Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

В последните десетина години станахме свидетели на сериозен спад на доверието в архитектите и професионалните им способности, което доведе до явлението “проектиращият възложител”.

Високият жизнен стандарт на повечето инвеститори им позволява пътувания до различни чуждестранни дестинации, което води до едно своеобразно “ограмотяване” за световните архитектурни тенденции. Вследствие на това, много от тях добиват впечатление за себе си, че са добре осведомени и имат сериозна база за професионален дебат в тази област. Това рефлектира върху взаимоотношенията им с архитектите и става причина за различни основателни и неоснователни спорове и налагане на мнението на възложителите.

Също така, масовизацията на архитектурната професия, ежегодното бълване на стотици архитектурни кадри от университетите и пренаситеността на архитектурния пазар създават тежката обществена нагласа, че архитектурата е проста и лесна професия, не престижна и незаслужаваща уважение. Това увеличава увереността на възложителите в желанието им да наложат на архитекта това и само това, което са решили и се постига ефектът “или прави каквото ти казвам, или ще те сменя”.

Поради естеството на работата на архитекта, крайният продукт е свързан до голяма степен с форми, обеми, пространства, най-общо казано - визия - елемент от архитектурния продукт, до който инвеститорът може най-лесно да се докосне и да вземе участие при изграждането му. Това се случва посредством визуализации, като развиването на визуализациите в последно време още повече затвърждава убеждението на възложителите, че могат да участват наравно с архитектите в създаването на продукта и да ги конкурират в креативността. Резултатът от това в много от случаите е, че архитектът трябва да се съревновава със собствения си възложител, опитвайки се да покаже, обясни и докаже всячески, че продуктът, който предлага, е по-добър, защото е предмет на анализи, проучвания, проби и варианти, дълги години опит и тн., а не е просто внезапна необмислена хрумка, каквито често се явяват предложенията на много от инвеститорите.

Вместо да улесни процеса обаче, напредъкът на технологиите прави точно обратното - затруднява го. Инвеститорите стават все по-претенциозни и искат да участват все по-подробно и в повече фази и елементи от проектантския процес. А намесата на непрофесионалист преди завършването на даден етап води единствено до неправилно и нецялостно възприемане на продукта. Впоследствие се навлиза в многобройни и незавършени преработки, които спъват процеса, непродуктивни са и оставят чувство за не добре свършена работа и у двете страни.

У инвеститорите повече и повече се засилва липсата на доверие към архитекта, липсата на увереност, че архитектът е човекът, чиито решения са изпитани, добри, устойчиви, отговарящи на много, много повече условия, отколкото просто на добрия външен вид. Всички тези фактори изиграха лоша шега на възложителите, позволявайки им да взимат участие във всеки етап от проектантския процес и променяйки мисленето им в посока, че по-правилното ръководене на архитекта-изпълнител е прякото, а не непрякото. Защото в края на краищата това води до недоволство от крайния продукт у същите тези възложители , тъй като когато са налагали мнението си, не са си давали сметка, че не съобразяват куп неща, които са очевидни за архитекта и решението, което са наложили, не е подходящо, не е добро, не е устойчиво, не е работещо. В резултат от некачествения краен продукт, недоволството се пренасочва обратно към архитекта, който именно носи отговорност за проекта, а не възложителят.

Изходът от ситуацията е една крачка назад към самостоятелността. Изключително важно е клиентът да бъде допускан да наблюдава процеса само в определени завършени стадии и етапи; да може да коментира, оценява и изисква промени само на завършен продукт, което ще даде възможност на архитекта да представи идеята си в краен вид, за да бъде разбрана правилно и цялостно. Въпреки, че съществува риск от реакция тип “това не ми харесва, не си го представях така - хайде всичко наново!”, съществува и вероятността идеята да отлежи и самият клиент да свикне с нея и да осъзнае факта, че архитектът му е предложил дори по-д0бро решение от това, което си е представял и разминаването в идеите съвсем не означава, че това, което си е наумил, задължително е най-добро и трябва да бъде наложено.

