Излезе официалният клип към общото парче на UNKLE и Ник Кейв, Money and Run.

Песента е част от излязлото наскоро EP, Only the Lonely, включено и в разширената версия на последния им албум, Where Did the Night Fall.

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 United States

Лиценз: Всички права запазени

Всеки ден нови върхове. Лицето е на Русата Златка, а тялото е правено на 3D, вероятно с Poser. Лек монтаж на Photoshop и бум – джакпот. Интересно как се го оформили в договора юридически – “ползване на глава за рекламна кампания”?

Къде остана истинската женска красота, подпомогната от чудото на пластичната хирургия?

снимка – Киро

Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic

[issuu width=620 height=481 showHtmlLink=false documentId=110601091822-2c2afbcccaae49e39fcb92cd2c00da55 name=razdvoenie username=azcheta tag=azcheta unit=px id=42d733e3-00a0-05a3-da1e-be57a89fb5cb v=2]

Лиценз: Всички права запазени

Прочетете откъс от книгата "Раздвоение" на Янг Куиджа, по която е организиран конкурс за есе до 3500 знака с меганагради - лаптоп и електронен четец, плюс още много награди. Конкурсът е организиран от „Изток-Запад”, “Аз чета” и Института за преводна дейност в Корея, а повече информация можете да прочетете тук.

Конкурсът "Раздвоение" се провежда с медийното партньорство на “Книга за теб”, “БГ Книг@” и списание “Книжарница”.

[issuu width=620 height=581 showHtmlLink=false documentId=110601091822-2c2afbcccaae49e39fcb92cd2c00da55 name=razdvoenie username=azcheta tag=azcheta unit=px id=42d733e3-00a0-05a3-da1e-be57a89fb5cb v=2]

Лиценз: Всички права запазени

По повод третата годишнина от следването му, Ян Андерсън прави анимационен филм за скално катерене. Както той казва, темата му е много на сърце, а предизвикателството е същото като тур от висока категория :)
Приятно гледане.

Лиценз: Всички права запазени

Една от целите на проекта винаги е била не само да обединява хората, които обичат по-нестандартната страна на днешната музика, но и да се говори за нея, да се слуша, да достига до все повече хора, защото в България се случват много ценни неща, които остават неизвестни за аудиторията им. И дойде моментът да направим още една крачка в тази посока.

Търсим хора, които искат да пишат за любимата си музика и да я споделят със света – статии, впечатления от албуми, репортажи и снимки от концерти, фестивали, всичко, което ви е заинтригувало в сферата на алтернативните, инди, електро-поп/рок жанрове.

Няма значение колко неизвестна или твърде известна е групата, за която имате желание да говорите, в коя точка от света се е провело събитието или колко ъндърграунд е. Няма значение на колко сте години и колко музика сте слушали досега, нито какъв опит имате в писането, снимането или провеждането на интервюта.

Откакто сайтът съществува сме имали много гост-автори, но ни се иска ентусиазмът към споделяне и обсъждане да бъде постоянен и развиващ се. Може би в този дигитализиран свят подобни инициативи са най-близкото до това да започнеш фензин с оскъдни средства, да разкажеш да приятелите си за новият албум, който си купил, да събереш около себе си хора, които усещат духa на времето чрез музиката.

Въпреки че ние решаваме кои текстове ще публикуваме на сайта, смятаме да сме максимално отворени към тематиките им и стила, в който се написани.

Ще се радваме да прочетем материалите и идеите ви на indiots (at) indioteque.com :)

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 United States

Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

В Народното събрание е внесен нов законопроект за изменение на НК. Предвижда изменение на разпоредбата за проповядване  на омраза на религиозна основа – разширяване на обхвата u  въвеждане на долен праг на санкцията лишаване от свобода.

*

Законопроект за изменение на НК

Параграф единствен : Чл.164,ал.1 придобива следната редакция :
Чл.164,ал.(1) Който проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева , както и с обществено порицание.

Мотиви
Глава трета от Наказателния кодекс урежда материята относно престъпленията против правата на гражданите.
Съществува разлика между текстовете по раздел първи, третиращи
престъпленията против равенството на гражданите и текстовете по раздел втори , третиращи престъпленията против вероизповеданията.
Чл.162 , ал. 1 обявява за престъпление проповядването или подбуждането към дискриминация , насилие или омраза , основани на раса, народност или етническа принадлежност.

( Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.)

Чл.164 , ал.1 обявява за престъпление проповядването на омраза на религиозна основа.
( Чл. 164. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.)

