Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
150 килограма храна пристигнаха от Zoozona – онлайн магазин – храната е събрана от вас, чрез вашите поръчки. Благодарим ви, че мислите и за гладниците в Богров докато се грижите за домашните си любимци! В ZooZona също така има наши тениски и други дреболии.
Както знаете магазин ZooZona дарява 5% от ВСЯКА ПОРЪЧКА ОНЛАЙН на Animal Rescue Sofia.
Тази седмица кучетата се радваха и на още един много вкусен подарък – чисто и прясно месо, дарено от г-жа Богдана Петков:
Богдана, подаръкът ви беше погълнат за секунди, населението беше много развълнувано и доволно!
Лиценз: Всички права запазени
Освен работата по бебешориума, момчетата имат да оправят и Дома на пенсионера – ринат, пръскат срещу паразити, махат горния слой на почвата и изобщо – привеждат го във вид.
Работата е много – както знаете, мястото е било свинска кочина. Едва наскоро открихме поразени, че под дебелия пласт наслоена мръсотия (която мислехме, че е пръстения под) има бетон…
Всички желаещи да помагат за строителство, чистене и подреждане са винаги добре дошли!
Лиценз: Всички права запазени
Тези дни прочетох Дългата опашка на Крис Андерсън, след като я бях заобикаляла в книжарницата доста време и след като прочетох книгата му Безплатно, за която писах наскоро.
Книгата би била полезна за всички хора, които повече ги привлича идеята на направят нещо свое на пазара, вместо да работят за някой голям „сигурен” работодател. Тя ще им даде кураж като им покаже, че в днешния свят победителят все по-често не отнася цялата торта, че парченца и трохички има за много повече участници отколкото е имало преди, а тортата все по-често се оказва по-голяма отколкото си представяме.
Хубавото е, че книгата не е написана с цел да надъхва Прасчовците да се превръщат в Тигри, подобно на книгите за самопомощ, не дава и полезни съвети, а освен това съвсем честно показва истината, че новата пазарна ситуация прави възможно участието на малки играчи, за които е било немислимо да се включат преди години, но не гарантира успех.
В книгата няма да намерите полезни съвети и рецепти, но ще научите за неща, за които не подозирате (ако сте от тези, които не наблюдават внимателно Мрежата и не размишляват за възможностите й). Всъщност книгата може да бъде полезна и за тези, които няма да научат нищо ново – ще ги подтикне да поспрат и да помислят.
Почитателите на идеята на семейство Рийс за фокуса (книгите, издадени от „Класика и стил” – за фокуса, маркетинга, брендинга и пр.) може да се озадачат от противоречието, което ще открият в Дългата опашка … ако не четат внимателно. Тази книга НЕ оповестява края на масовите пазари и хитовете, а края на тяхната екслузивност.
Докато я четях си спомних за Karaoke Capitalism, чието първо скандинавско издание е още от 2003, което означава, че идеята за нишите е видяла бял свят още преди ключовата статия на Крис Андерсън, която пък е станала основа на Дългата опашка. Напомни ми и за идеята на превъзнасяния Сет Годин за племената … признавам, че след прелистване в книжарницата въпросната му книга http://www.sethgodin.com/sg/никак не ми се стори да е в състояние да ми каже нещо ново, затова и не си я купих. Всичко това ме кара да мисля, че е по-лесно да станеш прочут ако името ти звучи като английски и се произнася лесно, за разлика от имената на скандинавските сладури, чиято книга Funky Business може да ви е попадала на български и да я имате удома, но как е възможно човек да произнесе имена като Jonas Ridderstrale и Kjell Nordström?
Filed under: бизнес, виртуална култура, икономика, книги Tagged: бизнес, икономика, книги 
Лиценз: Creative Commons Public Domain
Доколко решенията ни за неща, които определяме като важни, се влияят от неща, които ни се струват случайни – като например формата на формуляра. Преди няколко години тук беше въведена нова схема за доброволно пенсионно осигуряване, която се радва на такъв бурен успех, че в момента правителството се налага да я преработи.
Дали защото схемата е толкова изгодна (тя е, макар да не съм сигурна, че хората са масово запознати е детайли) или защото правителството правилно е подходило към включването в нея – всички биват включени в схемата при постъпване на работа и 3 месеца (мисля) да се откажат ако не искат да участват.
Колко пъти си даваме сметка, че като не знаем какво да правим – по-скоро не правим нищо, и това има много малко общо с очаквания резултат? Защото резултата зависи от това как са поставени опциите – ако не направиш нищо оставаш в схемата, или ако бяха подходили по-традиционно – ако не подадеш документи – оставаш извън нея… А не от това кой вариант ни се струва по смисен, или отговаря в по-голяма степен на ситуацията и нагласата ни?
Как менталните слабости и ограничения влияят на решенията ни, на моралния ни компас и на всета около нас – вижте лекциите на Дан Ариели:)
Успех на всички и приятно гледане,
Д.
Статия от блога На 'ти' с парите
Dan Ariely за менталните слабости и ограничения (които пренебрегваме) при взимане на решения
Лиценз: Всички права запазени
Спи ми се, че ще умра. Снощи някакви купонясваха, та до зори. Но това, оказа се, ми помогна да направя важно откритие. По-голямата част от вас вече са го открили…откритието, но все пак ще го споделя. За тези, които не са достигнали до него.
Не, не съм открила кой зеленчук точно е отговорен за заразата с e. colli. Разбрах обаче защо хората с психични заболявания у нас стават все повече, докато населението прогресивно намалява.
От една страна това се дължи на факта, че все повече хора, които не са психично болни, напускат страната, което, съвсем естествено, води до увеличаване на популацията на тези, дето са за психодиспансер. От друга страна има хора, които неуморно и самоотвержено полагат грижи щото тези, дето още не са за психодиспансера, а пък не са напуснали страната, да отвъртят достатъчно, за да увеличат популацията на психично болните.
Седя аз значи днес сутринта пред телевизора с чаена чаша турско кафе и се опитвам да приведа заспалите си мозъчни клетки в някакво поне полубудно състояние. Седя, гледам и слушам. И ето какво чух. Чумата иде. Ако не умра от краставица, домат, зелка, ряпа или друг зеленчук, заразен с е. colli, ще умра от телефон. Или от антена. От телефона мозъкът ми ще гръмне като пуканка, а ако не гръмне, винаги мога да разчитам, че ще пукна от луд домат. Щото май бактерията поразявала жените. В краен случай ще умра от микровълновата. Въобще, ако човек може да е сигурен в нещо в тези несигурни времена, то е, че ще умре. И тази мисъл ме депресира. Разкритията обаче ме накараха да се зачудя дали някой няма да се сети да ми присъди нобелова награда за медицина заради откритието, че ако оградиш продуктите за салата с три-четири телефона, със сигурност ще ги дезинфекцираш, щото бактериите ще се сварят като яйца и ще гръмнат като пуканки. В краен случай, ако човек забрави да приложи тази превантивна мярка, винаги може да поговори около час по телефона. Просто за дезинфекция. Ако вие сте от моята порода и не говорите дълго и напоително по телефона, звъннете на братовчедка ми. Тя може да ви държи залепени на слушалката часове наред. Обаче телефонът няма да ви помогне срещу слънцето, което предизвиква слънчеви алергии. Но да не ви пука. Продължавайте да се усмихвате, както казва Емо Чолаков.
И в тази връзка се чудя и се обзалагам със себе си кога и кой ще се сети, че мутиралата ешерихия е мутирала не за друго, а защото е налазила ГМО-марули, пръскани с Раундъп и опрашени от пчели, които преди това са вилнели из полето с ГМО-рапица.
Чао засега. Отивам да увеличавам популацията на оная част от населението, дето плаче за ризи с несъразмерно дълги ръкави.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран
„Надиграй ме” е името на поредното телевизионно шоу, в което някой показва някакви умения, а зрителите гласуват със смс-и. Досега такива шоу-та не са ме грабвали, а още по-малко са успявали да ме накарат да гласувам.
Този път обаче организаторите улучиха в „десетката” и много се надявам да се получи нещо наистина различно и заслужаващо си.
Защо си мисля така?
Защото състезанието стартира по най-малко комерсиалната телевизия – БНТ Свят – и съм сигурна, че повечето от вас изобщо не знаят за него 
Това пък би задължило организаторите да се постараят да направят нещо наистина добро, за да привлекат публика и зрители (да не говорим, че и часа е … странен)
От друга страна, състезанието е много специфично: Народни танци за любители!
И тук идва най-важната част: нашия клуб „Чанове” участва с представителна извадка.
Не знам как са подбирани участниците и колко големи клубове участват, но за всички нас над 300 Чанове от София, нямаше да има място в студиото 
И така, състезанието стартира вече – на 22 май 2011 година и се излъчва всяка неделя от 21:45 часа по БНТ Свят, при това на живо.
Редът на Чанове идва тази неделя, 5 юни, от 21:45 ч.
Няма да ви агитирам да пускате смс-и преди да сте видели за какъв огън става дума. Ако решите да гласувате предварително – номерата за Чанове са на снимката. На нея нашите момичета и момчета „летят” в Кюстендилска ръченица.
Първоначално като видях състава на водещите и журито (само двама професионалисти от петима) бях малко разочарована, но след това си дадох сметка, че само така може да се привлече вниманието на публиката (като й се даде право на глас) и само така може да се избегне повторение на формата на разните надигравания, които се провеждат целогодишно.
Регламентът и „битките” може да видите в сайта на БНТ.
До сега Варна победиха Бургас, а Пловдив победиха Пазарджик.
Моля ви, като гласувате, имайте предвид, че имате право на 5 гласа. След това ви взимат пари за смс-ите, но не ги броят като точки.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Наред с останалите си… ммм… достойнства, Столична община има интересен подход към облагородяване на градската ни среда. Заменя рекламно пространство в най-атрактивните градски части срещу някой и друг фонтан, украсена коледна елха или детска площадка.
В резултат София (особено около Нова година) прилича повече на Лас Вегас, а този почин, мисля, е официализиран още от времето на бившия кмет и настоящ премиер. Фонтанът “Банкя” пред Президентството ми е особено любим.
Но сега, по повод 1 юни, а и понеже сме на такава вълна, ще разкажем за няколко детски площадки.
Единствената нова детска площадка, построена в община Средец през последните сигурно 10 години, се появи миналата есен зад прословутия паметник пред НДК благодарение на “финансовата подкрепа” на LIDL. Има не повече от 7-8 съоръжения сумарно за всички възрасти, обслужва голяма част от центъра, винаги е препълнена, но въпреки това е ок, защото е нова, настилките са безопасни и… казах ли вече, че е нова?
Площадката е разделена на две зони по възраст
Още не разбирам защо в зоната на деца до 3 години няма нито една люлка
Наскоро бях в град Шумен. Оказа се, че там се намира най-яката и голяма детска площадка, която съм виждала досега в България. Сигурно ще стигне за всички деца от община Средец. Намира се в местната градска градина и излиза (според табелите), че е част от проекта за подобряване на градската среда, спечелен от Община Шумен по програма “Регионално развитие” на ЕС.
Табелата стои на входа на градската градина. Казват, че сам Бойко Борисов дошъл на първата копка, нищо че кметът на града е от БСП
Оказа се, че можело да се сложат нелоши пейки, малко цветен асфалт, чешми, цветя, автоматизирана система за парково напояване и много, много детски съоръжения и всичко това да не дразни като дизайн и да върши работа.
На площадката има няколко големи зони за деца до 3 и над 3 години. Безупречно чисто е, а настилките са безопасни
Хубаво е, че са запазили и почистили старите детски пързалки и катерушки от соца (онези белите са, ако не ги различавате)
Пясъчникът
Частта за най-малките деца. От тези люлки не може да падне дори 10-месечно бебе
Щастливо 10-месечно бебе
Междувременно демонтираха детската площадка пред театъра Иван Вазов, която от доста време беше станала опасна. Да видим с какво ще я заменят.
***
Центърът на Шумен преди и сега си е повод за отделен пост, но от рубриката Каква я мислехме, каква стана. Очаквайте скоро включване, след като изровим оригиналния проект (в който май е участвал дори настоящия главен архитект на София Петър Диков).
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
Доналд Съдърланд официално става част от екипа на филмовата адаптация на романа на Сюзан Колинс "Игрите на глада", обявиха от филмовата компания Lionsgate. Актьорът ще се въплъти в ролята на президента Сноу, владетел на Панем.
Сноу не е централен персонаж в първата книга от поредицата, но без съмнение е отговорен за основните интриги в историята. Потаен и зъл, в книгите Сноу е описван като слаб и дребен - черти, които никак не отговарят на внушителната фигура на Съдърланд, висок 1,93 м. Поне е сигурно, че Съдърланд ще успее да предаде на героя нужната харизма и енигматичност.
Режисьор на филма е Гари Рос, продуцент Нина Джейкъбсън. Филмът "Игрите на глада" все още е в процес на снимки. Официалната му премиера е насрочена за 23 март 2012. Продуцентите от Lionsgate разкриха, че се надяват да направят общо четири филма по трилогията на Колинс.
Лиценз: Всички права запазени
Дъм дъм търъм… трас прас… мина Примавера Саунд като дълъг музикален час.
Вероятно най-добрият музикален фестивал в Европа в момента се проведе за единадесети път в Барселона. Най-добрият защото няма място, където да можеш да чуеш фолк, индъстриал, рок, пост-рок, поп, електроника и т.н. на едно, при това от имена като Fleet Foxes, Einstürzende Neubauten, Swans, Pulp, Explosions in the Sky, Animal Collective, Deerhunter, Sufjan Stevens, Caribou, Battles и още много, ама наистина много, някъде около 200. Тази година на единадесет сцени в основния комплекс Parc del Forum, се наложи да се правят огромни компромиси с избора коя банда да се слуша и коя да се пропусне. В това отношение такова изобилие си бе известен минус, в сравнение с миналата година, когато що годе човек успяваше да чуе почти всичко, което искаше през трите шеметни дни на основната програма. Танците и тичането от сцена на сцена постави на изпитание лумбагото и ишиаса, а силната музика за някои дори изискваше тапи – дечурлигата имаха прекрасни антифони, а и сцена за тях Minimusica. Но какво пък. който се заседява прекалено много пред компютъра и други болежки може да го споходят.
Основният фестивал е съпътстван от множество предварителни и следварителни концерти и партита в рамките на цяла седмица. Аз успях да подгрея с Comet Gain и да поплувам (swim) с Caribou преди да се пренеса в парка където:
DM Stith подгря нежно (буквално) с четири парчета Sufjan Stevens, който пък ни отнесе на едно космическо, двучасово поп пътуване подкрепено с танци и графика пропита с Royal Robertson и неговите нумерологични халюцинации за извънземни, богове и краят на дните. Музиката бе почти изцяло от новия албум The Age Of Adz. Освен историите, които Sufjan ни разказа за родителите си и влиянието на творчеството на самопровъзгласилия се за пророк Robertson, музиката ни носи из космоса в главите и на двамата. За финал имаше големи балони, луднала публика и много смях.
Animal Collective бяха на най-голямата сцена San Miguel и през цялото време изглеждаха като DJ Set, а не жива група. Дори музиката в началото звучеше неловко глухо, а публиката си беше доста. Но в един момент се отпушиха и всички се залюляхме. Както каза дружката Максим Avey Tare ги е подхванал сериозно и звучаха добре.
PJ Harvey ни поднесе приятен микс от последния си албум Let England Shake и познати за всички нас парчета като C’mon Billy, Down by the Water и др. Минималистично, семпло, красиво и звучно. Зърнахме и българска физиономия на екраните – явно Зори, която бе най-отпред грабна вниманието на режисьора.
Einstürzende Neubauten…гръмовно яко. Тръби, бидони, ламарини, едно ала земеделски плуг устройство, масивен бас, китара, клавирни… всичко това омешано в един плътен адски добър звук. Blixa Bargeld ту шепнещ, ту пищящ, ту боботещ, бъзикащ фоторепортерите или разказващ как 30 години и китарист са били нужни да направи от една музикална идея парче – чухме го много добро. Ех, индъстриъл връщащ към Калното и строежа на софийското метро през 90те. Романтични години. Което няма как да не вържа с Nick Cave и Grinderman, които напълниха и разтресоха San Miguel. Толкова хубави неща на едно място!
Не чух почти нищо, а и не зърнах Pulp. Да наистина! Въпреки че сега сигурно ме е малко яд. И също Mogwai, The Flamming Lips, Belle and Sebastian и куп други, но беше трудно.
Накратко други хубости бяха Suicide свирейки първия си албум – трудно преглъщаеми за днешните поп времена, но на тях не им пукаше. Battles в друг формат, но завладяващи, може би не като в ATP филма, но със сигурност беше много приятно. Gold Panda и Baths свириха един след друг и създадоха невероятно настроение и дупетата яко подскачаха – нашите де. Подобно с нас направи и Girl Talk миксирайки популярни мелодии с хип-хоп бийтове и речитативи, обкръжен от танцуваща през целия сет тълпа на сцената, която хвърляше конфети и ролки тоалетна хартия. Не че бяхме в нужда.
Брей не стига време за всичко, но ето лист на групите чийто изпълнения на мен лично много ми харесаха: Fleet Foxes, Seefeel, Glasser, Oneohtrix Point Never, Ariel Pink’s Haunted Graffiti, Smoke Fairies, Kode9, Jamie XX, Gang Gang Dance, Big Boi, of Montreal, Darkstar, Deerhunter.
За финал един плакат от неделя сутрин изказващ съпричастността на хората посетили фестивала с протестиращите на Plaça de Catalunya, които бяха бити от тамошната полиция съвсем безпричинно. Jarvis Cocker пък посветил Common People на същите тези протестиращи. Браво!
Текст: Иво Хлебаров
Снимки: Иво Хлебаров, Максим Мокдат (Flaming Lips, Sufjan Stevens)
Oчаквайте още инфо и снимки на indioteque.com
P.S. Тази събота, 4ти, Иво ще пуска избрани групи от Примавера в Бътчърс
Лиценз: Всички права запазени
Вие четете този блог благодарение на СуперХостинг.БГ 
Вдъхновен от вчерашния семинар за Социалните медии във Варна (утре ще напиша подробности от там) реших да експериментирам с блога си. Е, не всички експерименти се оказват успешни – освен че не успях да си осъществя замисъла, даже съумях да го счупя.
За късмет всички колеги, които могат да разрешат този лек технически проблем се оказаха по задачи извън офиса 
Благодаря на всички, които загрижено ми съобщиха, че блога го няма. Най-ценна бе помощта на Краси от морето.нет, който ми подсказа да се обърна към хостинга. Любо и неговият отдел за съпорт на пишман програмисти бяха много бързи и сега им дължа няколко бири и благодарност разбира се.
А аз обещавам да оставя кода на програмистите и да си се занимавам с нещата, от които разбирам…поне до следващото вдъхновение.
Лиценз: Всички права запазени
Излезе пролетната класация на „Винен индекс“. Същата в pdf формат можете да изтеглите от тук.
Изле
Лиценз: Всички права запазени
Нова Зеландия ще е почетен гост на изданието на Франкфуртския панаир на книгата през 2012 г. Това вече е официално, след като в четвъртък бе подписан и договорът, с който ще бъде регламентирано гостуването.
"Нова Зеландия предлага дълбоко интензивен културен опит", казва Юрген Боос, директор на панаира. Страната ще представи култура, оформена от сблъсъка на различни влияния - не само европейски, но също така полинезийски и азиатски. "Мултикултурната идентичност на Нова Зеландия е изградена върху основата на вдъхновяващи истории, представени едновременно чрез устната и писмена традиция, както и от песни и филми. Очакваме с нетърпение възможността да изследваме тази креативност и възможността да я представим на международната аудитория.", обяснява директорът.
Традицията на почетното гостуване на панаира започва през 1976 г. и първоначално се провежда на всеки две години. От 1988 всяка година има специален почетен гост. Това е най-големият форум, на който някоя държава може да представи своята култура и литература. Списъкът с почетните гости включва Испания, Русия, Индия, но и нашите съседки Турция и Гърция.
Смеем ли дори да се надяваме един ден и България да бъде почетен гост на най-престижния книжен панаир в света?
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: CC лиценз
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Аз не съм сигурен колко българи следят как медиите отразяват случая „Белене”, но постоянната игра „тука има-тука нема” без съмнение води до това, че всички ние ставаме все по-объркани. Тоест, дори хората, които професионално следят и са длъжни да следят информациите за проекта, също са объркани.
