Animal Rescue Sofia: Карина – кучето от Цариградско шосе

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Библиотеката: Станимир и неговата религия под Creative Commons лиценз

≪ Previous: Блог Стара София: Новата загадка

$

0

0

Карина е кучето, което взехме от Цариградско шосе при сложната спасителна акция вчера – подробностите са ТУК. Отново благодарим на страхотните полицаи от КАТ, които веднага се отзоваха на нашия зов за помощ. След като се поокопити от огромния шок на булеварда, Кари се показа като мило и разбрано куче – внимателно и умно.

Късметът на Кари се оказа ДВОЕН. Когато я върнахме в приюта за преглед се оказа, че тя има нужда от незабавна медицинска помощ. Не защото е ударена от кола, а защото има страшна инфекция след скорошна кастрация. Според татуировката Кари е кастрирана в Сеславци.

Засега Карина е поставена на тежко медикаментозно лечение. Ще я следим два или три дни, но с голяма вероятност тя ще има нужда от втора операция.

Ако искате да помогнете на Карина и многото други пострадали кучета в клиниката на приют Богров, можете да ДАРИТЕ ТУК.

Лиценз: Всички права запазени

---

Библиотеката: Станимир и неговата религия под Creative Commons лиценз

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Горичка.bg: Откриване на Форум Храна: Маги Малеева и Йордан Жечев (видео)

≪ Previous: Animal Rescue Sofia: Карина – кучето от Цариградско шосе

$

0

0

Досега в „Библиотеката“ сме ви представяли десетки утвърдени автори, чиито книги по някакъв начин са стигнали до нас и са оставили впечатления. За пръв път обаче ще ви представим автор без книга. В действителност има и много такива, които все още нямат нищо издадено, но това не им пречи да бъдат добри и оригинални. Славена Проданова, която от време на време се изявява като гост-блогър в „Библиотеката“ (когато не обикаля коридорите на Съдебната палата или близките кафетерии) ни светна за един автор… Той няма книга, но твори в блога си. Кефи се на Bad Religion и други яки банди , които изглежда влияят и на творчеството му. След като прочетох няколко негови неща, ми се прииска да го видя със собствена книга. И съм сигурен, че това ще стане. Ще оставя Славена да ви представи автора с няколко думи, след което ще ви споделим едно от неговите есета.

           Думите не са самоцел. В текста по-долу всяка намира точното си, уникално приложение, той „разстрелва” с директност и яснота, с някои простичко описани, но силно въздействащи картини от човешкия живот, които можеш да „разлистиш” зрително за един миг и да ти спрат въздуха за много повече.

Това е пъстър, забавно представен калейдоскоп, събрал  Важните Мигове, мотивиращите случки, които си случваш, вярвайки в собствената си индивидуална човешка религия.

 Авторът е Станимир Джевелеков. Не можеш да правиш паузи, докато го четеш, не можеш да допуснеш нито една периферна мисъл, стоиш си с широко отворено съзнание и трупаш Истини, които са така образно и метафорично представени, че не е нужно да ги тълкуваш. Те са за усещане.

Пише с точните изрази – усмихват, разплакват, обличат и мислите, за които си вярвал, че думи няма измислени. Доста е готино да имаш приятели, умеещи да те променят – по онзи начин… когато те карат да се чувстваш повече намерен, ако случайно си си изтърсил някъде ориентирите за правилните посоки.

Станимир си има активен приятелски фен клуб и мисля , че е някак нечестно да не го познавате. Това, че е прям, не спестява нищо и пише с неподражаем стил, се допълва от разностранното му отношение към изкуството – подписва се още с рисуване, активно участие в рок банди и собствена линия тениски с твърде оригинални щампи.

Славена Проданова

И сега … за посоките.

МОЯТА РЕЛИГИЯ

Станимир Джевелеков

За всички ситуации, които не са изрично описани, ще пише и важи следното общо положение: бъди добър с другите, не в смисъла на библейско добро срещу библейско зло, а в смисъла на не бъди неприятен тъпак. Бъди адекватен, смирен и работлив, без значение дали береш къпини или правиш секс с любовта на живота си. Къпи се възможно най-често и не се дехидратирай. Вярвай на всички, които все още не са те предали, и после вярвай на тези, които са. Спортувай, ако можеш. Смей се на всичко и всеки, но добродушно. Спи често и по възможност не сам.

За господ ще пише, че ако толкова много ти трябва нещо подобно в живота, най-добре си избери един човек – майка, спътник, дете, а защо не и тримата – без който нищо никога няма да бъде същото. Нека той бъде твоят господ, а ти дай всичко от себе си да бъдеш безгрешен пред всевиждащите му очи, да не го нараняваш и да бъдеш негов достоен и смирен поданик, дори когато е невидим за очите и не отговаря на молитвите ти.

За лъжите ще пише – това е взето от пророка Марк Твен – че малките лъжи между хората не са нищо в сравнение с големите лъжи на народите и държавите, така че лъжи на воля, стига да не нараняваш никого и стига да не си президент на народ и държава.