Конкретен пример може да бъде даде с интериорен проект, представен пред клиента едва след цялостно завършване на визуализациите и при който мнението на клиента за по-малко от месец “отлежаване” претърпя развитие от “нищо не ми харесва” до “колкото повече го гледам, толкова повече ми харесва; няма да го променяме”:

© Cholakov-Gongalov Architecs; за по-голям размер на изображенията: натиснете тук.

Първоначалното отдръпване на клиента не е страшно, дори е характерно за днешните времена. По-важното е архитектът да представи продукт, зад който може да застане и който може да защити на професионално ниво. Но задължителното условие е продуктът да е в завършен вид. Ако архитектите искат да получат обратно доверието на възложителите, трябва да си го спечелят. Това не може да бъде постигнато чрез криворазбран стремеж за угаждане на клиента и допускане на непрофесионална намеса в процеса на работа, а напротив - спазване на дистанция, професионализъм и представяне на цялостна, а не половинчата работа.

Лиценз: Всички права запазени

 Продължаваме с разходката из остров Тасос. В началото Анжело ни води до Потос и манастира Св.Архангел Михаил, а днес ще тръгнем към Алики, Потамия и Панагия. 

Приятно четене:

Късно лято в Тасос

част втора

Алики, Потамия и Панагия

Залив на русалките  „Алики”(Aliki, Alyki)

gps: 40º 36’ 17.39”, 24º 44’ 28.57”

Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега.

Достъпът до плажа е малко проблематичен, тъй като местата за паркиране са ограничени, затова повечето посетители паркират на главния път и за пет минути по пътечките стигат до брега.

Над плажа са руините на старо светилище и селище от 6в. пр. н. е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки (Не може човек да не си спомни „Занемелите камбани” на Елин Пелин…). Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност да се набодете на многобройните морски таралежи. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове.

Останки от древно светилище

Базиликите са построени с материали от светилището

Мраморна пътека свързва светилището и базиликите

Мраморът се е обработвал на място

Старите кариери са прекрасно място за плаж

Морските таралежи са реална заплаха за плувците

Зад таверните се сушат октоподи

Потамня (Потамия, Potamia)

е малко традиционното село, разположено в най-източната част на острова, в непосредствена близост до Панагия и Хриси Акти. Потамия е построено в подножието на планината и  се състои от красиви малки къщи с каменни стени и дървени покриви.

Музей Вагис

Намиращ се в Потамия, този музей е посветен на световноизвестния гръцки художник и скулптор Полигнотос Вагис, който живее и работи в САЩ. Щастлив знак е, че творецът носи името на най-известния художник от древността Полигнотос.

Панагия

е планинско село на 7 км от Лименас, приело името на местната църква, посветена на Богородица. То впечатлява посетителя с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Построено е на склоновете на планината и предоставя един секващ дъха изглед към морето. Що се отнася до тесните улички на Панагия, характерна черта за тях е, че ширината им е такава, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са били през епоха, при която не са съществували автомобили и транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. В днешно време има по-голям околовръстен път в местността, който не нарушава традиционния характер на селото.

Всяка година на 15август в село Панагия се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Главната улица на селото се затваря от всички страни за жителите и посетителите на селото, присъстващи на празненствата, които са едни от най-големите в Християнството.

Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. За съжаление църквата е затворена от обяд до 17 ч., така че не можахме да я посетим.

След изхода на селото се намира пътят, който води към морето и към един безкраен плаж, наричащ се Хриси Амудя (Златни пясъци). Той представлява морска местност, разположена между нос Пиргос и края на остров Гамвуса. Както почти всяко село на остров Тасос, така и Панагия има свое пристанище – Скала Панагия, което се намира на 4 километра от селото. Тук се намира и Golden Beach– един от най-големите и най-благоустроените къмпинги на острова, достъпен и за каравани. Нощувката за двама души с кола и палатка е около 20 € на вечер. Разполагате с душове с топла вода, места за готвене, детски площадки, магазини и заведения, интернет.