При тази редакция проповядването на дискриминация или насилие на
религиозна основа , а така също и подбуждането към дискриминация , насилие или омраза на религиозна основа остават несанкционирани.
Считам ,че законът следва да има еднакъв подход към престъпленията против равенството на гражданите и престъпленията против вероизповеданията. Това налага уеднаквяване на тестовете , визиращи изпълнителните състави на тези престъпления. Тъй като това са престъпления с еднаква степен на обществена опасност, считам че следва да се уеднаквят и наказанията, като се избере по-тежкото такова на чл.162, ал.1. Наличието на долна граница на наказанието отнема възможността за прилагане на правилата за условно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Вносител:
Христо Бисеров

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

На гърба на каталога Polygraphy Info 2011 имате подарък – енергийната напитка Creativit от Булгед. Специално предназначена за графични дизайнери, арт и креативни директори, PR специалисти, рекламисти, мениджъри /над 16г/

Вижте за какво и как се използва.

Яката работа!

Купи онлайн!

Лиценз: Всички права запазени

„Драги ми Смехурко,

От черква се върна баба Цоцолана. Моята дружина пред нея застана.

- Какво ново, бабо?

- Денят на детето днес цял свят празнува! Навсякъде днеска децата царуват! Днеска няма глъчка! Днеска всичко може!

- Ех, игра ще падне! – обади се Мика. – Патилански празник днес е, то се вика…”

* * *

Докато се подготвях за поредното издание на литературен клуб „Аз чета детски книжки” с прочита на „Патиланци”, попаднах на писмото „Денят на патиланците”. И веднага реших, че ще си запазя ревюто на книгата на Ран Босилек точно за днешния ден – 1. Юни, Международен ден на детето.

Припомняйки ви за Патиланчо, Смехурко и веселата Патиланска дружина, ще се опитам да ви пренеса в света на смеха и игрите, на безкрайните лудории и забавленията, които само децата могат да измислят!

Би трябвало всички вие вече да познавате героите на Ран Босилек, прославили името му сред всички деца. Писмата, написани от Патиланчо до Смехурко, разказват за пакостите, които едно момче прави. От добра воля, разбира се! Да не си помислите друго…

По-интересният факт е присъствието на баба Цоцолана, при която Патиланчо работи като слуга. Тази стройна госпожа попада волю-неволю в игрите и закачките на патиланската дружина, а за благодарност пошляпва силничко главния виновник, че даже светкавици хвърчат!

Всички истории са забавни, смешни, понякога чак тъжни. Не искам да ви разказвам повече, защото книгата трябва да се прочете. Можете обаче да се запознаете с разсъжденията на отбора третокласници, с които разисквахме в рамките на час и половина книгата, научихме много едни от други и най-вече се забавлявахме :)

И за капак на всичко:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЛКИ И ГОЛЕМИ ДЕЦА! Не спирайте да се забавлявате, да се усмихвате и да правите света по-добър, по-чист и по-красив!

С много обич,

Вал Стоева

Едно непораснало дете

Лиценз: Всички права запазени

Ако работата Ви е свързана пряко с обслужване на клиенти (в реално време), тогава няма какво да му мислите. Работете винаги, когато има клиенти

Ако момента на създаване на продукта от вашия физически или интелектуален труд не съвпада с неговото презентиране или потребление, то може да бъдете и по-гъвкави с работното си време.

Аз лично обичам да деля работното си време на три части.

Ранна – докато всички други още спят/приготвят се/ пият кафе / шофират в задръстване и т.н.

Времето от 7 до 9 е прекрасно за творческа работа. Тогава умът ми е най-бистър, ентусиазмът най-голям и се чувствам най-работоспособен. Ако трябва да се напише оферта за сложен сайт, идея за кампания или да се подготви медиаплан – това е времето.

В официалното работно време е добре да се концентрираме в кореспонденцията, обсъждането на текущи въпроси, срещи с колеги и клиенти и т.н. колективни задачи. Примерно от 10 до 15 часа.

Не съм нощна птица, но често работата между 10 и 12 вечерта носи друга гледна точка. Много по-самокритична. Това е подходящо време за правене на презентации, четене и подбиране на ценни ресурси, нахвърляне на записки, проучване на нови клиенти и проекти.

Според физическото състояние, настроението и най-вече текущите приоритети, тези времеви зони могат да се разширяват или изключват.

По-важен е въпросът колко да работим?  Това зависи от шефа. Ако той е непреклонен в искането си да ви вижда в офиса от 9 до 18 часа. то това ще убие всяко ви желание да работите извън това време. Колкото и предимства да има в това.  Ако пък резултатите са единственият измерител на работата ви – би трябвало да нямате проблем в избора на работно време.

Повечето офиси са достъпни 24 часа в денонощието, а и у дома може да се създаде уютно място за работа.