За хората ще пише, че всеки се ражда и всеки умира и това определя най-истинския страх, който имаме: че всичко е временно. За това съвсем човешко е да осъзнаваме тази тъжна реалност, но и мъничко божествено в случаите, в които тъпоумно отказваме да го направим.

За отвъдния живот ще пише онова за мастурбацията и нека всеки да реши сам за себе си дали го иска.

За любовта ще пише, че е трудна и фантастична работа и че се състои от три части, всяка от които още по-трудна и фантастична от предната: първо да намериш някого, за когото чувствата ти са толкова разнообразни и могъщи и кристално ясни, че всеки ред от всяка песен, всеки филм, всяка книга, всяка картина, които видиш, да се отнася единствено и само за неговите душа и ръце. После този някой трябва да се чувства по подобен начин спрямо теб, за което – понеже религията ни си няма бог, на който да се помолим – даваш всичко от себе си, и пак никой не ти съобщава дали ще стане. Ако това досега не беше достатъчно невъзможно, то последната част е просто да не осереш нещата.

За изкуството ще пише, че дори Бах не се е родил научен, и че дори рисунка като на петгодишно дете ще направи повече за света от гледането на Биг Брадър. Всички мислещи хора са обречени да бъдат артисти и друг наш пророк, Кърт Вонегът, ще ви каже, че правенето на каквото и да е с ума и с ръцете, създаването на каквото и да е, прави душата да расте, а какво друго има смисъл?

В тази точка ще пише още, че като артисти, голямата ни мисия в живота е да се научим да изразяваме мисълта си възможно най-ясно и директно, като в този дълъг процес не бива да позволяваме старческата деменция и всеобщата глупост да ни отнемат малкото красиви мисли, заслужаващи да бъдат изразени ясно и директно.

За момичетата с хубави дупета ще пише ако им е възможно да носят клинчета. За момичетата без хубави дупета ще пише ако им е възможно да не го правят.

На първа страница ще пише, че тази религия се разпространява под Creative Commons или друг сходен лиценз, така че всеки да я изповядва – или не – без страх от гонения и да я променя без някакви особено велики схизми.

На първа страница ще пише още, че това не е религия, а по-скоро учение, защото в това учение не е задължително да присъства господ. След това ще пише, че не е учение, а по-скоро лайфстайл списание, защото аз нямам диплома за учител, а просто споделям в писмена форма възгледите си за няколко битовизма. Във всеки случай тази първа страница ще завършва с една моя любима будистска притча и по-точно с последните думи от нея, идващи право от вселенските уста на Буда: „не вярвай в нещо, без значение къде си го чел и кой ти го е казал, дори и аз да съм го казал, ако това нещо не съвпада с твоя разум и твоето разбиране за нещата.“

 

Filed under: български

Лиценз: Всички права запазени

Горичка.bg: Откриване на Форум Храна: Маги Малеева и Йордан Жечев (видео)

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: "Бруталика" по Z-Rock - блог на Стоян Цонев: MALISON ROGUE - "Malison Rogue"

≪ Previous: Библиотеката: Станимир и неговата религия под Creative Commons лиценз

$

0

0

Всеки от форумите ни започва с няколко думи от модераторите. Ето какво казаха Маги и Данчо на Форум Храна 2010

..

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

"Бруталика" по Z-Rock - блог на Стоян Цонев: MALISON ROGUE - "Malison Rogue"

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Венцислав Станчев: Не, не и не...

≪ Previous: Горичка.bg: Откриване на Форум Храна: Маги Малеева и Йордан Жечев (видео)

$

0

0

Не знам какво ядат и пият в Швеция, за да бъдат на първо място по брой на качествени групи от продължаващия вече няколко години ренесанс на класическото хеви. Групи като Enforcer, Steelwing и Ghost предизвикаха пълен фурор през 2010-та, а тази година се очертава триумф за Portrait и In Solitude. Все пак, изброените до момента банди вече издадоха дебютите си, а обекта на това ревю е първото дългосвирещо издание на Malison Rogue.

Доказано трудно е да бъдеш свеж и оригинален, когато самият избор на стил е предопределящо ограничаващ в музикалните ти похвати. Повлияни от ранните Queensryche и Iron Maiden? Не сме ли чували тази „плоча” вече стотици пъти? Отговорът в конкретния случай е „и да и не”. В едноименния си дебют, Malison Rogue успяват по перфектен начин да пренесат част от композиционната магия на тези две легендарни групи в 2011 година. Наистина албумът носи в себе си непогрешимите двойни китарни хармонии от “The Warning” и “Seventh Son Of A Seventh Son”, но това не е направено по досаден начин. В прекрасни парчета като “Friend Or Foe”, “Scars” и “Everything Fades” шведите демонстрират умението си да структурират една песен така, че да припявате мелодията й седмици наред. Когато чуете албума за първи път, ще се зачудите дали „ето точно този китарен риф” или „това двойно соло” не са преработени варианти на класики от дебютния Crimson Glory, но отговорът винаги ще е „не”. А ако за някои от вас последният силен албум на Pretty Maids не е бил достатъчен, можете да си пуснете “We’re All Born Sinners” за утеха.