Изгледът към плажа е зашеметяващ

На много места има извори, като най-известният е Изворът на любовта. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е Дракотрипа, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана.

Изворът на любовта

В центъра на Панагия, в двора на хотел „Хермес“ е разположена семейната

фабрика на Сотирелис за преработка на маслини

От 1915 г. тя работи само с местния сорт „фруба“ и в малкия магазин можете да си купите зехтин, сапун, сувенири от маслиново дърво. Цената на зехтина е стандартна – 20 €/5 л., но поне имате гарантиран произход и качество. Много любезно г-н Сотирелис показва, разказва, по стените на магазинчето множество документални снимки задоволяват любопитството. От него научаваме също за маслиново дърво на около 3500 години (показва ни и снимка), което продължава да ражда, но е не тук, а на остров Крит.

Sotirelis Olive Oil Museum

Panagia, Thassos GR-64004

gps: 40.730928,24.729462

тел.: +30 2593 061220

e-mail: thassosoliveoil@gmail.com

web: thassosoliveoil.gr‎

Фабрика за зехтин от началото на 20. век

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с о.Тасос – на картата:

о.Тасос

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Съвсем човешко е да бъдеш непрекъснато недоволен от собствените си успехи, да им се наслаждаваш за не повече от 5 минути, преди да се върнеш към мисълта колко още много ти остава да постигнеш. Колкото повече откази получаваш, толкова по-добър искаш да станеш. Вадиш фокуси от малката си опърпана шапка и ги подаваш на работодателя си, любимия човек, приятелите си: Това ще те накара ли да ме харесаш? А това? Ами ТОВА?

Такива мисли пробягват в сънените, махмурлийски глави на водачите по централните булеварди в София всяка сутрин между 7:30 и 10:00. Онази част от населението на столицата, която си изкарва прехраната с интелектуален труд. Хиляди недоволни, недоизпили първото си кафе, нецелунали сънените си деца, мъж, жена, но изкъпани и съвестни данъкоплатци се качват на колите си и потеглят към някой бизнес парк. Там заемат мястото си зад някое бюро и след 8 часа напускат офиса.

Всъщност ходенето в офиса е един от важните белези на общността. Общността на родителите, които винаги закъсняват да приберат децата си; общността на страдащите от схванати рамене, кръст и зачервени очи; общността на здравословно хранещите се, но винаги с проблеми с теглото; общността на жертвите на задръстванията. Всяка сутрин, докато дремеш по светофарите, по радиото бодри симпатяги те насърчават да устискаш до петък (сякаш петък ще настъпи някакъв катарзис). От задръстване до задръстване, от заплата до заплата, по пътя към…

Животът в Общността се променя по малки важни начини всеки ден. Няма структура, няма фундамент, нищо не остава залепено за друго, така че някои неща ни напускат, дори докато спим. Те са толкова тихи и внимателни, че когато го правят, просто остават незабелязани. Хората наричат това порастване или нещо подобно. Събуждаш се една събота и разбираш, че си съвсем сам, че всичко, с което си се заобиколил от понеделник до петък, всички тези happy hours, бизнес обяди, целият технологичен шум, който пробива тъпанчетата ти: всичко това не добавя нищо в живота ти. Чувстваш се като глупак – игра играта, която те накараха да играеш, и пак успя да стигнеш до момента на съвършена и пълна самота и отчуждение.

Може би нещо си сбъркал, докато си усвоявал правилата? Може би трябва да пратиш sms на някого? Може би трябва да внесеш още една вноска по кредитната карта или просто да излезеш тази вечер и да се разбиеш в някой бар? Какво още можеш да направиш, за да се почувстваш по-обвързан с нещата около теб?

