Трябваше да се случи и в България.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
Еленко: Хаквокати
↧
Ана Динкова: Chopard — illustrated
Наскоро разгледах снимките, които Garance Dore е направила за Chopard по време на фестивала в Кан тази година. Снимките й са много хубави и дават една такава замечтана и романтична представа за жените, събитията и бижутата. Предава се идеята за разкош, лукс и блясък, които така или иначе се пропагандират по време на този фестивал. Освен, разбира се, че все още се показват и филми и се раздават награди. Разглеждайки видях, че Alexa Chung също е била ангажирана от Chopard и е направила нещо като фото-дневник. От фото дневника й харесах точно две снимки. Останалото е странна смесица, която не разбирам, а снимките на бижутата в кутите им и висящите етикетчета с цените са просто ужасни. Предлагам следващата година да ангажират дъщеря ми. Тя прави страхотни снимки на детайли, а пред рокли и бижута буквално полудява. Освен това до тогава ще бъде на шест и ще борави още по-добре с фото-техниката.
Recently I was going through the pictures made by Garance Dore for Chopard during this year’s Cannes Film Festival. Her pictures are beautiful and they transmit a dreamy and romantic idea of women, events and jewelery. They communicate the idea of splendor, luxury and glam, which are advocated during the festival any way. Along with the fact that they still show movies and give awards of course. While browsing on the site I saw that Alexa Chung was also engaged by Chopard and she made something like a photo-diary. Altogether I liked two pictures. The rest is a strange mixture I don’t get quite well, and the pictures of the jewelery in their boxes and with the price tags are simply horrible. I would like to suggest them next year to engage my daughter. She makes terrific detail-focused pictures and in front of gowns and jewelery she is simply bedazzled. Apart of that next year she will be six and will be handling even better the photo-equipment.
Лиценз: Всички права запазени
↧
↧
LeeNeeAnn: SysAdminDay 2011 …
Cheers, boys and girls 
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
Аз чета... за вас и с вас: Чети повече... филми
Нали знаете, че зад всеки велик филм, стои по една още по-велика книга. Примерите са много, но въпреки, че всички обичаме да обясняваме колко по-хубава е книгата в сравнение с филма, колко по-наситена, силна и впечатляваща е... след време, хората помнят повече филма. Една страхотна рекламна кампания на новозенладските книжарници Whitcoulls ни напомня точно това. С помощта на целите текстове на “Чарли и шоколадовата фабрика” на Роалд Дал, “Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес и “Момичето, което си играеше с огъня” на Стиг Ларшон рекламната агенция Draftfcb Auckland са пресъздали плакатите на хитовите филми по тези книги.
Едно страхотно лятно намигване и интересно хрумване, което едновременно обръща внимание към четенето и към филмовите шедьоври, родени от книги.
{gallery}whitcoulls:{/gallery}
Лиценз: Всички права запазени
↧
Мария Илиева, LaMartinia: Американски палачинки с малиново масло
Все пак реших да публикувам и тук новите рецепти от рубриката ми в "168 часа" за тези, които не го четат или нямат възможност да си го купят. Така или иначе е въпрос на копи/пейст, а и вече рядко публикувам рецепти в блога и така ще се запълни тази празнина.
Тази рецепта можете да спретнете още този уикенд!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Лиценз: Всички права запазени
↧
↧
Аз чета... за вас и с вас: Разрешиха на Amazon да купи The Book Depository
Ирландската Комисия за защита на конкуренцията разреши на Amazon да купи електронния магазин The Book Depository след 3-седмично предварително разследване на сделката, съобщава The Bookseller.
"Нашето мнение е, че придобиването няма да доведе до сериозно застрашаване на конкуренцията на никой от пазарите за продукти или услуги в Ирландия", се посочва в кратко изявление на Комисията. Официалното решение ще бъде разпространено най-късно на 25 септември, но преди това Amazon и The Book Depository ще имат право да махнат конфиденциалната информация от публикуваната версия.
