Второто Стъпало е скална формация, висока около 15 метра и се намира на 8577 метра надморска височина по северозападният ръб на Еверест. За алпинистите поели по този маршрут, тои представлява най-сложният катерачен проблем по пътят им към върхат.
Североизточният ръб за пръв път е набелязан като възможен за стигане на върха от първата разузнавателна експедиция изпратена от Англия, ръководена от енигматичният Джордж Мълъри. Понеже през 20те години Непал все още е бил със затворени граници за чужденците, те са предприели експедиция през Тибет и след четери месечно пътуване и търсене на маршрут стигащ до планината, най-накрая успяват да стигнат до склоновете на Еверест. Малката група алпинисти се изправят срещо огромната снежно-ледена стена и след успешното и изкачване и стигане до 7003 метра надморска височина, те стъпват на североизточният ръб. Опитното око на Мълъри веднага разбира, че този маршрут води до самият връх на Еверест и през следващите две експедиции, целите му са били точно преминаването на този ръб.
За първи път се твърди, че Второто Стъпало е преминато от китайска експедиция през 1960 година, когато тибетецът Наванг Гомбу и китайците Чу Йун-Хау и Уанг Фу стигат до връхната точка на планетата – 8848 метра. Те твърдят, че са изкачили Второто Стъпало, като са свалили обувките си и са катерили по чорапи. Проблемът с тази експедиция е, че не успяват да покажат снимки от върхът, затова сред катерачните среди винаги ще остане съмнението за техният успех.
През 1975 година, поредната Китайска експедиция, преминала през Тибет, полага основата на модерното преминаване по този маршрут, като монтират метална стълба на скалният участък. Така, трудността се намалява значително и пътят към върхът е отворен.
Самият Североизточен ръб предлага много предизвикателства пред алпинистите – от снежно ледено катерене, през скално катерене, правене на партина в дълбок сняг и не на последно място – изключително голямата надморска височина. В горната си част, след последният лагер 4 има три скални стъпала, за които са нужни добри катерачни умения.
Първото стъпало е скално образование в края на улея по които се изкачва и изисква доста набиране по фиксираните там важета. Намира се на 8500 метра надморска височина и затова за алпинисти това е доста трудно предизвикателство.
Mushroom rock (Камъкът гъба) е мястото където експедициите оставят допълнителни бутилки с кислород нужни за финалото изкачване. Самият терен е осеян с дребни камъни, които може да са предпоставка за подхлъзване при лошо стъпване с котките.
Второто стъпало е най-трудният участък от маршрута и се преминава само чрез Китайската стълба. Преди нея, има около 3-4 метра катерене по скална цепнатина, която достига до почти вертикалната 10 метрова стълба. Огромен проблем при изкачването е, че потенциалното падане би било над 3000 метра и е доста страшно. Освен това, на тази стълба обикновенно има големи задръствания от катерачи, като престоят понякога може да е над час, водейки до измръзвания и белодробен отток.
Третото стъпало е следващият скален проблем. Той е по-нисък и с по-ниска трудност, но с височината си от 8690 метра и поради факта, че сте в планината от 3-4 дни – изобщо не е за подценяване.
След преодоляването и, алпинистите започват изкачване по последната върхова пирамида. Тя е със стръмни склонове покрити със сняг. Освен това е изключително ветровито и открито, като по пътя си стигат до още три малки скални стъпала. Последните 200 метра се преминават по върховият ръб, които е изключително тесен и стръмен от двете страни, с наклони от 30 до 60 градуса и височина над 3000 метра.
Отворете снимката отделно за да се насладите на голямата картина.
Лиценз: Всички права запазени