Тогава просто един ден реши да престанеш с тези глупости, да се стегнеш и просто да започнеш да работиш, защото няма мърдане, защото бензинът е с пари, светът навън не спира да съществува с тръшването на вратата на тойотата и айпода в ушите. Светът си скъсва задника от бачкане, толкова много, че смърди. Най-накрая светът извън тойотата ти проумя, че това е изходът, че усещането за самота е просто първата mid-life crisis и оттук нататък ги чака само работа, недоспиване, лошо храносмилане и по някоя друга бира/ракия след работа.

В този ден спираш да ходиш на работа с кола. Измина стотина метра до спирката пред блока, не си взе лате, както всяка сутрин преди да запалиш колата. Спря се и огледа тълпата изгубени поколения на спирката. Хората – като оцелели след някакво бедствие, като герои от Пътят на Кормак Маккарти. Откога не сте се возили с градски транспорт? Тук няма пенсионери, които ще ти свият вафлите и после ще се усмихват сладко, няма момичета с бели панталони и дезодорирани подмишници на път за първия работен ден, няма хип-хоп танцьори. Тук има метъли, които раказват на други метъли как предната вечер са се разхождали с шише мастика в джоба и са пеели Deutschland, Deutschland über alles. Возейки си се с градския транспорт, започваш да забелязваш билбордове. Билбордове за Супершоуто на Румънца и Енчев, за рождения ден на ТВ Планета, чуваш, че Слави Трифонов води шоуто си от радиото, и си мислиш, че най-вероятно в тази държава е станал някакъв медиен преврат, щом Слави е превзел и радиото… Когато пътуваш с градския транспорт, задръстванията не те ловят, и се чудиш как е възможно. После чуваш как хората си пожелават По-бързо прибиране у дома, виждаш тези подпухнали лица и тайничко се чувстваш като Върха на хранителната пирамида. Пръв на село. Едноок сред слепци. Начело на безформена маса, чието щастие в живота се изразява в телевизия Планета, домашни печени чушки, изгодни карти за градския транспорт и кафе в сладкарници Неделя на национални празници.

Има някаква бездна между пътниците в градския транспорт и шофьорите със собствени автомобили. Вторник вечер, 18:30. Трамвай и десетки коли дремят на светофара, всеки в своята лента. Тълпата от трамвая гледа шофьорите в празните автомобили от другата страна. Вижда масивни или дискретни златни бижута, ръце с лакирани нокти, които държат цигара, вестник/куче/дете на задната седалка, поомачкани бели ризи, крака изпод къси поли и си мисли как би искала да е от другата страна на стъклото. Разсъждават какво има за вечеря, колко дни остават до заплата, че трябва да отидат на зъболекар. Шофьорите не поглеждат към трамвая. Втренчени в светофара, всеки заобиколен от своя кожен салон в своята траектория, от която не се отклонява – дом, офис, фитнес. Когато навън е тъмно и вали, дори можеш да се почувстваш една идея по-близо до съвършенството в тази твоя малка, топла, тиха кола – просто още едно място, където да се скриеш и да си фантазираш, че контролираш живота си и нямаш нищо общо с онези навън.

Една сутрин тичах към спирката, за да хвана автобуса. Виждах го как спира и как поне 20 души се затичаха около мен със същата мисия. Знаех, че след 10 м е поредният светофар, и ако мило се усмихна на шофьора, той ще отвори врата, за да се кача. Но нямах такова намерение. Спрях да тичам. Аз и още трима души около мен бяхме изпуснали автобуса си. Дишането ми започна да се нормализира. Бях се превърнала в бегач, в състезател, и сега отново бях станала човек. Погледнах лицата на другите до мен, които дишаха тежко. Може би закъсняваха за някъде, може би някой щеше да ги чака, може би никой нямаше да забележи отсъствието им, но телата им бяха свикнали да ги дърпат напред. Гледаха празното място, което преди малко беше заето от автобуса. Изправиха се и се обърнаха да видят дали следващият не се задава от завоя. Вътре в него бяха местата, които трябваше да заемат.

