Негативно
Архитектурната професия и проектантите в България са без авторитет. Дали заради 50-те години типово проектиране, дали 20-те следващи ги, през които се създадоха ред фрапантни недомислици, но на архитекта в днешно време се гледа като на човек, който взима много пари, драска някакви неща и има връзки в ДАГ да си узакони драсканиците (ако ви звучи лаишко - нарочно е). Паметниците на творчеството на известните съвременни архитекти в България (доколкото имаме известни съвременни архитекти) са със спорно качество и законосъобразност, а големите сгради (”големи” като архитектурна ценност) най-често са с анонимен за обикновените хора автор.
Сигурно самите ние - архитектите, сме си виновни. Нямаме историческата база, нямаме темпа, нямаме традициите. Ние, както и много други професии, поемаме товара на Прехода. Във всичките му аспекти. Напоследък обаче световната практика и човешката нужда от качествена среда за живот донесоха и у нас полъха на “зеленото” строителство, на устойчивото проектиране и мисълта за сградата като за много повече от реализиран на практика чертеж.
Позитивно
През 2009 г. в София се основава Българският съвет за устойчиво развитие (или Bulgarian Green Building Council - BGBC), който поставя основите за разработване на система от правила и категории, по които една сграда да може да бъде сертифицирана като “устойчива”. Устойчива, разбира се, не само на земетресения, но и устойчива в един много по-обширен смисъл. Сградата, отговаряща на това определение, притежава много повече от четирите основни (за теорията) свойства на архитектурата - функционалност, стабилност, икономичност и естетика. Макар тези качества да са наистина фундаментът, сградите на 21в. имат още повече изисквания. Модерният човек е взискателен и капризен. Бумът на строителството, кредитните системи, изчерпването на невъзобновяемите енергийни източници, изводите от историята и т.н. - всичко това донесе нуждата от нова посока при създаването на обитаема среда.
Допреди няколко години се говореше основно за “зелени сгради”, които покриват всички изисквания за максимално използване на слънце, дъждовна вода, естествена вентилация и куп други за постигане на оптимална енергийна самостоятелност и отговорно използване на природните ресурси. Системи като LEED и BREEАМ не са новост и у нас. Тенденцията обаче е, че само “зелени” или само “пасивни” сгради не са достатъчни. Нужно е да се вземат предвид и няколко други фактора, за да е по-пълна картината.
BGBC разработи въз основа на немската система DGNB (Das Gütesiegel für Nachhaltiges Bauen) българска система за сертифициране на устойчиви сгради DGNB Bulgaria, която освен екологичните аспекти оценява и:
- икономическата целесъобразност (разходи по време на жизнения цикъл на сградата, възможност за промяна на вида на ползване и др.)
- социални аспекти (визуален комфорт, вътрешна хигиена на сградата, свободен достъп на движение, ефективност на пространството, градоустройствен образ и др.)
- техническо качество и качество на проектирането и строителството (разработване на концепции, интегрален проектантски екип, участие на бъдещите ползватели и обществеността в процеса на проектиране и т.н.)
По-подробен анализ на критериите показва, че проектирането на една устойчива сграда е по-сложен процес, който започва със заданието за проектиране, включва интегриране на критериите за устойчивост при разработката на проекта, по време на всеки етап от строителството. Готовата сграда се обследва до няколко месеца след завършването й и ако отговаря на изискванията на системата, получава съответния сертификат за качество.
Каква е идеята
Сградите, отговарящи на DGNB стандарта са икономически изгоден, устойчив пазарен продукт, с висока социална стойност и оптимални условия за обитаване, щадящ природните ресурси и среда.
Светът и в частност Европа поставя въпроса дали сградите (като едни от най-големите консуматори на ресурси) не са ключът към фундаменталната промяна на отношението ни към природата и средата. Мисията на архитектите е да поставят четирите главни свойства редом до екологичната и социална целесъобразност. Модерните технологии, използвани в устойчивите проекти, независимо дали са пасивни или активни, са почти незабележими и не нарушават естетиката на сградите. Разбира се, майсторите в архитектурната професия създават уникални решения точно с помощта на иновативни решения.
В заключение
ЕС подкрепя и стимулира устойчивото строителство чрез нови европейски стандарти и директиви. Системата е разработена и е в пилотна фаза на сертифициране на проекти. Кой ще се възползва от нея е въпрос на избор. Напредничавите мозъци (инвеститорски и архитектурни) вече го правят, дори и само като принципи. Време е българският архитект да започне да гледа една стъпка напред в развитието на обществото и да даде началния тласък на промяната. За вас не знам, но за мен именно това е пътят.
Лиценз: Всички права запазени