Пускайки си дебюта на Malison Rogue ще откриете отново забравената тръпка да слушате за първи път албум, който впоследствие ще се превърне в любим. Вокалистът Zeb не се опитва да бъде нито Tate, нито Midnight, нито Dickinson и изпълнява партиите си по изключително приятен и авторски начин. Влиянието на китариста Bjoerkborg от дуета Wilton – De Garmo е ушевадно (всъщност съвсем наскоро групата е присъединила и втори китарист към състава си), но, още веднъж държа да подчертая, то не е натрапчиво копиране, а по-скоро отдаване на почит към големите.

При тази нестихваща вълна от млади групи, които изразяват музикалната си носталгия към NWOBHM сцената, с изчистения звук и опростени композиции, Мalison Rogue са нужния полъх разнообразие, с точно премерената доза прогресив, която да „разгръща” по мъничко потенциала на всяко парче с всяко следващо слушане. Оценката би могла да бъде и по-висока, но просто съм убеден, че тези момчета тепърва ще издават най-силните си албуми!

8.5/10

Лиценз: Всички права запазени

Венцислав Станчев: Не, не и не...

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Венцислав Станчев: Това можеше да е...?

≪ Previous: "Бруталика" по Z-Rock - блог на Стоян Цонев: MALISON ROGUE - "Malison Rogue"

$

0

0

Венцислав Станчев: Това можеше да е...?

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Аз чета... за вас и с вас: Тъжните съдби зад красивите истории: Шарлот Бронте

≪ Previous: Венцислав Станчев: Не, не и не...

$

0

0

Аз чета... за вас и с вас: Тъжните съдби зад красивите истории: Шарлот Бронте

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Еленко: Интервю с коментиращи спамъри

≪ Previous: Венцислав Станчев: Това можеше да е...?

$

0

0

Сестрите Бронте са най-известните сестри-писателки на света, макар че творчеството им не е голямо като обем – Шарлот става известна с „Джейн Еър”, Емили – с „Брулени хълмове”, а Ан – с „Агнес Грей”. Общото между трите романа е централното място, което заема любовта в тях. Тиха и спокойна, унищожителна и обсебваща или силна и непознаваща граници, тя винаги играе главна роля в живота на героините, определяйки и мотивирайки всяко тяхно решение. Общото между трите сестри – невъзможността им да осъществят в реалния живот любовта, която описват в книгите си – онази любов, която надживява времето, обществените норми и смъртта, онази любов, която е способна да породи у човека най-крайни емоции и инстинкти, онази любов, за която знаем, че не може да бъде плод единствено на случайността, защото цялата й същност говори за предопределеност извън човешките възможности.

Лиценз: Всички права запазени

Еленко: Интервю с коментиращи спамъри

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Ивайло Станиславов: Любляна part I - елементи

≪ Previous: Аз чета... за вас и с вас: Тъжните съдби зад красивите истории: Шарлот Бронте

$

0

0

Страхотен пост/интервю на Пейо за/с хората-ботове, които публикуват коментари по блогове.

Има ги и тук, чак са в контекст. За теб също се отнася, о неуморний потребителю хидроизолации Варна.

Отдавна съм отразил подобни изказвания в моята скромна политика по коментарите, но най-странното е, че напоследък забелязвам хора, които публикуват не-спам (но не и много смислени) коментари, които асоциират с фирмата, за която работят, без сферата им на дейност или тяхната експертиза да има отношение към съдържанието.

Ако трябва да цитирам Yoast от последния Wordcamp – коментарите в блоговете са за физически лица. Линквайте блоговете си. Не асоциирайте фирмата ви, освен ако не е спомената в публикацията или дейността и не е тясно свързана със съдържанието.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

---

Ивайло Станиславов: Любляна part I - елементи

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Стойчо Димитров: Импровизирано из Венеция и Верона

≪ Previous: Еленко: Интервю с коментиращи спамъри

$

0

0

Любляна е градче с размерите на Варна, в което живее симпатичен народ. Словенците ме впечатлиха със спокойствието и лекотата, с която са си подредили чудесен живот.Любляна не е проспала 19 в. и като част от Австроунгария е получила чудесен централноевропейски облик.Виена е модел за подражание. Едно е да си част от общността на чичо Франц, съвсем друго е да си поданик на чичо Осман.Красиви

Лиценз: Creative Commons Attribution-No Derivative Works 2.5 Generic

Стойчо Димитров: Импровизирано из Венеция и Верона

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Дзвер: 4000

≪ Previous: Ивайло Станиславов: Любляна part I - елементи

$

0

0

Днес, мили мои, Мария ще ни води да обиколим Верона и Венеция. Тя сама си признава накрая „В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона... Останалото… ех, останалото са детайли.“ :), наблягайки на думата ЕХ :) Завиждам – аз не го мога :) Приятно четене:

Импровизирано из Венеция и Верона

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен… Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели… Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода. Но как ви почнах отдалече само… Знаете ли кога започва едно пътешествие? Не е на датата, отбелязана като „departure”. Започва в мига, в който закупите билета и започнете мислено да вървите по улиците на (не)познат град. Да си представяте как ще го почувствате и какво ще остави у вас като вкус… И никога не знаете дали ще искате да се върните отново. Защото понякога като постигнеш една мечта разбираш, че някак не е това, което си си представял… Това правило важи с особено голяма сила за пътешествията. Моето пътуване започна някъде през април. Чрез статус на приятел във фейсбук „happy birthday WiZzair & 10x for the 20% off” или нещо подобно. Харесах дати, харесах дестинация, реших да подаря едно пътуване на сестра ми, предложих на приятелка, която знаех, че ще каже „да“ и така. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време за колебания. Признавам и друго- едно от новогодишните ми обещания е да посещавам по една нова дестинация всяка година. Тази избрах да е Италия. Датите бяха 12- 13 14 август. На 15-ти имах имен ден, от който сега като се върна назад не ми е останал никакъв спомен. Освен, че беше в неделя. О, и , да, ходих на Спирита, но не беше като първата година. Както и да е.

Пристигнахме в Тревизо

късно в четвъртък. Такси и към хотела. Не помня име, затова и да ви разказвам за него няма смисъл. Рецепциониста не знаеше грам английски и настаняването беше на магия. Първото нещо, което попитахме, разбира се, бе къде е най-близкият ресторант. Така приключението открихме със спагети и бяло вино.

Петък. Автобус, влак и към Местре. Оставяме багажа и към гарата, от там отново на влака и към

Верона.

И точно тогава, защо не, решава да се изсипе порой. Пристигнахме към 1-2 часа следобед и от гарата поехме само направо… :) Тук е мястото да спомена, че не си бяхме направили никакъв план за тези 72 часа, които имахме всичко на всичко. Предварително бяхме решили да го караме на интуиция. Нямахме карта, нямахме гид, не знаехме кое трябва да се види, кое може да се пропусне, всъщност… не знаехме нищо. Дори си спомням, че бях забравила за къщата на Жулиета във Верона. И преди съм го казвала- не обичам бягането от една точка до друга. Обичам да имам времето да усетя един град. Да се разхождам спокойно, без да мисля какво (евентуално) пропускам. Защото снимки на забележителности много. И…?

Разходката във Верона продължи около 3 часа (колкото, всъщност, имахме и във Венеция all in all) и ни отведе до въпросната къща, стената пред която е много по-интересна, и до Арена ди Верона. На стената не написах име. Написах пожелание. Молба, ако предпочитате. Към съдбата. Обратно на влака и към Местре. Там ни чакаше отваряне на бутилка бяло вино с химикал, споделяне на впечатления, мечти за утрешния ден и… осъзнаването, че след като единият фотоапарат, с който бяхме , се счупи във Верона, другият е (почти) без батерия. Да…забавно. Повод да се върнем отново, казахме си по-късно. Събота. Подобно на Париж,

Венеция се свързва с любов.

И както не веднъж съм казвала това за първия, тази първа асоциация ограбва от очарованието на тези места, когато си там сам. Но пък е толкова красиво (във Венеция) и пълно с народ, че поне аз… хм, май забравих за всякакви асоциации и прочие.

Венеция е къси тесни улички,

свързани с малки мостчета, преминаващи гондоли, магазинчета за маски и тълпи туристи.Поне тази Венеция, която успяхме да видим за около три-четири часа. И тук вървяхме единствено по интуиция (следването на табелите е по-объркващо) и имахме само две задължителни точки: площада Сан Марко и…а, да, това не е точно точка…да се качим на гондола. Останалото отново бе въпрос на импровизация. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Какво показват дамите: моста или младежа? ;-)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Господи, какъв мъж! (бел.от редакцията ;-)"][/caption]

За късмет попаднахме на най-готиния гондолджия ever ever! От онези super-sexy-cool момчета :))

А самото преживяване…. самото преживяване беше приказка. Не може да се опише. Поне на мен не ми стигат думите. Спомена все още е супер жив и мога за секунди да затворя очи и да се пренеса в гондолата, носена по тесни тесни канали, измежду стари къщи, напомнящи за… романтика и един друг свят. Свят на кавалери и дами. Може и в обратен ред. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="С гондола по каналите"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="486" caption="Всъщност май гледа към гондолиера? ;)"][/caption]

А Сан Марко… Сан Марко беше като картина.