Лиценз: Всички права запазени

Иван е специален. Не знам дали се появи в точния момент или моменът време се формира около него и с негова помощ.

Иван е различен. Той е спокоен, грижовен, мъдър, търсещ, добър (освен когато играе настолни игри). Той прави оригами и ги оставя на публични места, стои си на главата, пее си тихо на бразилски португалски, носи ти чай на бюрото, пита как си. Понякога те поглежда и само се усмихва и това е любимия ми момент. Много обичам когато Иван се усмихва.

Иван гаси страхове все едно са мънички пламъчета. Сякаш ги докосва с мокри пръсти и пуф – няма ги! С Иван не се притеснявам, че мога да кажа нещо грешно – не мисля, не се въртя в търсене на думи. А ако имам страх, да му кажа нещо, когато го преодолея, всъщност в крайна сметка това ни сближава.

Иван не е перфектен. Понякога много искам да му кажа, че е дете, после разбирам, че не е. Той просто не е циничен. Той има път. Не знам как и къде, но някой ден ще стигне – тихо и учейки докато върви. И няма да спре.

Иван е тук е сега и не му отиват етикети.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Това не е заплаха. А покана. Преди да ти подадем ръка, нека първо се представим.

Кои сме ние?
Дигитална агенция Interactive Share, накратко Бандата. Хубави хора сме.

Какво правим?
– Всичко в сферата на онлайн рекламата.
– Разрастваме се. Бързо.
– Забавляваме се. Много.

Какво търсим?
Front end developer. Ето, че стигнахме до теб. Да видим дали ще познаеш същността си в долните описания:
– ако заговориш за работата си и околните не те разбират;
– ако обичаш да решаваш трудни задачи;
– ако ти се работи в екип с готини хора;
– ако имаш поне един чифт кецове;
– ако току-що си отговори с поне три „ДА“, може би си нашия човек… keep reading…

Вече се доближаваш до това, което си представяме. И все пак – имаме няколко основни…

Изисквания:
– HTML5 / CSS3;
– JavaScript;
– jQuery или други библиотеки;
– Владеене на английски език на работно ниво;
– Опит с Responsive Web Design;
– Photoshop or Fireworks;
– 1+ година опит.

Да не забравяме и най-важната част.

Предложението:
– Работа в творчески екип от млади специалисти, занимаващи се с онлайн реклама и маркетинг;
– Професионално развитие;
– Много добро заплащане;
– Гледка към Витоша и джага в почивките.

Предпочитаме личния контакт, така че ако си заинтересован, изпрати ни актуално CV и портфолио с реализирани проекти и ела да се запознаем.

На поканата ни отвърни на: maria.petrova@interactive-share.com

Лиценз: Всички права запазени

Кои сме ние?
Дигитална агенция Interactive Share, накратко Бандата. Хубави хора сме.

Какво правим?
– Всичко в сферата на онлайн рекламата.
– Разрастваме се. Бързо.
– Забавляваме се. Много.

Какво търсим?
Social Marketing Expert

Социалната среда и мрежи се развиват изключително бързо и разнопосочно. Човекът, който търсим трябва да притежава огромен творчески потенциал (понякога и развинтеното въображение помага), за да може да използва социалните мрежи по всички подходящи начини и да отговори на очакванията от клиента.
Ще трябва да се справя и в екипна работа с отзивчиви, млади, готини специалисти (тук се хвалим).

