Кое ни прави по-добри хора? Нашето собствено нещастие? Или чуждото?
Може би чуждото, но само това, към което сме съпричастни по лични причини… Лошо ли е?
Станахме ли по-суеверни? Или по-праведни? По-вярващи? Разбрахме ли, че с помощ към нуждаещите се можем да откупим собственото си крехко щастие и спокойствие?
Защо започнахме да си помагаме? За да спим спокойно? Или за да можем да кажем „аз съм добър човек и на мен това няма да ми се случи”?
Или защото разбрахме, че ако ние не си помогнем, няма кой друг да ни помогне…
Станахме ли по-благородни и състрадателни? Или правим всичко заради „общественото мнение”?
… имам още десетки въпроси като тези в главата си…
Имам и отговори. Разбира се.
Ако поискам вашите отговори на горните въпроси на прима-виста, какви ще бъдат те? Искам ги. Моля.
Знам, че ви звуча абстрактно. Нарочно е.
Сигурна съм, че четейки въпросите, част от вас не остават равнодушни. Вероятно този трепет е проявление на новото, по-доброто, което носим в себе си напоследък.
Да, носим. Напоследък сме станали много по-добри хора. Не всички. Част от нас. Малка част. Но достатъчна, за да спасява човешки животи и да държи надеждата наблизо.
Знам, че ви звуча крайно. Нарочно е.
Въпреки, че помощта обикновено е облечена в пари и „винаги става дума за пари”, тук не става дума просто за пари. Става дума за пари, дадени от сърце и душа. Малко пари. Твърде малко. Споделени с много искреност, отзивчивост и състрадание.
Като стигнем до парите и магията изчезва, нали?
Не. Парите са добър измерител.
И да. Не става дума за пари.
Знам, че ви звуча объркващо. Нарочно е.
Всяко начало е абстрактно, крайно, понякога объркващо…
Това е началото на една нова рубрика в блога, която съм кръстила „Нова надежда”. Вътре ще събирам разкази за добрината на хората. И силата. И смелостта. Разкази, в които ще откривате отговорите на горните въпроси.
За начало съм ви приготвила две впечатляващи истории за силата на човешкия дух, за магията на любовта и състраданието. Две истории за оцеляването. Две истории, които са показателни с това, че когато хората искат – могат! Ама трябва да искат! От душа!
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България