десетки кучета, които търсят дом. проверете на сайтове на Animal Rescue Sofia, Без дом или отново в dog.bg. Още при Асоциация приятели на животните Бургас, Animal Help Varma или Шарко. От Приятели на котката можете да осиновите коте. И тяхното място не е на улицата.

За първи път в парка

когато отидете за пръв път в парка не изпадайте в паника, ако другите кучета залаят или натъркалят вашето. То е бебе и по-старите в глутницата трябва да му покажат йерархията. Това също е много добре обяснено в книгите на Милан. Ако кучето е много агресивно и наистина има опасност, най-вероятно старите кучкари ще реагират още преди вас.

не пищете, не ръкомахайте, на викайте. кучетата, най-вече вашето собствено, се изнервят допълнително и става по-лошо. Правилото “не пищете, не ръкомахайте, на викайте” важи и ако куче залае вас, било то домашно или улично.

ако водите дете не му давайте са тича, да вика, да се хвърля да гали непознати кучета. оставете кучетата сами да отидат при него и да го подушат. Няма нужда да го плашите излишно със зверовете, просто му обяснете, че кучето не е играчка, а живо същество и не може да му се хвърля.

не изолирайте кучето си. Кучетата са социални животни, те живеят в глутници и имат нужда от контакт със себеподобни. Кучето ви само ще прецени с кои други на поляната му е хубаво да си играе.

Консултирайте те

с лекар, с интернет, с кучкари на които имате доверие. на поляната с кучета могат да се научат много полезни неща, но все пак бъдете критични и търсете второ мнение.

И за Бога, кастрирайте!

Кастрирайте кучето си щом направи 6-8 месеца. Това е най-отговорното нещо, не само спрямо кучето и вашето семейство, но и спрямо цялото ни общество

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported

Днес прочетох “The Power of Rachel Beckwith”, материал от @simonsinek, човек който безкрайно уважавам за работата му и способността му да казва нещата. Книгата му Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action е вдъхновяваща, но не за това е тази история. Историята на 9 годишната Рейчъл, която Саймън Синек разказа, ме потресе дълбоко, така че реших да я споделя тук с вас. Леко съм адаптирал превода, за да звучи по-добре на български, като съм поправил и цифрите, защото днес те са други.

Преди няколко дни 9 годишната Рейчъл Бекуит загива следствие тежка катастрова на магистрала I-90 в щата Вашингтон. Тя получава фатална травма (прекъснат гръбначен стълб) и за голямо съжаление лекарите не успяват да направят нищо, за да я спасят.

На 12 юни Рейчъл празнува последният си рожден ден. Тогава тя споделя, че не желае подаръци. Вместо това тя пожелава всеки от нейните приятели да дари $9 на CharityWater. “Нейната голяма, щура цел беше да събере $300, за да могат 15 африкански деца да имат годна за пиене, чиста вода”, споделил пасторът ѝ. Когато тя ни напусна ѝ оставаха $80, за да постигне своята цел.

Вдъхновена от щедростта на Рейчъл, църквата към която тя принадлежа публикува целта ѝ на уеб сайта си. След което даренията заваляват.

Когато днес аз дарих моите $9, сумата беше надминала $500,000. И желанието на Рейчъл да помогне на 15 човека ще помогне сега на повече от 25,000.

Рейчъл Бекуит е най-вдъхновяващото 9 годишно дете, което познавам. Затова реших да подкрепя мечтата ѝ и да даря за нейната кауза.

Ако това малко дете е докоснало и вас, може да направите същото. Ако сте съгласни да подкрепите каузата на Рейчъл, посетете Charity Water и дарете, колкото сметнете за необходимо.

Ако ли пък желаете да помогнете на родителите ѝ да покрият медицинските разноски, може да дарите чрез http://bobnw.org.

Ще ми се всички ние да сме толкова силни, че да научим нашите деца да мислят за другите преди всичко. Да ги научим да като Рейчъл Бекуит.