Концепцията на социалните мрежи е да забавлява и разтоварва. Въпреки това, работата си е работа – ще трябва да се поемат и отговорности:

– разработване и прилагане на ефективни стратегии за комуникация на клиента
– генериране на идеи и концепции за активности /приложения/ във Facebook
– подготвяне на документи, презентации, ценови оферти
– управление на планираните активности (поддръжка, генериране на съдържание, мониторинг, анализи, отчети, оптимизиране)
– създаване и управление на Facebook ads
– поддържане на контакти с агенции, медии и клиенти

Имаме и изисквания:

– Релевантен опит на подобна позиция
– Познаване на „добрите практики“ и актуални тенденции в маркетинга на социалните мрежи – Facebook, Twitter, Pinterest, Google+, LinkedIn
– Добро познаване на дигиталните „маркетинг инструменти“
– Отлични компютърни умения (MS Office, Internet, WordPress, PhotoShop)
– Владеене на английски език

А предложението ни включва:

– Възможност за работа във водеща дигитална агенция
– Интересна работа сред екип от специалисти в областта
– Придобиване на ценни знания и умения
– Възможност за кариерно развитие
– Прекрасна гледка към Витоша

Изпрати ни актуално CV и снимка и ела да се запознаем!
maria.petrova@interactive-share.com

Лиценз: Всички права запазени

Кои сме ние?
Дигитална агенция Interactive Share, накратко Бандата. Хубави хора сме.
Какво правим?
– Всичко в сферата на онлайн рекламата.
– Разрастваме се. Бързо.
– Забавляваме се. Много.

Какво търсим?
Web developing машина.

Изискванията
- Опит с PHP 5
- Познаване на MVC модела
- Опит в работата с SQL и оптимизацията на заявки и бази данни
- Опит в изграждането на web-базирани приложения
- Добри познания по JavaScript, HTML/XHTML и CSS

Предимствата (тук е момента да блеснеш)
- Опит с Magento
- Опит с jQuery / prototype
- Опит на аналогична позиция
- Желателно е познаване на ползваемост на уеб сайтове
- Желание и мотивация за развитие и усъвършенстване на знанията

Предложението
- Работа в творчески екип от млади специалисти, занимаващи се с онлайн реклама и маркетинг
- Професионално развитие
- Много добро заплащане
- Гледка към Витоша и джага в почивките

Изпрати ни актуално CV и портфолио с реализирани проекти и ела да се запознаем:
maria.petrova@interactive-share.com

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Преди време в изданието сте срещали материали за точковата редукция. Характерен мит сред начинаещите бодибилдъри е например това, че многото коремни преси водят до сваляне на мазнините от корема. В това всъщност вярваше и старата школа - някои световноизвестни културисти като Франко Коломбо са правели стотици преси с надеждата да редуцират мазнините на корема.

Основи на хипотезата, че "мазнините могат да бъдат изгорени локално с локални тренировки"

Нашите изследвания досега показаха следните неща. Точковата редукция е по-скоро мит. Мазнините се задържат в мастните клетки, които биват хормонално активирани. Когато мазнините се концентрират в тялото, има определена зоновост: напълняването зависи от това дали сте мъж или жена:

• Един възрастен мъж има тенденция за натрупване на телесните мазнини в гърдите, корема, "любовните дръжки"и задните части, до придобиване на форма "ябълка".
• Възрастната жена има тенденция да носи мазнини в гърдите, бедрата, талията и ханша, за създаване на "круша"форма.

Разликата от мястото на мазнините идва от половите хормони естроген и тестостерон. Те имат активиращ ефект върху натрупването в мастните клетки; нещо повече, очевидно е, че при различните полове концентрацията на мастните клетки и рецепторите им за различните хормони е различна и предварително обусловена.

Вече сме разгледали този проблем в статията "Точковата редукция"с алфа- и бета-рецепторите на мастните клетки, като в цялост тяхната хормонална зависимост е и по-широка от зависимост само от половите хормони, но това е най-често изявената диференциация.

Очевидно е, че свалянето на килограми от определени зони е налице, като с преимущество за организма са точно тези зони, в които той по принцип не натрупва мазнини или избягва да ги натрупва. Това означава, че при всички положения предразположените области най-бавно и най-трудно ще "предадат"мазнините си.

Т.е., точкова редукция има, но тя е предварително обусловена в организма на човека. Кой къде първо ще свали е въпрос на гени, тренировъчна история и хормони.

