Библиотеката: Магията на Белград

Тези дни ви споделих размишленията на един италианец за това какво има в главата на италианците. Днес ще продължим разходката си в главите и характерите на народите, като посетим нашите западни съседи. Един белградчанин ще ни разкаже за магията на своя град и неговите жители…

Момо Капор е летописната памет на Белград. Автор на над 40 книги, много от които радващи се на голям интерес и днес, той е свидетел на не една епоха в развитието и съдбата на сръбската столица. Ще го видите на задната корица и на този сборник – със замислен поглед, подпрял глава на ръцете си, сякаш размишлява за вчера и днес, за миналото и бъдещето, за „онзи Белград“ и за „този Белград“. Наблюдава по улиците хората – онези красиви белградчанки, разхождащи с гордост телата си по улиците в сръбската столица, напрегнатите шофьори със смръщени вежди и готови винаги да се хванат за гушите заради най-малката драскотина, накитените на всеки ъгъл кафани, саловете по мързеливото течение на Сава в Ада Циганлия, където винаги къкри рибена чорба, високите и препатили зидове на Калемегдан, край които преминават остарели, но запазили дързостта си пенсионери…

Да, точноза това си мисли и точно там ще ни заведе Момо Капор. Сборникът с къси разкази „Магията на Белград“ без преувеличение е книга за душата. И колкото и клиширано да прозвучи, един любопитен прозорец, гледащ към комшиите, досущ по балкански. С наблюденията си над столичния град в продължение на десетилетия, авторът ни разкрива непознатите лица на това удивително място, съживява избледнелите образи на миналото – с калдъръмените улички, с пекарите, от които се носи аромат на прясно изпечен хляб, бръснарниците и ресторантите с изискани келнери… Ненадейно замирисва на скара – така, както може да мирише само в Белград, и от страниците надничат старите майстори, които нямат нужда от реклама, защото всички ги познават. Замирисва на плескавици, на агнешко, на силно кафе (и тук тайната е разкрита: майсторите никога не мият джезвето)…

От страниците наднича и нашият вечен главен герой – сърбинът. Незнайно защо не особено познат на нас, българите, изпълнени по начало с предразсъдъци, а близък, толкова близък по безброй черти. Сърбите и вечното им желание да живеят именно в Белград – лелеяна цел, заради която разпродават къщи и имоти в провинцията, а после се оплакват от въздуха и задръстванията… Или както пише Момо: „Белград е най-идеалният град на света за бягство на село през уикенда!“. Сърбите и киселото зеле, ароматът на който се носи до ранна пролет от апартаменти и лъскави сгради… Битакът и градският пазар, които трябва да посети всеки чужденец, за да разбере сърбите… Старовремските дворове и възрастните белградчанки, които правят магически гозби със запръжка, въпреки доказаната й нездравословност…

Сърбите и тяхното „бре“, малката думичка, която могат да вмъкнат във всяко изречение: „Айде, бре!“, „Ти ли, бре?“, „Бре, така си е!“, „Свири, бре!“. „В това малко бре сме ние, с всичките си пороци и благодетели – това, струва ми се, е нашата същност… И ако по някаква случайност се изгубим в белия свят, със сигурност бихме израснали отново от тези три букви!“, пише Момо Копор и аз неволно се усмихвам, сещайки се за значката, която закачих на раницата си при първото ми посещение в белградската столица. На нея се мъдри дръзкият, но някак свойски надпис: „FUCK OFF, BRE!“.

Написана с много носталгия по миналото и на места с недоверие и снизходителност към настоящето, книгата трогва с откровения език и бликащата от страниците топлина и обич на автора към своя град, към вечния Белград. Онези от вас, които са били там, със сигурност ще научат много, а дори може и да си съставят списък с неща, на които да обърнат повече внимание следващият път. Другите пък, които не са били, обезателно ще искат да отидат. А самите белградчани, прочели тази книга, може би ще погледнат с други очи на своя град, криещ под прашните си сгради и катове „дрехи“ очарованието на едни други времена, за които знаем от хора като Момо Капор. Беценно!