С това Саймън приключва. Аз мога само да добавя: Почивай в мир, Рейчъл…

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

• Първата е да се отслаби максимално Израел и да се наберат малко точки в политическата игра. Тази игра започна много по- рано , но  нейните контури се очертаха след поредното прекъсване на преговорите  между автономията и израелското  ръководство. Причината за това бе ясна още от началото – палестинците искаха да получат Източен Йерусалим за своя столица и да се разреши на бежанците да се завърнат по родните места, израелтяните не са съгласни да изоставят източната граница с Йордания, не приемат бежанци на своя територия, не искат да делят Йерусалим .
• Втората -  Махмуд Абас и неговото обкръжение осъзнават, че не са в състояние създадат жизнено политическо образование и ефективно да управляват държава, без да извадят палестинската икономика от блатото на корупцията и некомпетентността. Признаването на палестинска държава обаче ще им създаде ореола на бащи-основатели на палестинска нация и държава със всички произтичащи от това обстоятелства.

Лиценз: Всички права запазени

Всички ние сме израстнали с приказките за зайчето Питър, таралежчето мисис Тиги-Мигъл, котето Томи и катеричето Лешничко. А помните ли чудесните илюстрации в книжката? А колко от вас знаят, че те са дело на авторката?

Нека ви разкажа за нея....

Жената, която е създала толкова приказни моменти от детството ни, Хелън Бeатрикс Потър, е родена на днешния ден преди 145 години в Лондон в заможното семейство на адвокат. В много отношения тя е възпитана в типичния за епохата викториански стил. В нейно лице ние познаваме авторка с огромен литературен талант, но тя е много повече -  художник със завидна дарба, естествознател, учен, литературен критик..

Детството на малката Бeатрикс в днешно време ни изглежда странно и затворено. Тя е възпитана строго. За нея се грижели само гувернантки, които я обучавали в традиционните за епохата умения, които младите дами трябвало да усвоят – четене, писане, аритметика, рисуване с водни бои, ботаника. За викторианските момичета не било важно да продължат образованието си в колеж – това право имали главно момчетата, но било задължително да притежават знания в сфери като литература, изкуство, естествознание.

Любопитно е да споменем за дневника на писателката, в който тя пише от 14 до 16-годишна възраст. Той е написан със специален код, който тя измисля. Въпреки сравнително лесния код – заместване на една буква с друга, дневникът е дешифриран чак през 1958 г. от Лесли Линдър. В него Беатрикс пише за изкуство, критикува книги, които е прочела и споделя наблюденията си върху растенията и животните. Чрез дневника й, ние можем да я видим не само като естет и артист, но и като учен и критик, както и да научим много любопитни неща за начина на живот във викторианска Англия.

Беатрикс Потър била срамежливо и затворено дете. Нямала почти никакъв контакт с други деца, с изключение на малкия си брат Бертрам. Двамата имали много силна връзка помежду си и споделяли жив интерес към природата, който бил засилен от дългите им излети сред навън и посещенията им в природонаучния музей в Южен Кенсингтън, Лондон.

Едни от най-щастливите моменти в детството на Беатрикс и Бертрам били летата, които те прекарвали в няколкото летни къщи, наемани от родителите им в провинцията. Тези лета научили децата на любов към природата и всички живи твари в нея. Заедно отглеждали много малки животинки – таралежи, прилепи, змии, зайци, жаби, охлюви и прекарвали безкрайни часове в наблюдение и рисуване на растения и животни. И двамата имали безспорен артистичен талант, а родителите им ги окуражавали да го развиват.

Една от първите гувернантки на Беатрикс, сестра Маккензи, е човекът, на когото трябва да благодарим за страстта на Беатрикс към приказките. Строгата шотландка й разказвала неуморно за феи, вещици и всякакви други магически създания и така създала у нея увлечение към този фантастичен свят, което не я оставя до края на живота й.