Няколко организации във Великобритания се изказаха срещу придобиването. Сред тях са асоциациите на книготърговците и издателите, Гилдията на независимите издатели, Общността на авторите, както и специализираната медийна група Bookseller Group.
Лиценз: Всички права запазени
↧
Капитал Блог: Седмичен PR - 27
Какво е "Седмичен PR"
В рубриката "Седмичен PR" публикуваме смешни, сбъркани и понякога дори абсурдни прессъобщения, получени в редакцията на "Капитал", като запазваме оригиналния им стил и правопис.
Голяма част от тях излизат като директни публикации в многобройните "лайфстайл" сайтове, вестници и списания. Нашата рубрика има една-единствена цел - да забавлява. Тази седмица:
1. Володя Стоянов с шеметно завръщане на престижната сцена на "Пирин фок"* 2011....
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
Urban Traveler, Ани Коджаиванова: Несебър, както го видях през обектива
През детските ми години прекарвах немалка част от летата в Слънчев бряг и Несебър, защото съм родом от региона, а родителите ми имаха много близки приятели и познати, работещи там. Та помня битовите несебърски кръчми, апокрифния деликатес филе от акула, разходките с корабчетата. Помня и купоните във Вариетето, вкусните напитки в Млечния бар, боулинга и клатещите се колички и космически кораби с жетони. Помнязалите с електронни игри, "корекомските" яйца от Корекома, водните блъскащи се колички, дългите сухи пързалки зад Кубан. Все удоволствия, които нямаше почти никъде другаде.
В студентските ми години пък и поработих, и покупонясвах здраво в Слънчев бряг и Несебър. А в летата помежду и след все намирах повод да намина и да навестя познати за една безсънна вечер. Абе с две думи- свидетел съм на цялата промяна - сезон след сезон. От зелен курорт с разкошен плаж и автентичен старинен град до потискащите и задушаващи Град на греха и Град на кича, каквото представляват те днес. Не давам оценки на това, има хора, на които им харесва такова, каквото е днес. Но аз не съм от тях. За това и от поне 5 години умишлено избягвам да ми се отваря път в посока на север от Бургас. Това лято обаче събрах смелост, надвих предразсъдъците и си направих една разходка, с основен акцент върху Стария Несебър. И то с ясна цел - да потърся позитивната му страна през обектива. Чарът от спомените ми и отвъд скандалите по медиите. Ето го резултатът.
А за финал и един безценен кадър от града на греха. Може би единственото оцеляло непроменено нещо в Слънчев бряг от миналото.
.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported
↧
Аз чета... за вас и с вас: И Penguin издават книга за скандалa с телефонните подслушвания
Penguin Press е поредното издателство с книга за скандала с подслушването на телефонни разговори от News Corporation, съобщи The Bookseller. Автори на книгата са великобританският народен представител Том Уотсън и журналистът от The Independent Мартин Хикман.
Директорът на Penguin Press Стюарт Профит получи издателски права за Великобритания и Общността на нациите от Клер Алекзандър от литературната агенция Айткен Алекзандър. Книгата ще бъде публикувана в края на 2011 като точната дата и заглавието ще бъдат уточнени по-късно.
Книгата е втората по темата – издателство Шато ще публикува „Хакерска атака: Как истината настигна най-властния човек на света” от журналиста на Guardian Ник Дейвис до края на 2012г.
Единият от аворите на книгата на Penguin Том Уотсън, народен представител за Източен Уест Бромич от 2001, е член на Парламентарната комисия за културата, медиите и спорта от 2009 година и оттогава води кампания срещу неправомерни медийни практики. Той ръководи и разпитите на Рупърт и Джеймс Мърдок и Ребека Брукс, когато тримата застанаха пред Комисията на 19 юли.
Мартин Хикман пък работи за Independent вече десет години, като води репоратажите на вестника за скандала с подслушванията тази година.