Следващият важен момент е, че всъщност хормоналният баланс е този, който активира топене или натрупване на мазнини в различните варианти. Влиянието на движението на отделен мускул върху процеса е нищожно.

Третият важен елемент е, че кръвният ток е по същество това, което пренася и свързва хормоните и така активира процесите на метаболизма на клетката. Т.е., не самият мускул, но кръвта поражда активизирането на освобождаването на мастната тъкан от товара й. Отново хормоните способстват възприемането на попадналите в кръвта мастни киселини от мускулните клетки, а не обратното им складиране.

В крайна сметка е много трудно да повярваме, че мастната редукция може да съществува. Въпреки това някои съвременни мнения, потвърдени с изследвания, възраждат този позабравен въпрос.

В подкрепа на точковата редукция

Науката ни казва, че притокът на кръв е от решаващо значение за екстракцията на мазнините (Фрейн 1999). Лош приток на кръв към определени части на тялото се равнява на лоша загуба на мазнини от тези области. Фрейн дори твърди, че има доказателства за това, че развитието на мастната тъкан влошава кръвоснабдяването на мястото, откъдето и възможностите за увеличаване на разграждането на мазнини са намалени – по-малко хормони стигат до проблемната тъкан и транспортът на мазнини навън е затруднен. В подобно съждение определено има логика.

В своето изследване Лауъри (2011) прави една според мен неточна аналогия между по-студените части на тялото, мазнините и кръвоснабдяването. Наблюдаваната от него студенина на затлъстелите части е кожна студенина, която не се дължи точно на намален приток на кръв, а по-скоро на топлоизолиращ ефект на мазнините; понеже голямата част от топлината се генерира във вътрешността на тялото, мазнините се превръщат в естествен изолатор между кожата и центровете на поддържане на температурата, а температурата се разпространява не само по кръвен път, но и директно. Смятам, че тук аналогията е неточна, въпреки че някои идеи в изследването не са пренебрежими.

В сравнително скорошно проучване се посочва, че притокът на кръв и липолизата са по-високи в подкожна мастна тъкан в непосредствена близост до контрактиращ мускул (Stallknecht, 2007 г.). Авторът изследва промените в структурата и концентрацията на мазнини при упражнения с краката в продължение на 30+ минути при няколко човека и заключението е, че полза от подобно движение за липолизата определено има, като според него то се дължи на увеличения кръвен ток през задвиженото място.

Очевидно има значение и температурата, която ускорява клетъчните процеси, защото тя ще помогне за преминаването на мазнините през мембраната (без да е активатор може да ускори процеса), а контрактиращият мускул определено произвежда и топлина. 

Някои контрааргументи

Можем да приведем обаче и редица други доводи:

1. Не можем да говорим за реална промяна в кръвообращението вследствие на натрупаната мастна тъкан.
2. Ефектът на кръвообращението реално не се променя; има известно разширяване на кръвоносните съдове на място от напрежението, но ключовата характеристика – скоростта на кръвния ток – не се изменя локално и зависи от съвсем други фактори.
3. Придошлата кръв е само малко повече и не може да се твърди, че е по-богата на хормони или по-транспортабилна от останалата кръв в организма.
4. Термичният ефект също е много малък.
5. Упражненията, за които говорим, не са от типа кардио, а са силови. При тях мускулът много често и безпроблемно работи дори на "кислороден кредит", т.е. използва различни неокислителни метаболитни техники, за да си набави енергия. Казано с други думи, въпросните упражнения не са правилният вариант, за да предизвикат масирано топене на мазнините. В конкретния случай те може и да имат малко по-голям ефект върху разграждането на мазнините, но като цяло ще имат по-слаб ефект от усърдна кардио тренировка и поставят въпроса "Струва ли си?"Струва ли си да претренирате даден мускул силово срещу минимално хипотетично топене, вместо да приложите стандартна диетологична + кардиоатака за радикално преодоляване на проблема?