И най-важното предимство на това работно време – ще имате повече време за семейството си, децата и своите хобита. Та даже и за лекции.  А да – не е опция да се работи през цялото време от 7 до 24 часа, освен ако не ви плащат добър overtime

Лиценз: Всички права запазени

След като вчера излезе статията, че искат да върнат военното обучение в училищата, падна малка бомба.
Медиите щастливо се препечатваха едни други, не подаваха никакви източници и не успяха да стигнат до консенсус кой, какво, кaк, защо и какво точно е имал предвид.
Място, час, възможност читателят да провери или да проследи събитията, някакви източници или възможност за задълбочаване на темата: йок… никъде нямаше.

Изобщо, по принцип в нашите медии изобщо много рядко се случва да се сподели някаква информация как отделните, редовите граждани могат да проверят тази информация, която им снасят свише официалните медии. Много често и не пише как са я получили. (Евентуално са хвърляли боб?)

Междувременно редовите потребители също изпаднаха в шок и започнаха да се оптиват да разберат какво става и да реагират на изнесената информация. Разхвърча се перушина…
Милитаристично настроените индивиди, които са твърдо убедени, че това, от което поколението има нужда е твърда ръка и знанието как се зарежда Калашников и тези, които намират идеята за опасно безотговорна…
Всички говореха без достъп до факти или реална информация.  Говорилня…

Междувременно ситуацията се разви и започнаха да се появяват допълнителни информации, факти и фактоиди.
Да сравним:

31.05.2011
Красимир Велчев (ГЕРБ), цитатът се появява в „Монитор“, оттам в Уебкафе (както и тук), също така го има и в „Телеграф“.

„Ще е полезно за нацията, ще я направи боеспособна. Това, че сме в НАТО, не ни гарантира сигурността“[...]
[...] Освен това ще има положителен ефект върху борбата с престъпността. След като са преминали обучение, хората ще могат да си вземат оръжие и да се защитават.[...]

Този отрязък е повече от ясно, защо хвърли всички в тъча. Да нямат предвид, че ще променят законите, така че всеки ще може да си вземе лично оръжие, на база минатото в училище обучение?
Звучи най-малкото безотговорно…
Още… за много хора беше искрена изненада да научат, че явно някой предвижда военни действия и то такива, нуждаещи големи суми доброволци и войници.

01.06.2011
Аню Ангелов (министър на отбраната), цитатът засега го има само в „Монитор„

[...]в училищата материалът ще е по-скоро теоретичен[...]
и младежите трябва да придобият знания за задълженията на българските граждани по отбраната на страната. Тази подготовка щяла да даде възможност на МО да прецени качествата и да извърши подбор на евентуални кандидати за постъпване на военна служба, включително като стипендианти на министерството в следващата образователна степен.

[...]В гражданските висши училища пък се предвиждат курсове, пак на доброволен принцип, за обучение по начална и специална военна подготовка. Там вече ще е същинското обучение по използване на лично оръжие и тактика.
Целта е да се наберат кандидати за действителна военна служба
след завършване на висшето образование или за служба в резерва.[...]

Проектозакон като този, до днес не е внесен (или поне го няма качен на сайта на Парламента).
Което означава… какво е написано в законопроекта и какво се коментира, са две съвсем различни неща.
Още… какво разбират под ‘теоретично’ за учениците? Ще се учат различните звания? Ще се учат дати? Какво означава „теоретични’? Теоретични моркови, домати, кашони?

Идеята, че ще набутат набиране на военни в училищата ми припомни, че наскоро съкратиха много военни, но има един момент, който ме притеснява: каква работа имат наборниците в училище и в университетите?

Второто, което смятаме да направим заедно с МВР, е да се проведе подготовка за действия в екстремни ситуации – например наводнения, защото се оказва, че при много такива случаи на бедствия гражданите не се включват активно в ликвидирането на последствията.

Извинете, това не трябва ли да се учи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, а не по личен избор и то от 2, 3 клас нататък?
Ако в 11 клас за първи път се спомене или се проведе някакво адекватно обучение по темата… не звучи никак добре, нали?

Последно: тази „новина“ периодично излиза по ежедневниците от 2004 насам (и то конкретно публикации в „Монитор“ споменавам, как седят нещата с другите медии, не ми се и отпочва).
„Колеги“, дали пък съобщителното изречение не трябва да спрете да го използвате, а да става ясно, че не е свършен факт?