Лиценз: Всички права запазени
↧
↧
Нели Огнянова: Защита на децата: обществено обсъждане на критерии за оценка на съдържание
Съветът за електронни медии е приел проект на критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата.
Документът е изработен съвместно с Държавната агенция за закрила на детето.
Определен е едномесечен срок за обществено обсъждане.
Във връзка със заглавието на критериите, а и по принцип - вчера в блога Slaw излезе публикация, която се казва
Не използвай “и/или” в правен текст
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
Андрей Русев: Hurt
I hurt myself today, To see if I still feel, I focus on the pain, The only thing that's real. The needle tears a hole, The old familiar sting, Try to kill it all away, But I remember everything...
Hurt е една дълбоко проникновена песен, която в един период от живота ти изиграва ролята на основен музикален фон, до момента, в който преоткриеш всичко, за да продължиш напред.
В оригинал тази песен се изпълнява от Трент Резнър от Nine Inch Nails и дори на живо, песента звучи много прочувствено.
През 2003г. бях на студенска бригада в САЩ, 24 годишен, работещ три работи едната от които dishwasher and busser в малък крайезерен ресторант наречен Crabby's Joe. Веднъж, когато гостите вече си заминаха и затваряхме ресторанта, по телевизията пуснаха тази песен, но в изпълнение на Johnny Cash, за да информират обществеността, че същият е починал. Трогателно, видеоклипа показва кадри, когато Джони Кеш е млад, а се изпълнява от същият този Джони Кеш, но остарял, с дълбоки stains of time.
Не съм анализирал текста на песента, но така на пръв поглед е перфектната балада за осъзнал се наркоман, чийто приятели са вече починали, и съжаляващ за това, че е станал такъв и нищо повече не може да промени, освен да си пожелае If I could start again, A million miles away, I would keep myself, I would find a way.
Слушайте и гледайте Трент Резнър и Джони Кеш в изпълнение на Hurt.
"Hurt" is a song written by Trent Reznor, first released on Nine Inch Nails' 1994 album The Downward Spiral. In 2002, "Hurt" was covered by Johnny Cash to critical acclaim; it was one of Cash's final hit releases before his death. Its accompanying video, featuring images from Cash's life and directed by Mark Romanek, was named the best video of the year by the Grammy Awards and Country Music Awards.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
Милена Фучеджиева: в атон живеят гларуси
трогателен с признанието за страха си от изкушение е атон, но и отблъскващ. място забранено за жени и женски животни. бих организирала нощна инвазия и спуснала с парашут жени във всеки манастир. голи по възможност. плюс много кокошки за да вдигат врява. искам да видя как монасите тичат паникьосано да се скрият от атаката с естроген. реалността е, че ако жена се промъкне, ще бъде осъдена на 8
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
Urban Traveler, Ани Коджаиванова: Отбивки - 1. В Несебър
Несебър е от местата, където, що се отнася до кулинарията, най-забележителното нещо в десетките кръчми е златният пържен сафрид за десет лева двеста и петдесет грама. Те между другото са поразяващо еднакви на вид, като разликата е дали има или няма гледка към морето, т.е. дали ще инвестирате минимум 20 кинта повече или по-малко в сметката. Менютата са като том на Вазов и въпреки това не се намира нищо по-различно от най-стандартното за всяка една кръчма, независимо от кой край на България. Ако попаднете на място, което случайно се предлага и някой заблуден местен специалитет - например маринован барбун или миди в доматено-лют сос, значи сте късметлии. Всичко казано дотук важи с пълна сила и за Созопол, чието резюме следва.
Ето защо откритието на еко-бар "При Майкъл"в Стария Несебър ме изненада истински. Не че е нещо, което чак да впечатли с изпълнение, или пък с качество, или с персонал. Не че дори ще повярвате, че собствениците наистина споделят някаква еко философия- може пък и да споделят, но вероятно по-скоро опитват да хванат нишата. Но наличието на този бар в автентично консервативния Стар Несебър наистина е изнанада.
