Би трябвало да е сутрин, защото наоколо е светло. Вероятно спя, защото се чувствам като човек, когото се опитват да събудят – някъде в дълбочината на главата си чувам звуци, които приличат на нещо, което познавам… Колкото повече се опитвам да не се събудя, толкова по-ясни, отчетливи и познати стават звуците. И толкова по-близки… И по-ритмични. Този ритъм ми е познат. Сигурна съм…
Правя усилия да размърдам краката и главата си и да ги накарам да последват душата ми, която подтичква и подлитва наоколо в онзи ритъм.
Какво ли ми се е случило предната вечер… Чувствам се като дрогирана, ама още не мога да се сетя с какво…
Звукът се приближава и лека полека започвам да се сещам на какво ми прилича… Спомних си! Скарпините ми потропват по паркета! Сутринта към 3.00 ч., когато силите ме напуснаха и си тръгнах към къщи, скарпините ми отказваха да спрат да танцуват. Явно още не са се предали…
Трополенето окончателно ме разбуди и се сетих за началото на историята, завела ме на празника, след който се събуждам сега…
Историята е дълга и започва интересно.
Преди 6 години, двама души, които и сега носят едно прелестно малко огънче в душите си, решили да запалят с него и чуждите сърца. Насрочили първата репетиция за 11 април 2005 и започнали. Започнали и повече не спрели. Така се родил клуб „Чанове”. И понеже, огънят тръгне ли – не спира, тези двама души предали пламъчето на първите двама, после на следващите, на следващите, после искрицата прескочила в съседния град, от там през планината, та чак до морето и реката. Засега 
Чанове-те ставали все повече и все повече и във въпросната нощ се събрали да отпразнуват 6-я рожден ден на клуба.
Тази година, празникът по случай рождния ден на клуб Чанове се развихри на 15.04.2011 и беше колкото традиционен, толкова и различен. Събитието се състоя в бална зала, което бе отлична идея, защото нямаше маси и столове, които да пречат на хорото.
Приповдигнато настроение завладяваше гостите още от входната врата, където ни посрещаха усмивките на Мариан и Стефчо. Всеки гост получаваше сувенирче в замяна на куверта си, а Коце обикаляше измежду хората и ги поздравяваше. С някои даже си попя :) Залата бе постлана с балони, а във фоайето бяха подредени коктейлните масички.
Празникът започна официално малко след 20:00 ч. с няколко думи от Миленка и Коце.
Нашите събирания винаги много си приличат – по настроението, по атмосферата, по усмивките, по танците, по погледите и въздишките на начинаещите групи, по вълнението им, че са тук за първи път…
Тази година, това беше първото подобно събиране за групите ни от Елин Пелин, както и за Александър и Невена – ръководители на Чанове в Пловдив. Сигурна съм, че няма да им е последното и даже малко им завиждам – първият подобен купон се помни завинаги!
Традиционното в празника беше, че като почнаха хорàта – не спряха: имаше лесни, имаше и трудни, имаше десни, имаше и леви, имаше бавни, имаше и бързи – не останаха ненатанцували се чанчета. Естествено, сбъдна се и желанието на Миленка: „Като си тръгнете от тук, да не можете да ходите”. Не можехме да ходим, но можехме да танцуваме, така че си тръгнахме с танцова стъпка
По средата на празника се оказа, че не случайно сме оставили кувертите си в купата на входа. Харесвам томболите, особено когато имам късмет в тях. Не искам да ви дразня, но аз пък си имам чаша с логото на Чанове :) Някои чанчета спечелиха шапки, а Иван Запрянов получи награда за най-активен член на форум „Чанове”.
След още час-два танци, дойде време за тортата! Огромна и фантастично вкусна, както винаги. Не знам кой е измислил връзката между тортите и рождените дни, но има нещо вълшебно в този ритуал. Празник без торта не би бил истински рожден ден. А пък с тортата някак си естествено вървят равносметките. За Миленка и Коце, равносметката за изминалата година се изразява в нови групи на Чанове в София и страната, с нови помощник-ръководители и с много нови лица на репетициите. Това е и дефиницията за удовлетворение от добре свършената много много работа.
За мен, като чанче, остава удоволствието, че имам възможността да бъда част от този вид равносметка. Има още нещо, за което и Коце, и Милена, вероятно от скромност, всяка година пропускат да споменат и това е средата и атмосферата в Чанове. Не знам дали има друго подобно съ-общество от единомислещи хора, в което да има толкова много сватби и бебета накуп. Може и да не ви се вярва, но и в това Миленка и Коце също имат пръст. Ако на хората не им беше хубаво в клуба, те нямаше да ходят на танци, нямаше да се харесат и да се вземат и сега нямаше да очакваме толкова много бебета-чанчета
А това означава само едно: пламъчето, с което Миленка и Коце ни палят всеки път отново и отново, стабилно гори с истински огън!
П.П. Снимката е на Мария Асенова
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България