Не, по-хубаво, защото бе истина. Един от онези моменти , в които спираш, и времето с теб, и се ощипваш, за да провериш дали не сънуваш…Дишаш с пълни гърди и се усмихваш. Благодариш. Чувстваш се толкова, толкова щастлив…

Тук отварям скоба. При първото ми връщане от Варшава (XII. 2007) донесох плакат на някаква двойка, които се целуват на този площад в мрачен и дъждовен следобед. И го залепих на стената в стаята си. И си мислех… кога ли, ако, ще посетя Венеция… С всички приказки за гондоли и гълъби…? Ето, че можело. Затварям скобата. Някъде преди или след Сан Марко минахме и покрай витрината на едно от онези магазинчета, в което мога да прекарам часове. Буквално. Пътешествието приключи със сладко капучино на същия площад в някакво страхотно кафене, което по-късно прочетохме, било сред must-see. Имаше моменти, в които дори и не говорихме. Само гледахме към хората, площада, всичко… Гледахме и не вярвахме. Че сме там. Благодарение единствено на себе си. Защото, когато ти липсват вълшебства в живота, винаги можеш сам да станеш вълшебник и да си създаваш магия…

След три часа във Венеция бяхме напът към хотела, от там към летището. Като ударихне чертата се оказа, че от 72 часа, 6 сме обикаляли. По три във Венеция и три във Верона. Останалото сме прекарали по спирки, влакове, автобуси и т.н. И по-добре, защото се получи супер. От само себе си. Така стават най-хубавите неща, знаете.

*** В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона. Единственото, което ви съветвам е да предпочетете да спите в Местре пред Венеция. Останалото… ех, останалото са детайли.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пътешественички"][/caption]

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Още пътеписи от близки места:

1. Истинският град на една измислена любов: Верона
2. Истинският град на една измислена любов: Верона
3. Из Венеция за кратко
4. Из Венеция за кратко
5. Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна
6. Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна
7. Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция
8. Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Дзвер: 4000

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Радко Кръстанов: 24 часа след взрива пред "Галерия"

≪ Previous: Стойчо Димитров: Импровизирано из Венеция и Верона

$

0

0

TBL вече съдържа над 4000 български блога. Те публикуват между 1100 и 1300 статии дневно.

Не съм правил нови неща по topbloglog от няколко месеца. За това си има различни причини – както положителни (голяма ангажираност с други интересни задачи), така и отрицателни. Предполагам, че след месец-два, ако ми спадне натоварването, ще мога да изпълня планираните промени.

За щастие системата работи чудесно и без много да й бая, въпреки че почва да става осезаема нуждата от други модератори. Одобряването на новите/проработилите блогове и проверките на спрелите да работят могат да станат публично достъпни.

ps. 3000 бяха през юни, а 2000 през декември 2009. Вероятно няма да станат 5000 до края на 2011, освен ако нещо принципно не се промени.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Радко Кръстанов: 24 часа след взрива пред "Галерия"

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Василена Вълчанова: “Нищо особено”, но точно така

≪ Previous: Дзвер: 4000

$

0

0

Минаха повече от 24 часа след взрива пред редакцията на в. "Галерия". Достатъчно време, за да могат да се направят изводите от политическия акт. Реакциите около случилото се предлагат на обществото три теста:

- тест за интелигентност. По отношението към случилото се може да се познае кой е по-податлив на манипулации и кой по-малко.
- тест за медиите. На всяка медия се налага да покаже чии интереси защитава. Опозиционните вестници, телевизии и сайтове и проправителствените такива се различват много ясно.
- тест за воля. Въпросът е иска ли българинът да върви по своя европейски път на развитие или изпитва носталгия към прехода си, олигархията и особеностите на организираната ни престъпна дейност?

В случай, че искате да се натоварите с глупости по случая, можете да следите всички публикации в Интернет чрез Google News ТУК.

Две интересни изказвания се чуха в телевизионния ефир в последните часове.

1. "Случилото се е нецивилизовано и трябва да бъде порицано. Но аз няма да отроня сълза за "Галерия". Журналистиката, която тази медия прави, е пияна журналистика. Тя няма принос към развитите на българските медии", каза Лора Крумова по време на гостуването си в шоуто на Славия. Водещ в случая беше Иво Сиромахов.

2. "Видях, че се появяват фигури, които са лоши и стрелят по тези, които не знаех дали са добри или лоши. Виждам, че лошите стрелят все повече", заяви пък социологът Евгени Дайнов в сутрешния блок на Нова ТВ, използвайки уестърн-метафора за публичното говорене напоследък.

Лирическо отклонение: Букмейкърите вече не приемат залози за следващото челно заглавие на вестника, защото вероятността то да е "Взривиха ни" е 99%.


снимка: Георги Димитров/Нетинфо

Лиценз: Всички права запазени

Василена Вълчанова: “Нищо особено”, но точно така

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Людмила Слокоски, Salted Lemons: Tortellini in salsa di ricotta e noci ⚉ Тортелини в сос от рикота и орехи

≪ Previous: Радко Кръстанов: 24 часа след взрива пред "Галерия"

$

0

0

Ровейки в последната серия интересни кампании във Facebook, попаднах на една новозеландска марка на Coca-Cola, която има доста интересен подход за комуникация. И той е… “нищо особено”. Кампанията Nothing Much обаче включва доста различни активности, така че маркетинг-екипът със сигурност е правил доста повече от “нищо особено”.