Другият човек, когото изиграва сериозна роля в развитието на Биатрикс като детска писателка и илюстратор, е последната й гувернантка, г-жа Мур. Всъщност, колко от вас знаят, че историята за зайчето Питър се появила за пръв път под формата на илюстрирано писмо до едно болно момченце? Едно от децата на г-жа Мур било болно от треска и Беатрикс му написала писмо с историята за зайчето Питър с надеждата да повдигне духа му. Виждайки талантливите илюстрации в писмото, г-жа Мур окуражила Беатрикс да го превърне в детска книжка.

Копнееща за независимост от авторитарните си родители, Беатрикс се ентусиазирала от идеята. Така, през 1901 г., с малкото спестени пари, които имала, тя издала сама в тираж от 250 броя книгата за  „Зайчето Питър“. Книгите се разпродали веднага и малко след това тя успяла чрез общи познати да се свърже с издателство „Фредерик Уорн енд къмпани“, което се съгласило да отпечата още 8 000 копия. Те се продали още преди да излязат от печатницата.

Най-добрите книги на Беатрикс Потър се появяват в периода 1901 – 1922: „Зайчето Питър“, „Мисис Тиги-Мигъл“, „Катеричето Лешничко“, „Джереми Рибаря“, „Глостърския шивач“, „Котето Томи“, „Двете лоши мишки“, „Джемайма Патравата патица“.

В зрелите си години, авторката се заселва в Лейк Дистрикт – любима местност от детството и се омъжва за местния адвокат Уилям Хийлис. До смъртта си през 1943 г. тя се занимава усилено със земеделие, показвайки още един от многобройните си таланти. Издава двадесет и три книжки, които до днес продължават да бъдат превеждани на различни езици. Поставяни на сцена и екранизирани многобройни пъти, те са се превърнали  в неизменна част от приказния литературен свят на най-малките.

Беатрикс Потър е жена, която успява да превъзмогне многобройните ограничения над нежния пол, наложени от викторианското общество. Тя успява да се утвърди в професията си и да постигне завидна независимост – нещо, което малко жени от епохата успяват дори да помислят. Беатрикс буди възхищението ми именно с това – тя е пример за силната женска воля, която се бори с предрасъдъците и ограниченията на пола.

Знаете ли например, че микологичният научен труд на Беатрикс Потър върху хибридизацията на гъбите, представен пред Лондонското линейско общество, е четен от мъж? Защото на жените не било разрешено да представят научни трудове! Чак през 1996 г. посмъртно е публикувано писмено извинение към нея. Това сексистко отношение обаче не я отказва от научните й разработки. Затова днес нейните детайлни скици на гъби, пазени в музея Армит в Амбълсайд, са един от най-известните източници за разпознаване на някои видове.

Завършвам отдаването на почитта си към този невероятен човек на изкуството с цитат от самата нея:

„Помня, че като дете почти вярвах във феи и си играех с тях. Кой рай може да бъде по-реален от този, който запазва духа на детството, повлияван и балансиран от знание и разум...“

17.11.1896г., от дневника на Беатрикс Потър

Мили хора, вярвайте в приказките.

Лиценз: Всички права запазени

Не е съгласен бившите агенти на Държавна сигурност да се върнат в България... Смята, че министърът на външните работи иззема правомощия на други институции: разбирай - Белия дом.

За Първанов подстриганите права на агентите са пример за „примитивни противопоставяния”...

В случая с Доган и прословутия хонорар само най-мислещите усетиха конфликт на интереси. (Съдът не ги усети.) Но при Първанов и закона за дипломатите конфликтът е ясен. Самият той ДС-агент, какво може да каже за закон, който подрязва крилете на агентите?

Как пироманът би приел закон за защита на горите от пожар?

Как педофилът би приел закон за химическа кастрация?

Лиценз: Всички права запазени