Като цяло, темата искрено ме подразни.
От една страна, заради абсурдното желание да се набутва военна теория в училищата, смесване на военна теория и адекватна гражданска защита, неадекватността на самата идея.
От друга страна… сериозните проблеми, които посочих вече:
1. Медиите не посочват източници, поне не такива, които имат някаква полза за редовият гражданин.
2. Медиите не дават информация къде може да се научи повече по темата или да се прочете информацията, която те черпят.
3. Почти никога последвалите статии (онлайн) не пускат линкове към предишна информация, която отново те са публикували.
4. Представяне на непотвърдена информация като факт.
5. Webcafe да решат какво точно искат да бъдат. Дали да са новинарски сайт (със съответните отговорности информацията, която публикуват да е проверена, да има възможност да се проверят източници, да се проследи историята, да отговарят на изискванията за написване на новина и пр.) или ще е „нещо-като-блог“, където различни хора размишляват и интелектуастват по дадени теми, защото аз вчера съвсем сериозно се зачудих в коя категория са.

Все още смятам, че и в двете версии, идеята е глупава.
Съвременните войни вече не са водени с Калашников в ръка.
Ако ще учат децата на тактика, стратегии, мениджмънт (защото, както ми посочиха, един командир си е мениджър, има ресурси, има отговорности, има подчинени) и прочие (ако това влиза в идеята им за теория?), бих могла да кажа, че има няяяякакъв резон, но мястото му не е в училище.
Ако обаче целта е да се намери месторабота за разни хора, да бъдат учени подрастващите на неща, които биха им били безполезни за сметка на другото (защото такива часове ще са за сметка на някои други часове).

И ще продължа да следвам тази случка, защото искам да знам какво ще се окаже накрая и колко точно медиите са се объркали межу компотите и компютрите (и оттам са заблудили всички останали, които все още имат неразумността да се доверяват на медиите).

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Понеже няколко човека се зачудиха какво става с мен (дали някаква нещастна любов не ми е отровила живота и т.н.), кратко обяснение:

Миналата сряда (25.05) сутрин си докарах припадък. От една гледна точка не беше чак толкова страшно (не успях да си извадя ръката), но си има остатъчни ефекти (като дереализация и т.н., почти като усещането след като човек се събуди от кошмар). Чух се с доктора, обяснено ми беше какво да пия/ям и така, в рамките на още седмица-две съвсем би трябвало да се оправя.

(а аз ползвам блога да си отбелязвам тия събития, би трябвало да се случват максимално по веднъж годишно)

Лиценз: Всички права запазени

Много обичам празниците, особено тези, които са празници на всички. Тогава хората са някак, по-усмихнати, не са забили поглед в земята и така е доста по-вероятно да видят усмивките на другите около тях. Но колкото и да си вглъбен в себе си, колкото и да си сериозен и пораснал, няма как да останеш глух за най-хубавия звук, който човешко същество е в състояние да произведе – детския смях. Днес тези любими камбанки звънят сякаш повече от обичайното. Чувам през отворения прозорец различен звън, на малки, големи и още по-големи камбанки. Хубаво е.

На този ден възрастните са сякаш по-равнодушни към детските пакости, даже ги поощряват, което ме кара да мисля, че не са забравили какво е да си дете.

И докато пиша това, под прозореца ми минава поредната детска група, отправила се към близкия парк. Докато се мръкне няма да слушам музика, а ще слушам звънчетата. За тези от вас, които им се пее – ето една любима детска песен, която много пасва и на деня, и на детското, и на слънчевото Ако сте позабравили текста – заповядайте, за да си попеете.

Оранжева песен

Лиценз: Всички права запазени

След небивалия успех на северозападния криейтив се замислих какво ли се случва от  другата страна на северната ос. Ето няколко примера за рекламни напъни от североизтока. Накрая съм убеден, че ще сме на едно мнение кой регион е по-силен.

Варненска част представя 200%, 120кила и 3 литра мляко. Великата рап сцена си има проклипове… слабички

Още един тук

Освен рапа, на мода са и дуетите…ъъъ…когато има втори човек особено.

Музикалното продуцентство е основно занятие и за малкия брат на Sony Music – SONAY

Но SONAY всъщност има тясна връзка и с 20th Century Fox

Не толкова плавно минаваме в един свят роден от преплитането на Ибиза и индустриалната зона на Детройт

За най-големите в региона вече писах тук, но все пак да ги отбележа – Калацерка рулира

Следващата е актуална. “Ето твояТ шанс” да вземеш правилното решение за учението си, ако си в добричкия регион

Минаваме на шуменска земя с forumshumen

Oт там нататък трябва да се отдаде чест на специалистите по кинематография

А за финал, като за финал…млечен дъжд от Разград

И в крайна сметка кой край е по-креативният? Много ясно, че е северозападният

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България