Lemon & Paeroa е явно доста известна напитка в Нова Зеландия, която сега се управлява от Coca-Cola. Питието се свързва с онова особено състояние на духа, в което просто не правиш нищо конкретно, а си почиваш безгрижно (известно като “чилаксване” ) Телевизионната реклама не блести с нищо особено, но пък усилията им в социалните медии са доста интересни и ангажиращи.

Първо, имате “Nothing Much” Status Updater, който генерира доста интересни completely pointless статуси за онези моменти, когато твърде много те мързи да напишеш свой собствен. Към това прибавяме “Nothing Much” Memory Game, която е чудесен начин да си загубите някакво време, което иначе можеше да уплътните с – Боже опази! – работа.

Тези хитроумни приложения са напълно в стила на марката и още нещо: не е необходимо да си фен на страницата, за да ги ползваш! Това наистина ми направи страхотно впечатление, защото постоянно попадам на страници, които се опитват да ме накарат да натисна заветния бутон Like, преди да мога да видя каквото и да било. Стратегията явно работи, защото Lemon & Paeroa могат да се похвалят с повече от 73 000 фенове, които са доста активни:

Естествено, в началното развитие на страницата вероятно са правени активни кампании за набиране на фенове – такава цифра не се появява просто така. Но важното е, че веднъж постигнали определен обем на аудиторията L&P не се стараят да я увеличат на всяка цена, а са готови да предложат нещо забавно като изискват Nothing Much от потребителя – стратегия, която не съм виждала и при страници със 150 000 фена. Философията е ясна – ако предлагаме интересно съдържание, феновете сами ще дойдат. И те наистина идват.

Мислите ли, че това е “умен подход” за големи страници или предпочитате усилията по създаване на приложението да са подкрепени с явен скок в статистиката?

Още по темата:

1. Нещо (нищо) ново под Слънцето
2. Нов филм на ABSOLUT

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Людмила Слокоски, Salted Lemons: Tortellini in salsa di ricotta e noci ⚉ Тортелини в сос от рикота и орехи

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Капитал Блог: Стенограма от заседанието на Министерския съвет - 9 февруари 2011 г.

≪ Previous: Василена Вълчанова: “Нищо особено”, но точно така

$

0

0

Just a simple and quick recipe to keep your interest to my blog alive :-)
I have so many stuff to do lately, that I rather have time to post, but I know that you are waiting willingly for new flavors and recipes and pictures, so - there it is!
It's so simple thing to make even your child or your husband can make it.

You just need a pack of fresh store-bought raviolli, stuffed with your favorite filling. A pot with boiling water, to cook the raviolli in it. A box of fresh ricotta, a cup of milk, some walnuts, some olive oil, black pepper, salt and freshly grated parmiggiano to serve with.

Boil the water, and cook the raviolli to your taste. Drain and keep warm.
Chop the walnuts in fine pieces, heat the olive oil in a large pan and cook them in it for a minute or two. Add the milk and ricotta, stir, add the drained raviolli and serve. Top with grated parmiggiano and season with fresh parsley and ground black pepper. Enjoy!



Днес една проста и бърза рецепта, за да поддържам интересът ви към блога си жив :-)
Натрупаха се толкова неща за правене в последно време, че почти не ми остава възможност за постване, но знам, че с желание чакате за нови вкусове, рецепти и снимки, така че - ето сега!
Толкова е просто, че дори децата или половинката ви може да го приготвят.

Нуждаете се от пакет пресни равиоли с любимия ви пълнеж. Тенджера с вряща вода, в която да ги сварите. Кутия свежа рикота, няколко ореха, малко зехтин, черен пипер, сол и прясно смляно пармиджано за сервиране.

Кипнете водата, и сварете равиолите според вкуса си. Отцедете от водата и ги дръжте топли. Нарежете или начукайте орехите на ситно, загрейте зехтина в голям тиган и ги сотирайте в него за минута-две. Добавете млякото и рикотата, разбъркайте, добавете отцедените равиоли и сервирайте. Поръсете с настъргано пармиджано, и подправете с нарязан магданоз и смлян черен пипер. Вкусно!

Лиценз: Всички права запазени

Капитал Блог: Стенограма от заседанието на Министерския съвет - 9 февруари 2011 г.

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Марина Илиева: Временно класиране в Конкурса за пътеписи 2011

≪ Previous: Людмила Слокоски, Salted Lemons: Tortellini in salsa di ricotta e noci ⚉ Тортелини в сос от рикота и орехи

$

0

0

Както е обичайно напоследък, средно дълъг дневен ред - 34 точки. Отгоре на всичко част от тях се оттеглят, като се започне още с първата.

Интересна е последната точка - за отпускане на 14 млн. лв. на холдинг "БДЖ" и коментарите, че за целта трябва да се приеме закон, за да се носи отговорността за предстоящите тежки решения солидарно. Министърът на икономиката Трайчо Трайков опитва да попита дали в тези пари са предвидени и средствата, които БДЖ дължи на НЕК, но отговор няма. ...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

---

Марина Илиева: Временно класиране в Конкурса за пътеписи 2011

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Георги Чорбаджийски: Петък, 11 Февруари 2011

≪ Previous: Капитал Блог: Стенограма от заседанието на Министерския съвет - 9 февруари 2011 г.

$

0

0

Временно класиране, според гласовете на публиката в конкурса за пътеписи – “Къде бях? Какво видях?” 2011 , към 11.02.2011
Статии се приемат до 15.02.2011 г.(вторник) включително.
За край на гласуването от публиката се определя 28.02.2011 24:00 ч. българско време.

Гласовете са от “харесва ми” (like) фейсбук бутона за конкретния материал, поставен в края на всяка статия:

1. 812 гласа за До Монако и назад - от Лиляна Николова

2. 700 гласа за Очарователната Инеада - от Валери Стоичков

3. 417 гласа за Едно пътуване към себе си- Индия (1) - от Емилия Гаврилова

4. 372 гласа за Memorias de una viajera- Москва, Виетнам, Камбоджа(1) - от Емилия Гаврилова

5. 361 гласа за Едно пътуване към себе си- Индия (2) - от Емилия Гаврилова

6. 316 гласа за Мадейра – островът на орхидеите - от Теодора Тасева

7. 260 гласа за Експедиция „Одисея” 2010 - по следите на древните пеласги (1) - от Теодор Роков

8. 246 гласа за Магнетизмът на Сирия и Йордания (2) - от Емилия Гаврилова

9. 227 гласа за Магнетизмът на Сирия и Йордания (1) - от Емилия Гаврилова

10. 217 гласа за Експедиция „Одисея” 2010 - по следите на древните пеласги (2) - от Теодор Роков

11. 172 гласа за Memorias de una viajera- Москва, Виетнам, Камбоджа(2) - от Емилия Гаврилова

12. 171 гласа за Думела*, Ботсвана! - от Мариета Радулова

13. 164 гласа за Изгубеното село – романтика, тъга, самота - от Милена Симеонова

14. 131 гласа за Есенна екскурзия из Котленския край - от Димчо Тонев

15. 131 гласа за Йордания ноември 2010 г. – първа част - от Йолана Колева

16. 130 гласа за Разходка из Родопите - от Лилия Любенова

17. 122 Готови ли сте за Рио? - от Даниела Иванова

18. 121 гласа за Гранд Каньона – пътуване във времето, пространството и себе си - от Радосвета Вълкова

19. 120 гласа за Алхамбра – ислямското бижу на Андалусия - от Милена Симеонова

20. 117 гласа за Алиса в чудната страна Кападокия - от Деляна Лазарова

21. 104 гласа за Сахара – пясък, палми и камили и … романтика - от Милена Симеонова

22. 103 гласа за Румъния - от Милена Угринова

23. 99 гласа за Ангкор Ват - вечният и величественият - от В.Владимиров

24. 95 гласа за Дневник - Арбанаси, Велико Търново, Етъра, Казанлък - от Станка Парушева

25. 93 гласа за Родопска одисея - от Деляна Лазарова

26. 89 гласа за Магията Луошан през октомври(2) - от Наталия Бояджиева

27. 88 гласа за Йордания ноември 2010 г. – втора част - от Йолана Колева

28. 75 гласа за По Йовковата следа в Жеравна - от Димчо Тонев

29. 74 гласа за Фес – на разходка назад във времето - от Милена Симеонова

30. 73 гласа за Нандзин - столица на десет династии(2) - от Наталия Бояджиева

31. 69 гласа за Йордания ноември 2010 г. – трета част - от Йолана Колева

32. 65 гласа за Нандзин - столица на десет династии(1) - от Наталия Бояджиева

33. 63 гласа за Магията Луошан през октомври(1) - от Наталия Бояджиева

34. 63 гласа за Урок по география от върховете на Осогово - от Красимир Минков

35. 62 гласа за Моето малко дамско общество - от Наталия Бояджиева

36. 62 гласа за Петък вечер в Брауншвайг /Усещане за Коледа/ - от Даниела Иванова

37. 59 гласа за До Бавария и обратно (2) - от Станка Парушева

38. 54 гласа за Работата може да бъде и приятна (или едно по-различно пътуване в Холандия) - от Кирил Стоянов

39. 53 гласа за Нандзин - столица на десет династии(3) - от Наталия Бояджиева

40. 50 гласа за До Бавария и обратно (1) - от Станка Парушева

41. 50 гласа за Любовта е пролет, но цяла година - от Наталия Бояджиева

42. 42 гласа за Алпийска симфония (Едно екстремно изкачване на връх Триглав) - от Йордан Кожухаров

43. 31 гласа за Едно невероятно пътуване до Албания и Черна гора - от Валя Минкова

Подкрепете автора на пътеписа, който харесвате, като гласувате с “харесва ми” (like) на фейсбук бутона за конкретния материал, поставен в края на всяка статия.
______________________________________________________________________
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com - “Къде бях? Какво видях? 2011″ е подкрепен от News.Jabse.com, Photosynthesis.bg

Лиценз: Всички права запазени

Георги Чорбаджийски: Петък, 11 Февруари 2011

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Светла Енчева: Маршът на луковите глави

≪ Previous: Марина Илиева: Временно класиране в Конкурса за пътеписи 2011

$

0

0

Дойде време и аз да стана модерен и да зарежа старото кодиране на кирилицата, което използвах тук и там (абе навсякъде). През последната седмица се занимавах миграцията от Windows-1251 към UTF-8 и вчера вечерта приключих успешно с оправянето на публичните сайтове, за които отговарям. За последното оставих моето лично място място. Е, вече и то е готово, което може да се види от следващият абзац.

