
В страна с пазарно мислене земеделският министър Мирослав Найденов щеше да бъде изхвърлен от политиката в момента, в който започна да свръхрегулира и ценообразува в храниталния бранш. Ако хората знаеха, че държавата няма място в бизнеса, включително в енергетиката, казусът АЕЦ Белене щеше отдавна да е решен в полза на данъкоплатците. Държавата нямаше да влиза с нашите пари и в бизнеса със спортните зали, както и в музейния бизнес. Популисти като Бойко Борисов, дори ако случайно попаднат в управлението, щяха да бъдат бързо върнати обратно откъдето са дошли след първите изцепки по адрес на чуждестранните инвеститори. Никой нямаше да си помисли да сложи социалистически настроения Стефан Константинов за министър на затъналата в социализъм българска здравна система. Никой нямаше да търпи финансовия министър Симеон Дянков и минута след като той си позволи да използва силата на държавата, за да рекетира бизнеса за отстъпки по вече сключени договори. Хората нямаше да протестират пред правителството с искане то да се намеси в ценообразуването на горивата, а вместо това щяха да питат достатъчно свободен ли е пазара за горива, за да има честна конкуренция. Също, достатъчно свободен ли е енергийния пазар и всички останали пазари.
Отчайващо е колко малко сме научили за тези 21 години. Трябва ли бизнесът да се освободи и да си замине както в книгата на Айн Ранд, за да разберат хората откъде идват благата? Колко още време е нужно да стагнираме, за да може публиката да разбере колко грешни и вредни политики провежда сегашното правителство, а до голяма степен и предишните правителства? Кога най-после поне т.нар. десни политици като Иван Костов и Мартин Димитров ще започнат да говорят пазарно, а не социалистически както в момента? Докога ще се питаме кой е Джон Голт?
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България