Намира се някъде съвсем в дъното на полуострова ,в закътаните улички, където тълпите туристи вече не са тълпи, а индивидуални двойки. Първо виждате една малко комична и доста ретро указателна табела, а след това и още една такава, но вече на самия вход.
Вътрешността на бара наподобява пещера със сталактити и сталагмити и течаща по тях вода. Малката градинка пък е наполовина пещероподобна, наполовина джунглоподобна. Има много зеленина, малко езерце, мостче и си личи, че някой е вложил доста усилия и труд в нея.
За капак е менюто, което ни обяснява, че в този бар ценят природата.
Друго местенце, което си харесах е италиански ресторант в рибарски стил на изхода от Новия град към Стария. Така и не седнах и не мога да кажа нищо за храната, но изглеждаше свежо, цветно и с настроение.
..
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported
↧
↧
Вида Делчева: Пътуване до Копривщица…
Не съм писала от доста време тук. Блогът е едно от многото неща, които зарязах покрай курсови работи, изпити, писане на дипломна работа и защитаването й. Сега, когато цялата дандания приключи, с удоволствие се връщам към него. 
В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук.
Както винаги, и този път реших да пътувам с БДЖ. Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен:
Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които харесвам повече от автобусите въпреки вида им, който понякога (но рядко) и отвътре не е особено приветлив. Но напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.
Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два мчаса. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите.
Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели) и започнахме да се движим през най-зелената и красива местност, разбрахме, че прибилжаваме Копривщица.
Трябва да кажа, че копривщенската гара ми е любимата:
А самата Копривщица е фантастична. Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.
Любимо място – мост Първа пушка. Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е „съзидал“ и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – а дали изобщо има наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно.
В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през музеите, но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Каблешков, Раковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.
Отседнахме в къща „Стела“. Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).
Дъждът спря.
Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
Милена Фучеджиева: поет в обсесия
е като жена в предменструален синдром. не може да се владее.току що за пореден път установих, че един български поет - все по-досаден може би луд??? - ме преследва от страниците на вестниците. явно има обсесия с мен. обезпокоително често присъствам в глуповатите му текстове (по традиция слаби за разлика от стиховете му), което не бих забелязала, ако не бях суетна и не гугълвах името си периодично
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
Мария Куманова: изпуснати думи
виж ти, какви неща се правят и споделят свободно в България през 2011.
накратко: приятен, трогващ и визуално изчистен 25-минутен шорт филм, на който попаднах случайно, преглеждайки категорията с български филми в замунда. и койна русева.
защо го споделям: обикновено когато някой споделя своя творба свободно, значи има какво да каже. щом не очаква задължителна финансова обратна връзка, значи мога по някакъв начин да му се отблагодаря.
Лиценз: Всички права запазени
↧
Жюстин Томс, smiling: какво е това
малък детайл от софийските стари квартали
чудя се колко ли са хората, които се спъват в тях, псуват и не знаят за какво са … и дали някой все още ги използва?
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
↧
Мария Куманова: don’t run for cover
в последните години дъбстепът, още повече на родна територия, набира страшна сила. по дъбстеп партитата се срещат хора почти колкото на дръмендбейс, но в същото време публиката е малко по-различна. на дъбстеп евентуално се срещат малко по-направени мадами, танцуващи по-скоро като за танцьорки в escape (това ще е едно от нещата, които не мога да повярвам, че ги няма, малко като с егоист), но явно си имат някаква причина да са там, as in някой ги е довел или просто се кефят на музиката, докато хардкор дръмендбейсърите често се отнасят към дъбстепа като към „6ibaniq tupstep cqla vecher ne sprq kopele“.
но, както е известно, на родна територия винаги ще намерим за какво да се изхейтим – ето, из цяла Франция придошли от колониите има колкото искаш и никой не мрънка, а в София дошли двама от Перник и вече имаме специална категория вицове.