Hello world, Καλημέρα κόσμε, Мараба пичове, コンニチハ

За да научите повече за UTF-8 вижте UTF-8 FAQ. Ето и още малко тестове (взети от UTF-8-demo).

Брайл: ⡌⠁⠧⠑ ⠼⠁⠒ ⡍⠜⠇⠑⠹⠰⠎ ⡣⠕⠌

Руни: ᚻᛖ ᚳᚹᚫᚦ ᚦᚫᛏ ᚻᛖ ᛒᚢᛞᛖ ᚩᚾ ᚦᚫᛗ ᛚᚪᚾᛞᛖ ᚾᚩᚱᚦᚹᛖᚪᚱᛞᚢᛗ ᚹᛁᚦ ᚦᚪ ᚹᛖᛥᚫ

Етиопски: ሰማይ አይታረስ ንጉሥ አይከሰስ።

Грузински: გთხოვთ ახლავე გაიაროთ რეგისტრაცია Unicode-ის მეათე საერთაშორისო

Гръцки: Σὲ γνωρίζω ἀπὸ τὴν κόψη

Тайландски: ๏ แผ่นดินฮ

...хайде на китайския спам :)

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

Светла Енчева: Маршът на луковите глави

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Кариери: Назначи ме

≪ Previous: Георги Чорбаджийски: Петък, 11 Февруари 2011

$

0

0

Изображение: Индимедия България

Наскоро един мой млад приятел попита във Фейсбук: по какво заклеймяването на "Луков марш" се различава от заклеймяването на гей парада? И едните викат "това е лошо и опасно", и другите. Държа да отбележа, че въпросният приятел съвсем не е наци, нещо повече - той е гей. Задава подобни въпроси поради вътрешноприсъщата си саморефлексивност.

Иска ми се да му отговоря сериозно. При провеждането на един гей парад хора с различна сексуалност отстояват правото да бъдат себе си. При провеждането на нацистки публични събития едни хора не признават правото на други хора да бъдат себе си. И то не става дума за неща, свързани с убежденията на другите, а за непризнаване на това, че си се родил с различен етнос, раса, националност или че си се оказал с различна сексуалност. Не просто не признават, а се опитват и да унищожат. Понякога - физически.

В началото на декември в автобус беше пребит мой приятел от Африка - само защото е чернокож. Когато видял петима подстригани младежи да се приближават към него, първата му реакция била да хвърли очилата си по-далеч на пода на автобуса, защото е разбрал какво ще последва. А е без постоянна работа и не може да си позволи нови очила. За убийството на младеж, само защото заприличал някому на гей и за пребиването на хора, отиващи на митинг за защита на чужденците, няма смисъл да споменавам - случаите са добре известни.

Ето защо за поредното провеждане на т.нар. "Луков марш" трябва да се говори.

Преди няколко седмици по друг повод аргументирах защо е важно да има позиция по отношение на (нео?)нацистките нагласи у нас. Няма да се повтарям, вместо това ще насоча вниманието ви към три текста по повод на "Луков марш":

- Декларацията на ХОра срещу РАсизма
- Отвореното писмо на Български активистки алианс и София Прайд
- и любимото ми (защото хуморът, както и изкуството, може да бъде по-ефикасен от всяка аргументация): Ежегоден панаир за генномодифицирани семена за арпаджик, праз, кромид и чесън "Луков Марш 2011"

Изображение: Индимедия България

 

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Кариери: Назначи ме

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Иван Любенов: Nokia и Microsoft – ръка за ръка

≪ Previous: Светла Енчева: Маршът на луковите глави

$

0

0

Как французинът Ален Гютон организира кариерен салон за самия себе си.

Лиценз: Всички права запазени

Иван Любенов: Nokia и Microsoft – ръка за ръка

February 11, 2011, 12:58 am

≫ Next: Бу: Една хубава година

≪ Previous: Кариери: Назначи ме

$

0

0

Nokia и Microsoft се сдружават за един еко мобилен свят…

Информация от официален източник:
http://www.microsoft.com/presspass/press/2011/feb11/02-11partnership.mspx

Ако си спомним преди година сформирането на новото дружество МегаСпек (Mtel купи Megalan и Spectrum Net), то предричам за в бъдеще съобщения от рода на:
„Номерът, който искате да наберете, е въведен правилно и разпознат от системата. Моля рестартирайте, за да влязат в сила нужните промени“.
Или:
„Your keyboard was successfully locked – press any key to continue.“

Лиценз: Всички права запазени