Принципи на хипотетична тренировка за точкова редукция

Бих отговорил на последния въпрос от предната подточка с "по-скоро не". Контракции на отделен мускул до безкрай с цел отслабването му, ако изобщо дават ефект, ще е за сметка на фитнес програмата и няма да могат да се мерят по резултатност с диета и кардиотренировка. Но ако все пак сте решени да опитате или борите конкретен проблем, тогава спазвайте следните принципи при формирането на хипотетична тренировка за точкова редукция:

• Дефинирайте най-големия мускул в проблемната зона.
• Измислете контрактиращи упражнения за него, които максимално да се доближават до кардио дейност или поне да не ви натоварват твърде много и да можете да направите по много от тях.
• Търсете по-комплексно натоварващи района на мускула движения, с идеята да увеличите общия кръвен приток. Например за краката - клекът би имал по-широк ефект върху бедрата от сгъването.
• Търсете включване и на близки мускули поради същата причина.
• Не подценявайте скоростта на работа, желателна е средна до висока интензивност на повторенията.
• Може да комбинирате или дори да замените движението с подходяща по натоварване аеробика.
• Хипотетично можете да увеличите ефекта чрез локално загряване на мястото – термоколани или друго.
• Ако можете да си го позволите - опитайте хипокситерапия. Там проблемът със стимули за кръвонапълване е решен с нанасяне на термогенни кремове върху желаната зона, трениране при висока температура и вакуум. 

Но не забравяйте едно основно нещо. Мечтата за точкова редукция е идея най-често на хората с по-слаба воля за сериозни диети. Допускам, че реален ефект може да има, но в крайна сметка той ще е малък и трудоемък. Затова не подценявайте традиционните теории за топене на мазнините и търсете алтернативи предимно ако те спрат да работят.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Победителят в конкурса „Свят, който харесваш“ за най-добро решение за борба с измененията на климата е „Пасища за биоразнообразие“. Португалският проект бе отличен за новаторските си решения за намаляване на емисиите на CO₂, ерозията на почвата и риска от пожари, както и за повишаване на производителността на пасищата. В проекта участват над 1 000 португалски фермери, които получават смеси от семена, адаптирани към различни видове почва и помагащи за увеличаване на нейната устойчивост на климатични колебания. Проектът е подпомогнат от организацията Terraprima и води до подобрено плодородие на почвата, задържане на вода и устойчивост на ерозия, както и до увеличаване на продуктивността на пасищата в много части на Португалия.

„Пасища за биоразнообразие“ с наградата

На церемонията по награждаване в Копенхаген наградата за „Пасища за биоразнообразие“ бе обявена от европейският комисар за действията в областта на климата Кони Хедегор. Тя каза:

“Този проект е чудесен пример за това как практическите решения за действия в областта на климата могат също да спестят пари и да помогнат за създаване на работни места и растеж. Бе наистина обнадеждаващо да видим колко много новаторски проекти от целия Европейски съюз участваха в конкурса „Свят, който харесваш“. Време е тези решения за борба с изменението на климата да се приложат масово, за да изградим свят, който ни харесва, с климат, който ни харесва.“

Ето и видео разказ за проекта:

Общоевропейската информационна кампания на Европейската комисия „Свят, който харесваш.С климат, който харесваш“, от която конкурсът е част, насърчава практически, новаторски и икономически ефективни решения за борба с изменението на климата. Отличени бяха и 2 проекта подгласници:

• Въглеродна акредитация на летищата:
  Този европейски проект, установен в Брюксел, е сътрудничество между 75 европейски летища, които се стремят да подобрят своята енергийна ефективност и да понижат емисиите си на CO₂. Програмата бе създадена от европейския летищен търговски орган ACI Европа през 2009 г.

• Нискоенергийни къщи за всеки:
  По този проект на полската организация Dworek Polski се строят традиционни полски къщи, които са едновременно на достъпни цени и с ниска консумация на енергия.

—

Повече информация за кампанията и конкурса тук, във facebookи twitter.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени