вероятно има успех. когато голямото лого е наистина голямо и първо, но то е и най-видимо. основният бренд малко се губи, а може би и повече от малко. за fiat punto evo да не говорим.
възможно е кампанията да е успешна – нови фенове. и после какво?
междувременно народът се изнася повсеместно в G+, но това са подробности.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Крис Корнър не е от хората, които скоро ще нaправят клип, в който музикантите свирят на китари пред бяла стена. Това се потвърждава от Bernadette, второ видео от Volatile Times, невероятния нов албум на проекта му IAMX. Кликнете на заглавието, ако искате да видите и немската версия на клипа.
Времената се менят, но важните повели са все същите...
Лиценз: Всички права запазени
Най-хубавото на това да пътуваш за удоволствие е, че имаш време и причини да останеш сам и да мислиш.
Времето в самолета, влака, метрото или по улиците на непознат град води мислите по спокойни и (дай боже) мъдри потоци. Срещите с нови места, ситуации, гледки и хора пък са естествен катализатор.
В Стокхолм осъзнах няколко неща:
колко много сме пораснали, да не кажа, че сме помъдрели
какво искам. не знам с кой, но знам точно как искам да се чувствам
как съм се променила през последните месеци
започнала съм по-лесно да оставям друг да взима решенията – няма проблем да не държа пълен контрол, доверявам се на чужди съвети и преценки.
Осъзнах, че нямам проблем да живея с друг човек, нямам проблем да се доверя, да се обвържа, да поделя или отстъпя отговорност, да поискам помощ стига насреща да е правилният човек.
Златните часове по принцип са любимото ми време. Заради дългите разходките около Маларен, разговорите и гледката от брега и от моста Västerbron, в Стокхолм ми харесаха още повече. Най-хубавото време.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported
днес срещнах една много мила жена. на 51. с 6 деца, 10 броя внуци и 18 броя правнуци. сама си каза, че е ромка, но говореше на чист български език, правилно и възпитано. беше чиста, но беззъба. нисичка, слаба и кокалеста, с дълга черна коса, вързана с ярко розова панделка. каза, че откакто дошли промените нямало работа за нея. та си стояла в къщи и помагала на младите. а всички внуци я обожавали. споделяли само с нея. много обичали и готвеното й. и тя им готвела вкусни-вкусни манджи.
въпреки несгодите жената беше ведра и усмихната. и бъбрива. срещата ни ме зареди с оптимизъм.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
От няколко дни на ползващите Фейсбук се случва нещо интересно.
Получават чрез чата му съобщение от познат им приятел, което ги кани да видят в YouTube видео. (Под предлог, че показва тях, или какъв да е друг.) При опита за отварянето на видеото получават съобщение, че Flash Player-а им е вече стар, и покана да си свалят най-новата версия. За щастие или съжаление, на видеото ги няма.
Но още на следващия ден започват да получават от Фейсбук приятелите си съобщения в стил “Абе няма ме на това видео, защо реши, че съм на него?”. Включително от хора, на които не са писали нищо от месеци. По същото време може и да забележат, че компютърът им се държи смътно странно, въпреки че всички антивируси са налице, ъпдейтнати и не откриват нищо. Ако имат някой наистина грамотен компютърно приятел, може и да им се обади с: “Какъв е този вирус, който ми прати във фейсбука?”, и да не вярва, когато му обясняват, че компютърът им не е заразен.
И с право. Защото компютърът им наистина е заразен.
Въпросният вирус е наистина качествено постижение. Изследователите още не са се спрели на общо име за него; като че ли за момента се налага Trojan.FakeAV.LVT. Заразява всички версии на Windows. Засега потребителите на Linux са в безопасност (вирусът използва уиндоуското API и е безпомощен без него). Тъй като обаче прониква на компютъра не чрез технически експлойт, а чрез социално инженерство, никоя операционна система не е защитена – дупката в сигурността всъщност е “задклавиатурното устройство”.
Както се сещате, съобщението “Flash Player-а ви е стар, свалете си нова версия” всъщност ще ви свали и инсталира вируса, ако имате глупостта да се съгласите. При инсталирането си вирусът мигновено убива антивирусните програми на компютъра ви. След това ги подменя с идентично изглеждащи копия, които наглед правят всичко (сканират компютъра, свалят ъпдейтове и т.н.), но ефектът им е само психотерапевтичен. После разпраща от ваше име на всичките ви приятели във Фейсбук съобщението с линка. Накрая започва да сваля и инсталира допълнителни модули, които разширяват функционалността му с какво ли не.
За момента пълен списък на модулите му няма (и вероятно няма как да има – сигурно киберпрестъпниците зад него непрекъснато пишат нови). Ако съдя по какво съм намирал в предишни вируси, сред модулите вероятно ще има:
- сеене на пощенски и уики спам (ако съдя по какво става последните 2 дни в уикитата и блоговете, които стопанисвам, този модул вече е активен)
- дистрибутиран C&C (command and control): вместо да има централен сървър, от който вирусът на компютъра ви да бъде командван, това ще става чрез peer-to-peer мрежа, подобно на някои програми за споделяне на файлове
- записване на натиснатите клавиши и анализ за откриване на пароли за банкови сметки, онлайн игри и всичко друго, от което могат да бъдат изцедени пари
- сканиране на машината за контакти (е-майл акаунти, ИМ акаунти и пр.), и открадването им с цел разпращане от тях на спам, вируси и/или измами, и събиране на информацията от тях за бази данни на престъпниците или на разузнавания, които ги покровителстват
- сканиране на машината за лична информация (поща, документи, лични снимки с висок процент голота по тях) и изпращането й за съставяне на бази данни
- шифроване на всички документи и пр. на машината, и предлагане на разшифроването им срещу заплащане
- атакуване на “твърди” цели (компютри и мрежи на разузнавания, военни, големи и непоплюващи си корпорации и т.н.)
- съхранение и прехвърляне на открадната информация
- уеб-сервиране на фалшиви сайтове на банки и други финансови институции (с цел крадене на пароли за сметки в тях)
- използване на машината при координиране на престъпления и/или за имитиране на съучастничество в тях (за отклоняване на вниманието от истинските извършители)
- разпространяване (чрез спам или пряк запис на документи по машината), или хостване на призиви към нетолерантност и/или тероризъм
Наскоро от непредпазливостта си пострада мой потребител. Забелязах, че уеб сървърът ми е започнал да бълва спам – нещо сравнително нетипично за мой сървър. Огледът показа, че от овирусена машина в Бразилия някой се е логнал с неговите FTP юзер и парола и е инсталирал spam relay в сайта му. “Добавката” бе изчистена, паролата – сменена. След това се сетих да отида до потребителя и да погледна компютъра му – естествено, също овирусен с вирус, записващ набраните юзери и пароли. Оказа се, че той знае за вируса, но не си е мръднал пръста да го изчисти – “какво толкова може да ми направи?”… Той вече няма FTP парола при мен, колкото и да му е неприятно. По-добре евентуално да загубя един потребител, отколкото да ми блеклистнат целия сървър. Или да ми се изтърсят командоси и с месеци да лежа в ареста и да давам обяснения защо хоствам финансови измами. Вероятно в компанията на въпросния ми потребител.
Накратко – моля ви, бъдете предупредени.
Лиценз: Всички права запазени
Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Едва ли има друг български град, зареден с толкова история, колкото Велико Търново. Около него се намират много манастири, които дава основание да се говори за Търновско Светогорие. Преображенският манастир се намира в близост до село Самоводене, на 7 км от Велико Търново. Над него се издига Беляковското плато. Той не само е паметник на архитектурата и културата, но крие интересна историческа съдба. Поглед от него към отсрещната страна показва сгушения в гората Патриаршески манастир „Света Троица”.
Преображенският манастир е създаден още по времето на Втората българска държава, вероятно през 11 век. Първоначално е метох на Ватопедския манастир, после получава автономия. Просперитетът на манастира се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван Александър Сара – Теодора и с техния син – Иван Шишман. Съдбата на манастира във времето от падането на България под турско робство до 1825 е трагична, като на всяка българска обител – грабежи, разрушения, кържалийски произвол, нищета и погром.
Новата история на манастира е свързана с името на един монах. Отец Зотик е от онези незаслужено забравени личности на Възраждането, чийто усилия около уреждане на духовния живот в началото на ХІХ в. в Търновския край, го налагат сред авторитетните фигури на времето. Според Славейков той е родом от село Демирканлии Охридско, според други източници - селото се казва Ахмаморлии. На 15 години той постъпва в Патриаршеския манастир „Света Троица”, после отива в Рилския манастир, където се научава да чете и пише и се подготвил за монах,. Не остава там, а отива да учи във Влашко при прочутия за времето си учител Серафим в манастира „Калдрушану”. Престоява 12 години в Света Гора, през 1821 г се завръща в манастира „Света Троица”. Не се знае със сигурност светското му име, но за настоящия разказ по-важно е да се припомни делото му.
Отец Зотик излиза на историческата сцена след времето на Гръцката завера. Според акад. Иван Радев той явно е бил свързан със заговора, защото след разкритията не само бяга от Атон, но е арестуван и прекарва няколко месеца в затвор в гр. Сер. В Търново се сближава с Велчо Атанасов - Джамджията, бил поканен за учител на децата му.
Отец Зотик си поставя задачата да пробие прогръцките настроения в Търново и околността. Тези му желания го водят към откриването на килийно училище и учителстването. Документирано е откриването на такова в Ламбриновата къща в Търново, там събирал децата на еснафите, младежи и свещеници. Учителствал и в килийното училище в метоха на манастира „Света Троица” в Горна Оряховица. Тъй като опитът да даде отпор на гърцизма чрез училището, е неуспешен, отец Зотик се устремява към друга негова твърдина – църквата. Срещу откуп, даден на владиката Иларион Критски от търновски еснафи, бил назначен за игумен на една позабравена църковна обител – Преображенския манастир.
През 1825 г. отец Зотик заедно с двадесет монаси се заема да върне към живот светинята. Тя била запусната и разрушена след кържалийските размирици. Първият в новата й история игумен бавно, с много усилия го превръща в мощен център за религиозно-народностна дейност, истинска българска твърдина, духовно училище за подготовка на монаси и игумени за монашеските братства. Постиженията на братството са значителни. За няколко години монасите-спътници на отец Зотик поемат най-важните духовни постове в съседните манастири - началничеството в „Света Троица”, игуменството на Килифаревския и Петропавловския манастир, изповедта в девическия арбанашки манастир „Свети Никола”. Манастирът „Св. Никола” всъщност е творческо дело на отец Зотик – учреден е от него през 1833 г. в една от арбанашките църкви.
Школата на Отец Зотик успява да се наложи сред монашеските братства из целия Търновски край. Освен с управление на църковни-религиозни дейности, братята по стара традиция се занимават с книжовна и книговезка дейност.
Ренесансовите деятели имат за своя главна черта неспокойствието, желанието да свършат много дела на „ползу роду”. Отец Зотик не само строи, не само създава духовна школа, а и подпомага българските училища в Търновския край. Освен това е един от първите агитатори на българската кауза, още преди Неофит Бозвели да започне мисията си. Този народен трибун намира свои съидейници в лицето на Велчо Атанасов Джамджията, капитан Георги Мамарчев, майстор Митю Софиянлията, х. Йордан Брадата и Колю Гайтанджията. Малко позната е дейността на отец Зотик по Заверата. Истината е, че благодарение на него Преображенският манастир се превръща в място за гражданска и политическа активност. Затова говори арестуването на Уста Митю Софиянлията в манастира и мъченията, на които е подложен самия отец след предателството на Заверата.
Тъй като разказвам за Преображенския манастир ще кажа няколко думи за първия строител на църквата - Димитър Софиянлията. Не случайно него избира отец Зотик за първомайстор, у него открива сродна българска душа. Пътищата на двамата се пресичат след унищожителната за българите Руско-Турска война от 1828 -1829 г. и след издаването на фермана от 1832 за строежа на църквата. Това историческо време е относително спокойно. Мирът между противниците за проливите изглежда траен, приятелството им - дълговечно, голямата християнска държава като че ли забравила своите братя под робство, надеждата за освобождение е незначителна. В същото време национално-освободителните движения на Гърция и Сърбия са в подем. Българите в Търновския край също решават да създадат свое автономно княжество в Търновския край, като постепенно щели да разширят периметъра му, включвайки съседни градове и села. За княз трябвало да се утвърди Велчо Атанасов – Джамджията. Затова и историята нарича Заверата - Велчова.
Майстор Димитър Софиянлията бил на турска служба, имал задача да събира работници за поправката на разрушените в Североизточна България военни съоръжения. Но той не бил обикновен изпълнител на правителствената воля. Когато дошъл в този край, съзаклятието вече действало.
Вместо да събира работници, Димитър Софиянлията успял да набере около 2000 души за участие в доброволчески отряд. Заговорниците се свързали с коменданта на Силистренската крепост – българинът на руска служба капитан Георги Мамарчев и го привлекли за ръководител на отряда.
Участниците в заговора не били само от Търново, а и от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна и Габрово. Подготовката на въстанието било изцяло българско дело, то имало добре обмислена програма, въвлякло много и различни слоеве от населението от богатите търговци, през занаятчиите, до обикновеното народно множество. Най-важното за него е, че е българско дело – планирано и изпълнено от българите, без чужда помощ и намеса. Обявяването на въстанието трябвало да стане на Великден 1835 г., това били дните между 7 и 9 април. Но като всяко голямо българско предприятие, то било съпътствано от предателство.
Предателят бил еленски чорбаджия х. Йордан. Той поискал да се подпише в списъка на съзаклятниците, така успял да види имената на водачите и ги предал на турците. Властта бързо уловила, съдила и обесила заговорниците. Конспирацията по подготовката на Заверата била толкова сериозна, че не са останали никакви документи. Съществували са само летописни бележки в църковните книги, но и те били унищожени след изпълнението на смъртните присъди на заговорниците по нареждане на митрополит Иларион. От гореизброените заговорници останал жив само капитан Мамарчев, поради това, че бил на руска служба. Изпратили го в Цариград, а после го заточили на остров Самос, където умрял.
Тъй като първомайсторът на църквата в Преображенския манастир загинал, строежът бил завършен от по-младите съмишленици, майстори и заговорници, чието участие не било разкрито – Уста Колю Фичето и Христо Бърната.
Героите от Велчовата завера нямат своята минута слава в историята, може би и затова са незаслужено забравени. Но манастирът продължил да съществува, а в него да се строи. Отец Зотик оцелял след Заверата, но станал жертва на чумата само две години по-късно - през 1837 г. Заедно с чумата дошъл гладът. Той и братята отворили житницата на манастира, не само раздавали жито, но мелели брашното, месили и пекли хляб за останалите без родители деца и за немощните старци. В третия ден на Рождество Христово той събрал братята да им съобщи, че наближава денят, в който с него ще се случи едно събитие, което е по Божията воля. Като всички велики личности, бил надарен с пророческо предчувствие за края.На другия ден отецът, когото още приживе, наричали „свети Зосима”, отишъл да посети болните в метоха в Самоводене, заразил се от коварната болест и умрял.
Отец Зотик напуснал историческата сцена, а делата му са почти забравени. Разказвам неговата история, защото личността му ме привлече с абсолютния си стремеж да се твори добро и да се воюва за българското.
Следващите игумени довършват градежа, в който са вградени сенките на отец Зотик и Уста Митю. Затова българските манастири са не само каменни крепости, а крепости на българския дух. Обиколете търновските и ще видите – паметни плочи от пребиваването на Левски, Бачо Киро, от Мариино въстание, или от Велчовата завера, от пътя на четата на Капитан Дядо Никола и др.
Преображенският манастир може би има най-интересна история. Защото по една или друга случайност след Уста Митю идва Уста Кольо Фичето, Под негово ръководство са изградени източното крило, камбанарията и малката църква „Благовещение”, построена върху подземен параклис, изграден от Софиянлията.
Църква „Преображение Господне” била иконописвана отвън и отвътре в периода 1849-1851 г. от Захари Зограф от Самоков. Негово дело е храмовата икона „Преображение Господне” с автограф, тук възрожденският художник рисува своя автопортрет редом с равноапостолите Св. св. Кирил и Методий. За съжаление в момента стенописите в манастира са потъмнели от времето. Те се реставрират, но работа е бавна и ще отнеме години. Докато бяхме в църквата можахме да видим етапите на възстановяване на един стенопис – почистването, какво е останало от оригинала и възстановените участъци. Те греят с ярки багри, но работата, която се изисква, за да се появят, е истински сизифов труд. Възстановените сцени показват ренесансовия дух на иконописта през ХІХ, в които има много реализъм и пълнокръвие, възрожденско самочувствие и колорит.
Църквата „Преображение Господне” е истински шедьовър на възрожденската иконопис. „Колелото на живота”, е художествен и философски разказ.
Олтарът е дело на тревненски резбари. Олтарните икони - на Захари Зограф и най-вече на приемника му Станислав Доспевски, първият български художник с академично образование.
Друг факт, който трябва да се отбележи е 750 кг. камбана, подарък от руския император Александър ІІ. По време на Руско - Турската война манастирът е превърнат в лазарет, пред него сега има паметник с червен кръст.
Преди повече от 20 години, през 1991 г., свлачище събаря килиите на манастира и малката църквичка. Не са пострадали хора, камбанарията и уникалната църква, дала име на манастира, също е непокътната. До днес огромни късове скали стоят в двора.
Около тях са засадени здравец и дръвчета. Камъкът се е превърнал в знак не за Божията сила, а за Божията мъдрост.
Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com - “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!
Лиценз: Всички права запазени
Помните ли приказката, която започнах...
Никой не пожела да я довърши.
Така че... ще се заема с нея и ще взема да я довърша, защото е първата, а без начало никоя книга няма край...
Само да ви напомня:
Три кестена си говорят. Човек се лута между минувачите със смачкано листче.
И започвам да довършвам историята.
- Знаете ли този адрес? А, а, а знаете ли го?
- Не господине...
- Разкарай се бе...
- Остави ме на мира...
Блестящият син поглед се отнесе и разбра, това което е непоносимо в обявата за квартири закована с крив пирон на номер шест.
Гуменките купени преди толкова години, колкото е необходимо на една звезда да залезе, протриха неравния тротоар и се отзоваха до обявата, от тяхна гледна точка гледана отдолу.
Той разгърна листчето:
- Улица..
- Ясно бе, търсиш адрес, ама я го прочети и не се излагай – Шести беше в отвратително настроение. Все пак на кой му е кеф некви хора да забиват пирони по него.
- Уникалното слово, написано на дърво жертвало част от себе си, може би носи послание – каза Четвърти.
- Посланието, което.....
- Ама, аз ви чувам – Пети беше брутално прекъснат от човека с листчето.
- Още един луд. – Шест.
- Не съм луд бе, хора чувам ви.
- Чудото на природата...- прекъснато в редови порядък.
- Аз ви чувам бе!
Няколко минувача изгледаха с онази смесица между съжаление и презрение, която ни е присъща без да го осъзнаваме, но давайки си сметка че трябва да направим нещото, което никога не правим, коленичиля пред дърветата мъж.
- Та какво правиш на тази улица – Пети се беше заел сериозно със задачката никой да не го прекъсва.
- Той носи посланието написано върху ко....
- Млъкни – изкрещяха Пет и Шест.
- Търся, дъщерята на моята дъщеря, която ме изгуби, когато бях безпътен и не знаех адресите... Тук е, написал съм си го – той разгърна потното листче от тетрадка и го показа на кестените.
- Не се чете – компетентно заключи Пети.
- И аз не разбирам този проникновен...
- Млъкни! – Всички минувачи се обърнаха към коленичилия мъж.
- Просто искам...
Едно дете подскочи и си откъсна кестенов цвят. Отиде до коленичилия мъж и го погали по главата.
- Дядо, дърветата не говорят остави ги намира.
- Детето ми аз те намерих!
- Винаги ме намираш дядо- усмивката и се стопи във водопад от къдрици.
Изтерзаните гуменки изправиха изтерзаните крака, той хвана детето за ръка...
Малко преди завоя тя се обърна и каза:
- Чао момчета!
- Чао – номер Шест
- Чао, о , приказна принце...
- Млъкни! Чао, любимо дете – номер Пет.
Лиценз: Всички права запазени
Преди време Радой Ралин написа: „Език мой, праг мой.”
Тук-там от време на време някои журналисти ме учудват, да не кажа отчайват с пълна липса на усет за езикова логика.
Вестник „Сега” ни казва на първата страница: „Кризата на имотния пазар свършва – цените падат, но продажбите растат.”
Вероятно журналистът е искал да каже „цените падат, продажбите растат” или „цените падат и продажбите растат”. В този случай, ако на всяка цена искаме да използваме съюз, би трябвало да използваме съюза „и”. Също така бихме постъпили в изречението „Включих котлона и тиганът е горещ” или в изречението „Гаджето ме напусна и аз съм тъжен”.
Има нещо сбъркано в логиката на изреченията „Гаджето ме напусна, но аз съм тъжен” или „Включих котлона, но тиганът е горещ”.
В случая с имотите езиковата логика произлиза единствено от икономическата. Пример за нерационално поведение на субектите би било, ако цените падат и продажбите падат. Също така "сбъркано" би било, ако цените растат и продажбите растат.
Статията е подписана от „екип” на вестника. Надявам се екипът да включва по-малко от половината журналисти на изданието.
Лиценз: Всички права запазени
Дали от жегите или от поройните дъждове, в последно време творчеството на родните артисти е леко странно. Шокиращи са не толкова самите музикални видеоклипове като стилистика, а по-скоро самите песни като съдържание и изпълнение. Но в крайна сметка лошо, няма… важното е да се забавляваме!
Първото ми откачено предложение идва от моите добри приятели и клиенти Румънеца и Енчев – „Селско Момиче“. Лириките са доста проницателни на места, а ролята на Митьо Пищова е също много силна.
Друго странно изпълнение с видео идва от Трио Мио Фио – „Барараца“. Мисля, че няма много нужда от коментар, след хитовото им изпълнение „Джиджикайска“, феновете са очаквали нещо в същия стил 
Надявам се, сте се позабавлявали с видеата! Клиповете на Деян Неделчев „Икибаната“ ще ги пропуснем стратегически. И за финал ще завърша с нещо от нашето филмово студио, по-класическо и в типично лятно настроение – Искрен vs Cabal Co – Напомня ми нещо (Summer remix) 2011
Лиценз: Всички права запазени
Дълго се чудих около какво точно да се върти ревюто ми за „Лудост“ на Калин Терзийски и как точно да започне – причината е, че романът, доколкото това е роман, е твърде противоречив за моя вкус и се люшка между познатата висока класа на писане, въздействаща история и малко блудкави и сладникави лирически отклонения.
Да напишеш есе със сантиментални краски не би трябвало да е присъщо на голям писател, какъвто е Калин Терзийски. На няколко пъти в „Лудост“ действително се подразвах силно, когато се редуваха силна история, която те кара да се замислиш върху конкретен проблем, емоция, морален дефект и след това – интерпретация на случилото се директно от автора. Този тип смляна литература е от ниско ниво – още повече, когато се появява след майсторски композиран и изпълнен епизод. Просто изглежда ненужна.
„Лудост“ представя реален период от живота на Калин Терзийски –
всъщност няколкото години преди да се разиграят действията от „Алкохол“. Нещо като ретроспекция и допълнение към „Алкохол“, който, струва ми се, притежава повече достойнства. В „Лудост“ Терзийски е млад постъпващ лекар в психиатричната болница край Курило – има си своите мечти, вътрешни дилеми и… любовница. А заедно с любовницата – съпруга, която обича, малка дъщеричка, която обожава, един куп санитари дебили, лекари от А до Я и, разбира се, десетки пациенти, които имат своите реални прототипи и в живота.
Сериозно преимущество пред доста други представители на съвременната ни проза, е умението на Калин Терзийски да създава истински свят и да те поставя на места, сред хора, пред проблеми, които можеш да срещнеш ей-сега, като излезеш навън.
Но!
Не трябва да се забравя, че в крайна сметка „Лудост“ е автобиографична книга – също както „Алкохол“. И при все литературните достойнства (Калин Терзийски е впечатляващ стилист, както казах, а сюжетите му и тяхното навързване не могат да те оставят на мира) и двете книги могат със същия успех да минат на страната на документалната проза – или поне на някаква смесица между двата жанра (нещо от типа на „Хладнокръвно“ на Труман Капоти може би?)
Все пак „Лудост“ си струва – основно заради стила на Терзийски, персонажите му (къде другаде ще видите например реално описание на дърт перверзник, който за два лева прави свирки на психичноболни момчета и анализ на моралната и практическа страна на нещата?), предисторията на „Алкохол“ (поне доколкото личността на писател, когото читателят харесва, представлява почти толкова голям интерес, колкото и творчеството му), лавирането между любовта, дълга, обичта и онова, което хората наричат мечти и което при Калин Терзийски е заприличало на един мрачен блян доста повече, отколкото на светла амбиция.
Още от Калин Терзийски? „Любовта на 35-годишната жена”!
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
Държавната агенция на Франция, която прилага закона за трите предупреждения (Haute Autorité pour la diffusion des œuvres et la protection des droits sur Internet, HADOPI), е изготвила отчет за първите 10 месеца от съществуването си.
Агенцията е получила 18 милиона уведомления за евентуално нарушение на авторски права в интернет.
470 000 потребители са получили първо предупреждение, 20 000 – второ.
Първите десет вече са получили трето предупреждение.
Между тях е учител, предупреден за теглене на песни на Риана и филма Iron Man II. Той обяснява, че това не е неговият жанр и вероятно неговата мрежа е използвана от другиго - но според закона отговорността е за него, тъй като не е взел мерки за защита. Процедурата продължава с изслушване пред комисия и евентуално пред съд. Тежестта на доказване е за потребителя. (BBC)
В същото време специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека стига до извода, че мярката (прекратяване на достъпа до интернет) е нарушение на Международния пакт за граждански и политически права (т.78):
Докато при блокиране и мерки за филтриране на потребителите се отказва достъп до специфично съдържание в интернет, някои държави са предприели мерки за прекратяване изцяло на достъпа до интернет.
Прекратяването на достъпа до интернет, независимо от основанията, включително поради нарушаване на интелектуалната собственост, е непропорционално и представлява нарушение на член 19, параграф 3, от Международния пакт за граждански и политически права.
Докладът обявява достъпа до интернет за основно право на човека.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
Музиката покори новозеландските сърца дори на литературна почва. Книгата “Blue Smoke: The Lost Dawn of New Zealand Popular Music 1918-1964” (“Син дим: Изгубената зора на новозеландската популярна музика 1918-1964”) на Крис Бърк бе коронована за Книга на Нова Зеландия за 2011 на престижните New Zealand Post Book Awards, както от журито, така и от публиката, съобщи сайтът на Националната организация на книжарите в страната на кивитата.
Наградата на Крис Бърк връчи самият министър на изкуството, културата и културното наследство – Кристъфър Финлейсън. Председателят на журито Пол Даймънд описа "Син дим" творба като „превъзходна книга, която постига претенциите си и разкрива една скрита социална история. “Blue Smoke” ни разказва за нас самите, за нашата музика и за начина, по който заимстваме неща отвъд Океана и ги превръщаме в наши."
Седмият роман на Лорънс Фиърни “The Hut Builder” (“Строителят на колиби”) взе наградата за художествена литература.
Емили Пъркинс, част от журито, я нарече „въодушевяваща и преобразяваща проза”. И в този роман Фиърни не изоставя наблюденията си върху южните народи. “Чрез героя си Бодън Блак – месар, поет и понякога планинар, тя дава глас на сдържания прототип на Великия южняк и достига до неудобни кътчета на психиката с нежност и разбиране,” поясни още Пъркинс.
Наградата за поезия бе присъдена на Кейт Камп и нейната стихосбирка “The Mırror Of Simple Annihilated Souls” (“Огледалото на простите погубени души”). За лириката от журито се изказа Майкъл Харлоу: “Кейт Камп по-скоро смело е приела предизвикателството да накара думите да пеят в това всеобхватно и винаги очарователно преживяване: да пеем е това, което любовта ни кара да правим и да бъдем, за благото на това, което познаваме като каляване на душата.”
Деймиън Скинър – куратор и специалист по история на изкуството – се изкачи на най-горното стъпало на нехудожествената илюстрована литература в Нова Зеландия с книгата си “The Passing World, The Passage of Life: John Hovell and the Art of Kowhaiwhai” (“Преминаващият свят, пътят на живота: Джон Ховел и изкуството на кофайфай”). Боб Харви описа работата на Скинър като красива книга, която демонстрира възхитителния дизайн и креативност на Ховел за племенните сгради на Маорите на Южния бряг, в Оукланд и Коромандел.
New Zealand Post Book Awards съществуват под това име от 1996, когато Montana Book Awards и New Zealand Book Awards се сливат в една. Призовете са изключителна привилегия единствено на граждани на островната държава.
Лиценз: Всички права запазени
“1. Изработка на интернет страница – 280лв.
2. Изработка на интернет магазин – 400лв.
3. Дизайн и двустранен печат на 1000бр. визитки – 50лв.
4. Дизайн и печат на 3000 флаера – 190лв.
5. Дизайн и печат на 1000 бланки (А4) – 200лв.
6. Рекламни тениски и потници – 10лв.”
същата фирма предлага също и “Професионално и цялостно счетоводно обслужване”
мда …
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Отпразнувахме деня на системния администратор.
Напълнихме (“изправихме”) Кривото, пийнахме добре (даже имало един заспал пак), и изговорихме огромно количество глупости.
Измерихме колко е дълъг един бит във въздуха около нас (при 12.5cm дължина на вълната на 802.11 и QAM модулация, около 37.5cm, т.е. 3 пика), което па тръгна въпроса – ако погледнем колко wifi, wimax и HSDPA трафик тече около нас, и като сметнем, че половината от него (горе-долу) е порно, дали не трябва да се притесняват всякаквите там вярващи хора, че през църквите и джамиите им текат ужасяващи неща почти постоянно (и вероятно ги замърсяват)?
(друг момент беше, че ако админите знаеха точно какво тече през switch-овете, щяха да ходят всяка сутрин да ги мият, да не лепнат пакетите…)
А аз май ще си поиграя с glusterfs, че това може да реши въпроса с дистрибутираната поща. Повече по темата – тия дни.
Лиценз: Всички права запазени
Остава още месец от конкурса на Mr. Bricolage и въпреки че съм песимист по отношение на конкурсите, за които се гласува във Фейсбук може да се пробвате за да спечелите някой от ваучерите и да облагородите вашата градина, тераса или междублоково пространство.
Пълните условия за участие може да видете ТУК/ за регистрирани Фейсбук потребители/, или ТУК.
Лиценз: Всички права запазени
Повечето от нас свързват словосъчетанието „лятно четене” с леки книжки, които ни забавляват и не предразполагат към кой знае какви размисли – хумористични, романтични, фантастични и фентъзи... От този тип, които се четат бързо и неусетно, а до следващата година са напълно забравени. Има обаче и хора, за които лятото е време именно за размисли и сериозни заглавия, за онези томове, които не са успели да се вмъкнат в натоварената програма на работните месеци.
Забавен пример за това ни припомня сайтът The Daily Beast, като цитира книгата на Филип Рот „Сбогом, Колумб” и представянето на леля Дорис.Там Рот я описва като жената до басейна с книга на Толстой в ръка и коментира: „Така познавам, че е лято – когато Дорис чете „Война и мир”. Което пък поставя въпроса: какво четат самите автори на книги през лятото? Ето какво отговарят пред Daily Beast няколко известни писатели, част от които споделят предложения за това лято, други си спомнят с умиление детството си.
Елизабет Костова е американска писателка, известна с романите си „Историкът” и „Крадци на лебеди“. През 1989 г. посещава България, където се запознава с настоящия си съпруг Георги Костов.
„Прекарах повечето от летата в детството си четейки по дърветата, което винаги включваше намирането на най-големия и удобен клон и после опити да се съсредоточа в страниците, без да падам от дървото. „Островът на съкровищата” в издание с твърди корици беше лесна за балансиране книга, а и едно от любимите ми „дървесни“ четива. Наскоро я разлистих отново и открих, че е пълна с изключителна проза. Какво ни накара в днешно време да решим, че детската литература трябва да бъде писана само за деца? Време е да си намеря удобно дърво...”
Александър Маккол Смит е шотландски писател, известен с поредицата „Дамска детективска агенция № 1” (изд. „Изток-Запад“), която е екранизирана в популярен сериал.
„За първи път се потопих в „Събрани стихотворения” на Уистън Хю Одън едно лято, докато живеех в Ирландия. Спечели ме за цял живот. Какъв човечен глас има Одън, каква мъдрост показва, какво чудесно усещане има за възможностите на английския език.
Поезията, също както и свежото бяло вино, е идеална за опитване през лятото – да четеш навън, под дърво, с ширнало се над теб небе. Десетилетия по-късно аз все още се обръщам към Одън като към противоотрова на натиска от живота, като утеха. ”
Александра Фулър е родена в Англия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Зимбабве. Освен книги пише и статии за National Geographic, The New York Times, The Guardian и др.
„Миналата година, в сърцето на врящото замбийско лято, с майка ми прочетохме The Sound of a Wild Snail Eating от Елизабет Бейли. На пръв поглед това са мемоари, разказващи за трогателните отношения между една болнава жена и див охлюв, даден й от мил, обичаш природата приятел. Но истинското послание на тази типично новоанглийска книга с нейните сладки описания на гори и долини е за стойността на тихото, вглъбено съзерцаване.”
Сири Хуствет е американска писателка с норвежко потекло, съпруга на Пол Остър. На български език са издадени три от петте й романа (изд. „Колибри“).
„Три фаворита: Силно забавната Eustace Diamonds от Антъни Тролъп. Проницателната психология в Thera от Церуя Шалев. Най-голямата и все още непозната класика на новата американска литература – I Remember от Джо Брейнърд, която предстои да излезе официално догодина, но вече може да се намери с меки корици от Granary Books.
Невероятната книжка на Брейнърд е своеобразен каталог на спомените му. Всяко „вписване” започва с думите „Спомням си”. За мен като читател това заклинание се превърна в магическо, в начин да си спомня неща, които бях забравила.”
Дона Тарт е американска писателка, често наричана „младото чудо на американската литература”. Известна е най-вече с романа си „Тайната история” (изд. „Еднорог“), който е преведен и на български език.
„Когато открих приказните книги на Андрю Ланг – тогава бях може би на 8 години – в стената на библиотеката почти буквално се отвори магически портал. Цялото лято аз напълно изчезвах – спях с тези книги и четях по време на ядене, глуха за всичко, което ми казваха, и само бегло съзнавайки заобикалящото ме. Тези книги имаха невероятната способност да се самосъздават – когато прочетеш една, винаги се намира следваща: „Синята приказна книга”, „Жълтата”, „Бялата”, „Маслинено зелената”, „Розовата”... Врати в цветовете на дъгата се отваряха една след друга и създаваха омайващото усещане, че се губиш в история без край; сякаш може да се луташ сто години в свят с говорещи цветя и братя-лебеди и когато се върнеш, да откриеш паяжини около къщата си и къпини, прораснали около прозорците.”
Карън Ръсел е американска писателка на фантастични истории.
„През това лято очаквам с нетърпение да прочета Fiskadoro – постапокалиптичния роман на Денис Джонсън, ситуиран във Флорида Кийс, 50 години след като ядрен холокост е унищожил по-голямата част от Земята. Това не е точно леко четиво, но определено е страхотна книга за плажа – действието се развива в блатата по бреговете на Флорида и е пропито със странно, тъмно настроение.“
Теа Обрехт е млада американска писателка, родена в Сърбия, която през 2011 г. печели литературната награда Ориндж с дебютния си роман „Жената на тигъра”.
„Твърдо вярвам в синхрона между четенето и сезоните – нищо не е по-добро от подчертаването на атмосферата чрез ехото на литературното преживяване. Следователно, моето върховно лятно четиво е „Историкът” от Елизабет Костова. За мен неговите хипнотизиращи детайли и скорострелни обрати са свръзани със спомени за слънце и скали и пазарите на Фетие, където прекарах лятото. Всеки път, когато отварях книгата, бях връхлитана от непреодолимото желание да зарежа роднините си и да запраша на север към Истанбул и неговите еротични нощни тайни.“
Жуно Диаз е доминикански преселник в САЩ. Става популярен с дебютната си книга The Brief Wondrous Life of Oscar Wao, за която получава награда Пулицър през 2008 г.
„Книгата, която все още е в мислите ми, е Dawn на Октавия Бътлър. Този роман е за травмираните останки от човешката раса, върнати насила на съсипаната Земя от извънземни, за да участват в кошмарна програма за разплод. Очаквах с нетърпение тази книга. Четях по страница на ден. Така красотата продължаваше по-дълго. Изкарах онова ужасно лято на гърба на тази книга. Тя ме дари с едно изцяло ново чувство на уважение към силата на изкуството и моята сила като личност. Накара ме за зърна това, което главната героиня на Бътлър също откри – оцеляването е толкова свързано с късмета и упоритостта, колкото и с надеждата. В крайна сметка, какво е една чудесна книга, четена по страница на ден, ако не химн на надеждата?“
Ребека „Моуд” Нютон е известна като блогър и писател на ревюта и статии за книги, но работи и върху лични литературни проекти.
„Прочетох веселата, стимулираща и великолепно написана книга About the Author от Джон Колапинто за един ден преди почти осем години – преди възхода, смъртта и възкресението на Джеймс Фрей, когато не знаех почти нищо за книгоиздаването, но пък имах много опит в планирането да пиша... и в неписането. Разказвачът в романа – Кал Кънингам – също беше усъвършенствал това умение. Той е предполагаем майстор на перото, който прекарва дните си в подреждане на книги по рафтовете на голяма книжарница, нощите си – от бар на бар, забивайки момичета, с които после спи, и съботните си сутрини – с тъповатия си съквартирант, разказвайки му подвизите си. Това е забележителна книга, която те кара да чувстваш загриженост за нейния разказвач-плагиатор, дори когато го разкрива като страхливец и лъжец и осмива света на книгоиздаването и медиите, които го величаят.“
Вие какво ще четете това лято? Ето нашите (ваши) десет предложения.
Лиценз: Всички права запазени
Хрумна ми да направя нещо, което Ники направи преди време и да видя накъде вървят политическите ми убеждения.
Прогреса е с драматична посока надолу. Дори и аз съм учуден.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Знаем, че е събота. Знаем, че четенето ви е страст. Затова и този уикенд ще ви покажем нещо, което ни вдъхновява цяла седмица, накара ни да се размечтаем, не само за пътуване и книги, но да видим и такива впечатляващи книжарници и на родна земя.
Предлагаме ви 10-те най-необичайни книжарници по света, селектирани от Емили Темпъл и сайтът flavorwire.com.
Преводът е на нашия нов редактор Димитър Аврамов
I. Несъществуващата книжарница
/Brazenhead Books/
Запознатите с тайната на Майкъл Сайденберг (Michael Seidenberg) шушукат по темата от доста време. След като наема на помещението, което ползвал в Бруклин, скочил до небесата, Сайденберг преместил книжарницата си за употребявани книги в своя апартамент, разположен на първия етаж в Upper East Side. Там тя съществува инкогнито дори за живеещите в същата сграда. "Оказионните книжарници бяха забранени" казва Сайденберг, "място за тях няма. Хората казват: Barnes & Noble ви отвяха, нали? Не, високите цени на наемите ни отвяха!” За тайната книжарница Майкъл казва: "Не за това мечтаех. Не съм планирал да създам книжарница, която никой да не знае къде се намира". А това е точно така. Макар че ако искате да я посетите, само трябва да си уговорите среща със Сайденберг. Номерът му е в указателя.
II. Шлепът на книгите
/The Book Barge/
Ахой, банда! (Ahoy, mateys!) Скачайте на борда на "Шлепът на книгите" - плаваща книжарница, пореща британските водни пътища с гръмките 6 км/ч (макар в по-голяма част от времето да си стои закотвена край Стафордшир). Вдъхновена от движението "Бързай бавно" , собственичката Сара Хеншоу обяснява: “Стремим се да предложим спокоен, по-малко забързан начин на живот - ленива отмора, чаша чай, разговори, културни събития и разбира се всичко това да е гарнирано с неподражаема покупка на книга. Със създаването на такова уникално място, клиентът трябва да усети, че независимите книжарници могат да предложат едно далеч по-вълнуващо пазаруване от това, което получава онлайн или в супермаркетите.” Вълнение по вълните? Дори самата алитерация звучи интригуващо.
III. Употребявани и редки книги "Джон Кинг"
/John King Used and Rare Books/
Построена в изоставена фабрика за ръкавици от 1940г. в Детройт, Мичиган, книжарницата на Джон Кинг е пететажен книжен лабиринт, изобилстващ от скърцащи дървени греди, картонени табели и ръчно правени скици. Голяма част от надписите на фабриката все още са запазени. И макар отвън сградата да изглежда така, сякаш там е сниман филмът "Убийствен пъзел" от 76г., много е вероятно вътре да откриете редки първи издания на книги с изчерпан тираж, които сте търсили навсякъде. Пожелаваме ви успех.
IV. Уруеня, "Имението на Книгата"
/Uruena, “La Villa del Libro”/
“Имението на Книгата” е средновековна хасиенда с население от 200 души, разположена на хълм в провинция Кастилия, Испания. Гордостта на това имение е музей, посветен на развитието на книгата, както и множество книжарници за редки книги, които привличат библиофили от цял свят. Това е цяло градче (или ако ви харесва повече - замък), посветено на историята на книгата и книжния пазар. Както и да го наричате, мястото е особено готино.
V.Къщата от книги
/Livraria da Vila/
Тази книжарница в Сао Пауло с безупречния си дизайн оставя впечатление, че е направена от книги. Предните врати са действащи лавици, а целите стени са изцяло покрити с книги. Накъдето и да погледнеш - все книги, включително и в големи дупки на тавана, използвани като допълнително място. Въпреки че е една от най-малко провокиращите книжарници в нашия списък, смятаме, че естетическото съчетаване на форма и функционалност е просто забележителна. Освен това заслужава адмирации фактът, че книжарница, използваща всеки свободен метър за разполагане на книги, успява да изглежда толкова бляскаво и подредено.
В неделя продължаваме с втората част от 10 необичайни книжарници, на които да се насладите :)
Лиценз: Всички права запазени
