Магистралата е като от рекламна брошура за магистрали. Права, нова, не натоварена. Броим тунелите, някой от които с дължина над 7 км. За два часа стигаме Игуменица. Хващаме ферибота в 17:32 - буквално в последния момент. Цената - 9 евро на човек и 38 евро за лек автомобил (в едната посока). Изгасяме колата, споглеждаме се и започваме да се хилим. Какво пък нали сме на приключение.
 |
| Ако сте решили да тръгвате за Корфу има ферибот в 9:30, в 17:30 и в 21:30. |
Пътуването трае около час и тридесет минути, през които имаме време да си изядем носените от Каламбака гироси, да изпием по една топла бира и да се порадваме на вълните.
Корфу - град
Корфу -град е най-населеният град на йонийските острови с население от около 30 000 човека. Той е и основното пристанище на острова. Града има уникална архитектура повлияна от многовековните властвания на различни култури като: римската, гръцка, сицилианската, венецианската, френската и английската. Островът и града никога не са били окупирани от турците и затова имат много по-различен облик от всички останали градове в Гърция. В града има голям брой архитектурни паметници останали от отминалите епохи, някой от тях са: Старата и Новата Крепост, площада "Еспланаде", Площада на светците, Листон и др.
Навън вали, гърми, трещи и се извива ураганен вятър, но това не ни спира да поемем на нощна разходка из старата част на града, която удобно е разположена точно зад нашият хотел. Пошляпваме бодро из локвите и се оглеждаме във витрините на затворените магазинчета.
Спираме в ресторант с красивото име "Богинвилия" за скромна вечеря от прясна ципура, шефска салата, разядки, вино и узо за странно ниската цена от 28 евро и продължаваме напред през локвите, доволно замаяни обратно към хотел Кавалиери.
На следващата сутрин
Страхотна буря през нощта. Хотела, скърцаше и стенеше като стар рибарски кораб. Капаците на прозорците се блъскаха от силният вятър, а аз очаквах всеки момент обявяването на бедствено положение.
Страхотна буря през нощта. Хотела, скърцаше и стенеше като стар рибарски кораб. Капаците на прозорците се блъскаха от силният вятър, а аз очаквах всеки момент обявяването на бедствено положение.
На сутринта продължаваше да вали, явно пътешествията през октомври, освен всичките си плюсове си имат и някой минуси. След не особено добрата закуска, все пак решаваме, че сме тук и някакъв си дъжд няма да ни спре. Екипирани с чадър, със смела стъпка прекрачваме прага на хотела - и биваме пометени от една вятърно дъждовно мокра виелица, а чадърът ни служи единствено за ветропоказател. За щастие се разминаваме само с 10 минутна буря последвана от слънце. Всъщност този ритъм на дъждовни бури последвани от кратко слънце ни преследваше през целият ден.
Най-близо до хотела и наша първа цел беше "Старата крепост" (The Old Fortress). Крепостта е една от най-впечатляващите и запазени крепости в Европа. Построена от венецианците през 15 век върху основите на предшестващият я византийски дворец. За по-голяма сигурност крепостта е отделена от сушата посредством ров пълен с вода. През 1815 година, британците заменят дървеният мост свързващ крепостта със сушата, със сегашния стабилен 60 метров път.
Входа на крепостта се достига през "Еспланаде" или още наричан"Спианада" - централният площад на Корфу. Билета за достъп е 4 евро.
![]()
Около 20 минути пеша са ви необходими, за да стигнете до най-високата точка на крепостта. Според историците там е имало древен храм. Също така има доказателства, че през средновековието "Цитаделата" както наричат върха, е била обитавана. Намерени са останки от къщи и барутен склад. Гледката от върха си заслужава катеренето до горе.
На слизане от върха на крепостта ни хваща поредната порция дъждовна буря, при която окончателно загубваме чадъра като такъв.
Отърваваме се от него, защото в новата му форма единственото му предназначение е да разсмива хората и да привлича гръмотевици.
![]()
Решаваме да останем на тема крепости и се насочваме към Новата Крепост, като пътят ни минава през Площад- "Еспланаде" - най-централният площад в град Корфу, най-големият на Балканите и вторият по големина в Европа. Площада става обществен център по време на френската окупация на острова. Проектиран е в традициите на френската градинска архитектура. През лятото явно е чудничко място за мотаене, кафенца и оглеждане на тълпата.
Една от най-красивите сгради на площада е сградата Листон, която е построена в стила на Rue de Rivoli, Париж. Там се намират и най-скъпите и елегантни кафенета и ресторанти на острова. Гледката за нас обаче е малко стряскаща защото бурята не е минала без последствия.
![]()
Една от най-красивите сгради на площада е сградата Листон, която е построена в стила на Rue de Rivoli, Париж. Там се намират и най-скъпите и елегантни кафенета и ресторанти на острова. Гледката за нас обаче е малко стряскаща защото бурята не е минала без последствия.
Новата крепост (Крепостта на Св. Марко)
Новата Крепост е построена между 1576 и 1645 и стратегически е разположена близо до старото пристанище на града. Тези венециански укрепления се считат за шедьовър на военната архитектура. От четирите порти на крепостта само две са оцелели до наши дни, като и двете порти са увенчани със символа на Венеция - крилатият лъв.
![]()
Забавляваме се докато изследваме Новата крепост. След голямата буря, времето се задържа слънчево за повече от 10 минути и имаме време и да изсъхнем. Крепостта е внушителна и тиха. Имаме чувството, че сме единствените, които се разхождат по алеите, стълбите и коридорите на крепостта. Имаме възможност да изследваме всяка стая, кула и зъбер. Качваме се до най-високата точка и ползваме бойниците като пиедестали за снимки.
Новата Крепост е построена между 1576 и 1645 и стратегически е разположена близо до старото пристанище на града. Тези венециански укрепления се считат за шедьовър на военната архитектура. От четирите порти на крепостта само две са оцелели до наши дни, като и двете порти са увенчани със символа на Венеция - крилатият лъв.
 |
| Старата крепост в далечината |
 |
| От най-високата точка на Новата крепост |
Наиграваме се и решаваме да продължим разходката си из Корфу. Слизаме от крепостта поемаме по първата улица, която ни е пред очите. Надяваме че се насочваме към Campiello - старият квартал на Керкира, който е разположен в пространството между площад "Спианада" и Новата крепост.
Не използваме картата. Избираме се си някоя тясна уличка и поемаме по нея - "губим" се из старият квартал и се наслаждаваме на неговите скрити съкровища. Отново завалява дъжд, но така и така сме мокри няма защо да се крием. Очаровани сме от тесните улички, тайните малки площадчета, старите къщи и прането висящо почти на всяка къща.
 |
| Време е за изсушаване |
Лиценз: Всички права запазени