личното ми мнение – dubstep-ът има толкова много посоки, че се намира по нещо за всеки. от Culprate до Monolake, от тенджери до idm. плюс щипка сол, вокали, бийтове, минус щипка bbc radio 1 and there you have it. чудесно както само по себе си, така и за разчупване на сет в друг стил.
докато ние тук се хейтим, ето какво правят момичетата в Австралия:
и ето каква колаборация правят Korn (една от групите от моето време) и Skrillex:
Лиценз: Всички права запазени
↧
Иван Ралчев: Преди малко повече от година…
.. се измъкнах от гарата в Гьотеборг, Швеция. Огледах се, предлътнах тежко и се запътих към бюрото по транспорта. Трябваше ми един билет до хостела, в който щях да изчакам интервюто във Волво – в потискащо малка стаичка, с почти непрекъсната липса на интернет. Купих си бира от съседната ICA (нещо като нашата Billa) и се върнах в тесния затвор, за да подготвя представянето си пред журито в голямата автомобилна компания.
По почти същия начин се почувствах и когато си пробих път през тълпата на Терминал 1 на летището в Дъблин. Пътуването ми беше почти 12 часа заради дългия престой в Лутън. 
За да си взема след това ключовете от Форда с десен волан и приятелски настроен дизелов двигател от Budget. И тогава самоувереността ми бавно започна да се връща. А усмихнатият продавач на вестници, който се промъкваше между колите на кръстовището, ме успокои, че съм на прав път. „Още 10 минути и си в центъра!“ Няколкото минути бързо станаха почти един час, докато намеря нашия хостел и докато разбера как да вкарам движещата се в лявата лента кола до него.
Е, все пак успях. Пътят от летището до хостела наистина беше „третия изход на следващото кръгово и после само направо през града“. А аз, леко подпрял рамо върху вратата и отпуснал ляв крак върху конзолата на своя Фокус, бавно си карах в най-спокойната лента на пътя.
Оставих тежащата 10 кг раница пред рецепцията на The Generator и си поисках магнитната карта за стаята. Очакваха ме дълъг врял душ и блажено отпускане в белите завивки на двуетажното легло. Преди това обаче се запознах с унгареца, прекарал последните 20 години от живота си в Тайланд, с когото щяхме да делим стаята си в хостела. За да ме закара после той в полския магазин и да ме пита дали полските сарми с доматен сос в буркан са вкусни…
Довърших предвидливо приготвените вкъщи сандвичи в компанията на своя нов приятел унгареца и сингапуреца Ерик, който вече няколко години е главен сос-шеф във вероятно най-скъпия азиатски ресторант в Лондон – Hakkasan. И вместо да се почувствам като в реклама на Загорка, просто се наслаждавах на международната атмосфера, която толкова много ми липсваше през последната година.
А вечерта? Вечерта прекарахме в Cobblestone, един наистина уютен ирландски пъб в сърцето на Дъблин, пълен с приповдигнато ирландско настроение, ирландски песни и ирландска бира.
А следващият ден започна ето така…
Без GPS, без планове и без никакви други очаквания освен намеренията да спираме навсякъде, където ни хареса, да направим толкова снимки, колкото ни се иска, и да се наслаждаваме на една кратка ваканция, далеч от интернет, безкрайно скучния живот, отдаден на работа и задължения, сред красотата на ирландската природа.
Това е първата част. Вече пиша втората.
Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
Антон Терзиев, movies.bg: Le cercle rouge/ The Red Circle
The Red Circle е отдавна влязло в учебниците криминале на Жан Пиер Мелвил с Ален Делон и Жан Мария Волонте от 1970. Започва с откровение на Буда, което горе-долу казва, че когато на едни непознати един на друг мъже им е предепределено да се срещнат, това неизменно се случва. Просто и ясно. В червения кръг... [...]
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)
↧